Определение № 1366 от 09.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1366 гр. Пловдив, 09.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501028 по описа за 2025 година Производство по чл.278, ал.1 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Макроадванс“ АД, ЕИК: 201127485, чрез юриск. Л.И. против Определение № 2378/ 18.02.2025г. по гр.д.№ 11249/ 2024г. по описа на ПРС, с което е оставена без уважение молбата с вх.№ 7382/ 21.01.2025г. на жалбоподателя за изменение на постановеното решение № 5126/ 19.12.2024г. на ПРС в частта на разноските, чрез неприсъждане на пълномощника на ищеца адв.Я. К., определено по реда на чл.38, ал.2 или присъждане на такова под минималния размер.

Постъпил е отговор по частната жалба от адв.Я. К., АК-Пловдив, в който е оспорена частната жалба като неоснователна, по развити в отговора доводи.Иска се потвърждаване на обжалваното определение.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.278, ал.4 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.Съдът е бил сезиран с осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД от потребителя С. Р.Ш. чрез адв.Я. К. за прогласяване недействителност на потребителски договор, сключен на 14.08.2023г. с настоящия жалбоподател, като е било поискано присъждане от проц.представител на адв.възнаграждение по чл.38 ЗА по предоставена правна помощ на материално затруднено лице. С постановеното решение по същество на делото, съдът е разгледал предпоставките за присъждане на исканото възнаграждение на проц.представител на ищеца и определил размер за присъждане – 400 лева.

С молба по чл.248, ал.1 ГПК ответникът е поискал изменение на решението в частта на разноските чрез искания - неприсъждане на пълномощника на ищеца адв.Я. К., определено по реда на чл.38, ал.2 или присъждане на такова под минималния размер.

1

Съдът е препратил към мотивите на постановеното решение относно присъденото възнаграждение по чл.38 ЗА, вкл. като е изтъкнал становището си, съответно на известна съдебна практика за липса на необходимост от изследване на въпроса за това дали действително лицето разполага със средства за адвокатска защита или събиране на писмени доказателства в тази насока, който въпрос е относим към преценката на съда при искане за освобождаване по реда на чл.83, ал.2 ГПК.

Обжалваното определение е правилно.

Уговарянето на безплатна адвокатска помощ е по волята на договарящите, а не въз основа на акт на съда, за да се изследва материалното положение на страната, на която е оказана такава, по чл.38, ал.1 ЗА. На лица с право на издръжка, близки, роднини, юристи или материално затруднени лица, какъвто е настоящия случай. В този смисъл преценката относно наличието на основание за безплатна адвокатска помощ е предоставена единствено на волята на договарящите, како се има предвид и ,че адвокатът носи както задълженията по договора, така и правото да получи възнаграждение за изпълнението им от противната страна. При това положение доводите на жалбоподателя във връзка с материалното положение на ищеца не следва да се обсъждат В унисон е практиката на настоящия съда и приетото от првоинстанционния съд относно несъобразяване с Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения , както е постановено с Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС за констатирано във връзка с приложението на посочената наредба за нарушаване на забраната по чл.101, пар.1 ДФЕС. Според приетото от СЕС, в тази хипотеза националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната , осъдена да заплати съдебни разноски за адв.възнаграждение, вкл. в случаите, когато е предвиденото в тази наредба да не отразява реалните пазарни цени на адв.услуги. В мотивите на СЕС се посочва също така, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.Напротив съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени – пар.60/. затова подходът следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адв.възнаграждение въз основа на цялостната преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.

По така изложените допълнителни съображения частната жалба се намери за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното определение като правилно.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 вр. с чл.278, ал.4 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2378/ 18.02.2025г. по гр.д.№ 11249/ 2024г. по описа на ПРС, с което е оставена без уважение молбата с вх.№ 7382/ 21.01.2025г. на „Макроадванс“ АД, ЕИК: 201127485, чрез юриск. Л.И. за изменение на постановеното решение № 5126/ 19.12.2024г. на ПРС в частта на разноските, чрез неприсъждане на пълномощника на ищеца адв.Я. К., определено по реда на чл.38, ал.2 или присъждане на такова под минималния размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3