Решение № 10860 от 23.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10860 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110133882 по описа за 2022 година

Фирма е предявило срещу М. Т. И. установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че М. Т. И. дължи н а ищеца 5/6 от следните суми: сумата от 5683.34 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:

/административен адрес/, аб. № ******** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 843.56 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 02.03.2021 г., сумата от 58.80 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 10.74 лв. за периода от 31.03.2018 г. до 02.03.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 15047/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, а именно:

- сумата от 4736.11 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 702.97 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 02.03.2021 г., сумата от 49 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 8.95 лв. за периода от 31.03.2018 г. до 02.03.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 15047/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния 1 период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което се представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. Т. И. не е депозирала отговор на исковата молба. Пред съда процесуалният представител на страната оспорва предявените искове по основание и по размер.

Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище по предявените искове, като счита същите за допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развИ. след постъпване на възражения против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Фирма. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от протокол от 23.04.2015 г., за проведено ОС на етажната собственост с адрес /административен адрес/, съгласно който е взето решение да се избере Фирма за извършване на услугата дялово разпределение. Съгласно издадено удостоверение от Столична община, район „Слатина“, се установява че /административен адрес/ е всъщност с наименование /административен адрес/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна 2 станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 198 от 22.12.1997 г., том 244, дело 48182/97 г., от който се установява, че С.К.С. продава на Б. Т. И. и М. К. И. следния свой собствен недвижим имот, а именно апартамент № ***, находящ се в гр. София, /административен адрес/. От представената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. се установява, че Б. Т. И. е починал на 03.04.2015 г., като е оставил за наследници по закон: М. К. И. – съпруга, Т.Б.

И. – син и Р.Б. И. – син. От справката за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. по отношение на М. К. И. се установява, че същата е починала, като вдовица на 12.04.2016 г., като е оставил за наследници по закон: Т.Б. И. – син и Р.Б. И. – син. По делото от Агенцията по вписванията е постъпило нотариално завещание № 1 от 01.03.2016 г., том I, рег. № 1293, дело № 2 от 2016 г., съгласно което М. К. И. завещава на внучка си М. Т. И. за повремето на своята смърт, цялото си имущество – недвижими имоти, движими вещи и пари, които притежавала. Представен е нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 118 от 08.12.2016 г., том II, рег. № 8136, дело 270 от 2016 г., от който е видно, че Р.Б. И. продава на съсобственика си М. Т. И. собствената си 1/6 идеална част от следния недвижим имот, а именно апартамент № 28, находящо се в /административен адрес/.

С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответницата е имала качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 198 от 22.12.1997 г., том 244, дело 48182/97 г. Б. Т. И. и М. К. И. са придобили в режим на СИО процесния имот. Съгласно представените справки от НБДН Б. Т. И. е починал на 03.04.2015 г., от който момент с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН Т.Б. И. и Р.Б. И. са придобили по 1/6 ид. ч. от процесния имот, а М. К. И. е придобила общо 4/6 ид. ч., тъй като същата на самостоятелно основание по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 198 от 22.12.1997 г. вече притежава 1/2 ид. ч. от процесния имот. След смъртта на М. К. И., която съгласно справката от НБДН е настъпила на 12.04.2016 г. ответницата М. Т. И. по силата на нотариално завещание № 1 от 01.03.2016 г., том I, рег. № 1293, дело № 2 от 2016 г., е придобила притежаваните от М. К. И. 4/6 ид. ч. от процесния недвижим имот.

Като на 08.12.2016 г. ответницата М. Т. И. по силата на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 118 от, том II, рег. № 8136, дело 270 от 2016 г. придобИ. още 1/6 ид. ч. от притежавана от Р.Б. И. или същата от посочената дата става собственик на 5/6 ид. ч. от процесния недвижим имот.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответницата по силата на притежаваните от нея права върху собствеността.

Ответницата следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот 3 съобразно притежаваните от нея идеални части, а именно 5/6. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явява възражението на ответницата за липсата на облигационна връзка.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот имало 2 броя радиатори с монтирани ИРРО с дистанционен отчет, а в банята имало щранг-лира без техническа възможност за монтаж на ИРРО. Сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № 16334/06.04.2007 г. върху пълната отопляема кубатура 124 куб. м., вместо 123 куб. м. Вещото лице е посочило, че през процесния период в имота е имало два броя водомери за топла вода, които били отчетени на 20.05.2018 г., 26.05.2019 г. и 20.06.2020 г. с подпис на потребител. Съгласно заключението за процесния период сумите за ТЕ за отопление от сградна инсталация били завишени общо с 2.17 лв., тъй като били изчислени на база 124 куб. м., вместо на база 123 куб. м., а за останалите компоненти изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 5626.97 лв., като при начисляване на сумите за топлинна енергия била завишена ТЕ за отопление от сградна инсталация с 2.17 лв. Съгласно заключението топломера е преминал през метрологична проверка през двугодишен период и през процесния период и при проверката не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че процесните суми не са били заплатени, както и в частта, в която е посочено, че стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г . възлиза на 58.80 лв.

Неоснователни са оплакванията на ответниц aтa, че не било установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира.

При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответницата на процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая 4 данните за потребената в имота на ответниците топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, в това число и от представените от третото лице помагач документи. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответницата топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 5626.97 лв., от която следва да се приспадне сумата от 2.17 лв., представляваща неправилно начислената сума за ТЕ за отопление от сградна инсталация или действително дължимата сума по отношение на целия имот е 5624.80 лв. В случая ответницата следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от нея идеални части от собствеността на процесния имот, поради което ответникът М. Т. И. следва да отговора за 5/6 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 4687.33 лв., в който размер следва да се уважи предявени иск, а за разликата до пълния претендиран размер от 4736.11 лв. искът следва да се отхвърли.