Определение № 2965 от 18.09.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2965 гр. София, 18.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Иван Ал. Стоилов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20241100605510 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано e по внесен в Софийски районен съд обвинителен акт срещу М. Н. Л., ЕГН: **********, родена на 08.09.1961 г. в гр. Пирдоп, българска гражданка, неосъждана, омъжена, с висше образование, пенсионер, с постоянен адрес: гр. Пирдоп, ул. ****, обвинена в това, че през 2018г., на неустановено място, в качеството си на длъжностно лице – гл. счетоводител на „РМО МР“ АД, клон Пирдоп, в кръга на службата си съставила официални документи – Удостоверение обр. УП 3, изх. № 85/13.06.2014 г., изх. № 86/13.06.2014г., като положила подписи в графи „главен счетоводител“ и „ръководител“, изписала ръкописните текстове на стр. 15 и стр. 17 в Трудовата книжка и положила подписи върху печатите, издадени на името на Г.М.А., с които удостоверила неверни обстоятелства, че Асенова е полагала труд в „РМО МР“ АД Пирдоп, с цел да бъдат използвани тези документи, като доказателство за тия обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.

С протоколно определение от 10.07.2024 г. по образуваното въз основа на обвинителния акт н.о.х.д. № 7327/2024 г. на Софийски районен съд, НО, 121 ви състав, районният съд е прекратил на основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 НПК съдебното производство и е върнал същото на досъдебна фаза за отстраняване на допуснати при изготвянето на обвинителния акт съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на подсъдимата Л. на защита.

Първоинстанционният съд е приел, че при посочването на конкретни фактически твърдения, които да описват обвинението, повдигнато срещу Л., не става ясно времето и мястото на извършване на деянието, като изрично е подчертано, че фактически твърдения по повод на времето на извършване липсват дори като очертан период. Констатирани са още и противоречия в 1 обвинителната теза, доколкото държавното обвинение инкриминирало престъпна дейност, сторена през 2018г., а същевременно посочило, документи, обективиращи последната с дата 2014 г., от което се създава съмнение, досежно конкретните фактически твърдения, по повод на съставомерните признаци от състава на престъплението, за което подсъдимата е предадена на съд, респективно, прегражда се възможността на последната да разбере, параметрите на повдигнатото срещу нея обвинение, и да организира адекватно защитата си срещу него.

Срещу това определение е постъпил частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура с твърдение за неправилност на съдебния акт.

Поддържа, че повдигнатото обвинение е в достатъчна степен ясно и пълно, за да гарантира възможността на подсъдимата да упражнява правото си на защита.

Като извърши проверка по реда на Глава двадесет и втора от НПК, Софийски градски съд намери следното:

Съдът е сезиран с частен протест, подаден срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, по смисъла на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т.

3 НПК, от страна, на която законът е признал правна възможност за това.

Иницииращият производството документ е подаден в рамките на законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, настоящия състав го намира за неоснователен по следните съображения:

В словесното отразяване на обвинението следва да бъдат посочени всички съставомерни белези на съответното престъпление от особената част на НК – да бъдат отразени в цялост изпълнителното деяние, неговите елементи, ощетеното юридическо лице, наличието на настъпили съставомерни вреди, техния размер, качеството на субекта, както и всички признаци на съответното престъпление. Пропускането, на който и да е от съставомерните белези на престъпния състав, се приема като пречка да бъде разбрано обвинението от привлеченото към наказателна отговорност лице, което от своя страна е класическа хипотеза на допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение, обуславящо връщането на производството в предходната му фаза.

В случая, правилно първоинстанционният съд е приел, че времето на извършване на деянието, посочено с лаконичния израз: „през 2018г.“, както в обстоятелствената, така и в заключителната част на обвинителния акт, представлява неприемлива абстрактност в обвинителната теза. В принципен план, възможно е доказателственият материал, събран в хода на досъдебното производство, да е достатъчен за установяване на евентуалния извършител, но да съдържа празноти по отношение на времето на извършване на престъплението или други индивидуализиращи конкретното инкриминирано деяние признаци. В тези случаи е допустимо да бъде внесено обвинение за престъпление, извършено на неустановена дата, но с уговорка, че това обстоятелство е изрично посочено, както и с обособяването на конкретен времеви период, в рамките на който обвинението твърди престъплението да е било извършено.

Нещо повече, както правилно е констатирал и СРС, посоченото в обвинителния акт време на извършване на деянието, влиза в логическо 2 противоречие с непосредственото изброяване на инкриминираните документи, за чието престъпно съставяне е предадена подсъдимата на съд, доколкото и двата такива са посочени с дати от 13.06.2014г. При съвкупната преценка на двете фактически твърдения десежно времето на извършване на деянието, неминуемо се откроява едно съществено вътрешно противоречие в обвинителната теза, което създава невъзможност да бъде извлечена волята на държавното обвинение коя дата/период и през коя година, счита подсъдимата да е извършила деянието, за което е предадена на съд.

Акуратно първоинстанционният съд е подчертал, че последното, освен азбучен пример за допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, създава на следващо място невъзможност да бъде преценено изтичането на давностните срокове, погасяващи наказателното преследване.

На следващо място, настоящия състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че непосочване на мястото на деянието, отново се покрива от дефиницията на „съществено процесуално нарушение“ от категорията на отстранимите такива. Мястото на извършване на престъплението се причислява към съставомерните белези, подлежащи на задължително описание в обстоятелствената част на акта. При положение, че такова описание липсва, налице е пропуск, накърняващ правата на обвиняемия, който не подлежи на коригиране в съдебното производство, а единствено чрез връщане на делото на предходна процесуална фаза.

Пропускът освен, че е обявен за съществен съобразно ТР № 2/2002 на ОСНК на ВКС, се явява такъв и съгласно дефиницията по чл. 249, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като се явява равнозначен на първата хипотеза, съдържаща се в нея.

Констатираното отстранимо процесуално нарушение е довело до процесуални пороци на две самостоятелни основания: на първо място, прегражда възможността подсъдимият да разбера в какво точно бива обвинен, респективно възможността му да организира пълноценно защитата си, а на следващо - препятства възможността за прецизна проверка на териториалната компетентност на съответния първоинстанционен съд, съобразно правилата на чл. 36, ал. 1 НПК. Последното се аргументира, на първо място с обстоятелството, че престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, за което е предадена Л. на съд е формално престъпление – последното е довършено със съставянето на инкриминирания официален документ, а доколкото в материалите по делото се разкриват данни за възможна деятелност на територията на гр. Пирдоп, то подобна конкретизация е от изключителна важност, с оглед определянето на компетентния първоинстанционен съд.

По отношение на фактическите твърдения на прокурора, че деянието било извършено на „неустановено място“, отново важи казаното по – горе, че е допустимо да бъде внесено обвинение за извършено престъпление на неустановено конкретно място, но отново, „неустановеното място“ следва да бъде най – общо определено в известни граници.

Поради горните съображения, изводът на първоинстанционния съд за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения при повдигнатото спрямо Л. обвинение, довели до ограничаване на правата й се явява правилен и законосъобразен.

Горепосочените съществени процесуални нарушения са достатъчно основание за прекратяване на съдебното производство, същевременно, извън констатираните от Софийски районен съд съществени процесуални 3 нарушения въззивната инстанция, в рамките на своите правомощия, извърши собствена проверка, при която констатира други, останали извън полезрението на районния съд, съществени по своя характер, процесуални нарушения, довели самостоятелно до ограничаване на правото на подсъдимата Л..

Освен спорното време и неизвестното място на извършване на инкриминираното деяние, настоящия състав намира за необходимо да подчертае, че в обвинителния акт липсват фактически твърдения досежно обема от правомощия, с които обвиняемата Л. е разполагала на заеманата от нея длъжност „Главен счетоводител“ във фирмата, респективно, изобщо липсват фактически твърдения в насока, че деянието в което е обвинена, всъщност е попадало в кръга от правомощията й. Последното, като част от съставомерните белези на престъпния състав по чл. 311, ал. 1 НК се явява съществен пропуск, съобразно задължителните минимални стандарти за съдържание на ОА. Същевременно, явява се съществено и доколкото именно съставомерния признак „в кръга на службата“ обуславя правната квалификация като такава по чл. 311 НК, за сметка на тази по чл. 308 НК. В този смисъл, въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния, че последното касае въпрос по същество.

Горепосоченото СПН, съзряно от въззивния съд, обуславя и допуснатото следващо такова, а именно, поради цялостната липса на твърдения за конкретните служебни правомощия на обвиняемата, преценено съвкупно с изградената обвинителна теза, че последната положила подписа си в графи „главен счетоводител“ и „ръководител“, и съобразено със съдържащите се в ОА твърдения за наличието на друго лице, заемащо длъжността „ръководител“, настоящия състав съзира съществена неяснота във волята на държавното обвинение, какво всъщност твърди да е осъщественото изпълнително деяние, за което подсъдимата е обвинена: дали прокурорът твърди да е налице неистинност на официалните документи, или е инкриминирано „удостоверяването на неверни обстоятелства“, особено предвид факта, че се касае за престъпно документиране с предмет три различни документа. Последното се явява съществено отново с оглед преценката на релевантната правна квалификация, доколкото предмет на престъплението „лъжливо документиране“, може да бъде само истински документ.

Всичко гореизложено води на извод за непълноти в обвинителната воля, какво точно прокурорът вменява на подсъдимата: дали съставянето на неистински документ, или такъв с невярно съдържание, или и двете, като при всички случаи, доколкото касае съставомерни признаци, следва да фигурира пълна конкретизация, на обстоятелствата, които прокурорът счита да осъществяват изпълнителното деяние, каквато конкретизация понастоящем липсва в процесуалния документ.

Констатираните в обвинителния акт пропуски, всъщност се съдържат и в постановлението за привличане на обвиняем. В последното, отново липсват фактически твърдения за съставомерните признаци на престъплението: време и място на извършване, както и се съзират аналогични вътрешни противоречия, подробно описани в предходните пунктове на настоящия акт.

Последното, представлява нетърпимо противоречие в двата процесуалния документ, макар да става дума за същото престъпление, констатираните съществени процесуални нарушение касаят конкретизация на

4 обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което, при отстраняване на последните само в съдържанието на обвинителния акт, би била засегната корелативната връзка между обвинителния акт и постановлението за привличане.