Решение № 518 от 20.05.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Кюстендил, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тина Р. Малинова при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело № 20231520102262 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх.№

10577/20.10.2023 г. на КРС, подадена от В. Р. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, ул.“***“ №***, бл.*, вх. „*“, ап.**, действаща чрез пълномощника адв. А. Д., срещу „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“№137, ет.3, представлявано от В.М.В. и Г.А.А., съдържаща искане с правно основание по чл.55, ал.1, пр. първо от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на 947,3 лева, представляваща недължимо платенa сумa, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се адвокатско възнаграждение и разноски.

В исковата молба и в уточнителните към нея, молби, е посочено, че на 22.11.2022 г. ищцата, В. Р. М. сключила Договор за заем Microcredit № 9032-00121938/22.11.2022 г. с ответника „МИКРО КРЕДИТ“ АД, като съгласно посочения договор, страните се били договорили за отпуснатия заем, същият да бъде в общ размер на 2200 лева, обща сума на погасяване 1

2970,90 лева, със срок на договора - 18 месеца, число на изплащане - 10-то число, ГПР в размер на 48,90%, дата на получаване на заема - 10.06.2022 г., дата на първо плащане - 23.12.2022 г., с фиксиран лихвен процент - в размер на 40,48%, брой на погасителни вноски - 18, погасителна месечна вноска в размер на 165,05 лева, като към договора като приложение бил налице погасителен план, а начинът на усвояване - в брой на касите на Изипей.

Твърди се, че към визирания договор бил сключен Договор за допълнителни услуги, съгласно който ответното дружество следвало да предостави на ищцата пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, както следвало: Пакет "Комфорт", със срок - 18 месеца, с месечна вноска в размер на 184,65 лева, с число на изплащане: 23-то число, като от съдържанието на този договор за допълнителни услуги била видна обвързаността му с процесния договор за кредит. Изтъква се, че съгласно погасителния план към Договора за допълнителни услуги, ищцата следвало да заплаща месечна вноска на стойност от 349, 70 лева и следователно, общият размер на задълженията й възлизал в размер на 6 294,60 лв., а от представения към исковата молба погасителен план на всички задължения на ищцата към ответното дружество, ставало ясно, че същата е изплатила 9 /девет/ вноски, всяка в размер на 349,70 лева или общо 3147,30 лева. Излагат се подробни съображения относно потребителското качество на ищцата, както и че Договорът за заем Microcredit № 9032-00121938/22.11.2022 г. е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 и т. 11 от ЗПК, като в него изобщо не бил посочен ГПР, нито било посочено какво включвал същия и освен това, изискваната от ищцата такса за допълнителни услуги представлявала пряк разход по кредита и следвало да бъде включена при формирането на годишния процент на разходите, което очевидно не било извършено.

Изложени са и аргументи относно наличието на противоречие и с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Предвид посочените обстоятелства, на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД се иска връщане на недължимо заплатената сума по договора за кредит в размер на 947,3 лева, платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху посочената сума от момента на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор и не е представила доказателства.

2

В проведените по делото открити съдебни заседания, страните, редовно призовани, не са се явили и не са били представлявани от упълномощените си представители. Ищецът предварително, чрез пълномощника си - адв. А. Д., е депозирал молби за даване ход на делото, поддържайки исковата молба и исканията до съда, като е представил и списък по чл.80 от ГПК за направените в настоящото производство, разноски.

Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението на другата страна.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. Г. М. също е представил молби за даване ход на делото в негово отсъствие, оспорвайки предявения от ищеца иск, като счита същият за недоказан и неоснователен. Оспорено е и обстоятелството, претендираната от ищцата сума да е престирана на ответника. Отправено е искане за спиране на производството поради отправено преюдициално запитване до СЕС, което искане съдът е уважил с протоколно определение от 12.03.24 г. и е спрял производството по делото, на основание е чл.229, ал.1, т. 4, във връзка с чл. 631, ал.1 от ГПК и до произнасяне по дело № С-714/2022 г. на СЕС, като на 22.03.24 г. след постановяване на решение по посоченото дело, съдът е възобновил производството. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, след като прецени и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на вътрешното си убеждение и по реда на чл.235 от ГПК, както и във връзка с изложените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 947,3 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за заем Microcredit № 9032-00121938/22.11.2022 г., като с Определение № 31/08.01.2024 г. съдът е разпределил доказателствена тежест между страните, като им е указал, че в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на посочените основания, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаване на сумата или съответно за задържане на 3 полученото. В тази връзка, съдът е указал и, че ответникът не сочи никакви доказателства, а ищецът не сочи доказателства за плащане на процесните суми.

Въз основа на събраните доказателства и в частност от представеното копие на Договор за заем Microcredit № 9032-00121938/22.11.2022 г., е видно, че същият е сключен между ищцата В. Р. М., в качеството на заемополучател и ответното дружество "МИКРО КРЕДИТ" АД, в качеството на заемодател , по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищцата заем в общ размер на 2 200 лева, при обща сума на погасяване: 2 970,90 лева, със срок на договора - 18 месеца, при дата на първо плащане - 23.12.2022 г., с фиксиран лихвен процент: 40,48%, лихвен процент при просрочие: ОЛП + 10%, брой погасителни вноски - 18, погасителна вноска в размер на 165,05 лева, начин на усвояване - в брой на касите на ИЗИПЕЙ. Към договора са представени и копия на погасителния план към него, от който също се изяснява размерът на месечната вноска от 165,05 лева, както и на Договор за допълнителни услуги към заем № 9032-00121938/22.11.2022 г., сключен между ищцата и ответното дружество, с предмет - пакет от допълнителни услуги "Комфорт", както следва: Пакет "Комфорт" + 5% отстъпка, със срок 18 месеца, при вноска 184, 65 лева, число на изплащане - 23, Описание: 1.

Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2.Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на Микро Кредит АД. 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4.

Разглеждане до минути; 5. Преференциално обслужване; 6. Право за участие в специални промоции. Представено е и копие на график на плащанията по договори за заем и услуги Microcredit № 9032-00121938, от който е видно, че общо дължимата вноска от заемополучател - ищцата, е в размер на 349,70 лева.

Въз основа на горната фактическа обстановка се установява, че по силата на процесния договор за заем Microcredit № 9032-00121938/22.11.2022 г. страните са се намирали в облигационно отношение помежду си, като така сключеният между страните по делото договор за заем следва да се окачестви като договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, а договорът за допълнителни услуги към заем № 9032-00121938/22.11.2022 г. намира своето основание в чл.10а, ал.1 от ЗПК, доколкото същият е сключен между замодателя и заемополучателя, въз основа на договора за заем и има за 4 предмет допълнителни услуги, които заемодателят предоставя във връзка с отпуснатия заем. Въз основа на посоченото, в случая се прилагат както разпоредбите на Закона за защита на потребителите, така и тези на Закона за потребителския кредит.

Съдът следва да се произнесе по съответствието на договора със законовите изисквания за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания, като съгласно трайно установената и задължителна съдебна практика, съдът следи служебно за нищожността, като според ТР №1/2020 г. от 27.04.2022 год. по тълк. д № 1 по описа за 2020 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, с чл.7, ал.3 ГПК е предвидено изрично задължение на съда да следи служебно за по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на договора, но и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Тоест съдът следва да обсъди годността на договора, дори и без наличието на възражения на страните, когато основателността на исковата претенция е пряко обусловена от неговата действителност. Съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално.

Относно договора за потребителски кредит и неговото съдържание е необходимо съобразяването им с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , като при неспазването им, договорът за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК. От това следва, че при неспазване на изброените в чл.22 от ЗПК императивни изисквания по чл.11 от ЗПК, касаещи съдържанието на договора, се стига до неговата недействителност, като в конкретния случай съдът намира за основателни доводите на ищцата за нарушаване на разпоредбата на чл.11,ал.1, т. 10 от ЗПК, доколкото от процесния договор за заем не става ясно нито в какъв размер точно е определян ГПР, нито какво е включено в него. Не е посочен и начин на изчисляване.

5

Отделно от горното, съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1, начин. В този смисъл и според чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита следва да изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като според ал.4 и ал.5 на цитираната разпоредба, ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България и клаузи, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. В пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадено определение на понятието "Общ разход по кредита за потребителя", според което това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.