Решение № 253 от 05.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Ловеч, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500394 по описа за 2024 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 33/15.02.2024 г. по гр.д. №190/2022 по описа на РС Тетевен, е изнесен на публична продан неподеляем недвижим имот, находящ се в село Г., обл. Ловеч: самостоятелен обект в сграда, заснет по КККР с идентификатор №***, с адрес на имота: *** в сграда с идентификатор №***, с предназначение–жилищна сградаеднофамилна, разположена в имот с идентификатор №***, при съседи: имоти с идентификатори: №***, №***,

№***, №***, с предназначение на самостоятелния обектжилище, апартамент, брой нива на обекта-1 ниво, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-№***, над обекта-няма, при пазарна стойност на имота в размер на 15 670 лв., като е постановено получената от продажбата сума да се разпредели между съделителите съобразно квотите им, определени в решението по допускане на делбата и с оглед настъпилото в хода на производството във втората фаза на делбата правоприемство, както следва: за М. О. В.- 1/3 ид.ч. от делбения имот, на К. Р. Г.- 8/30 ид.ч. от делбения имот и на А. К. Р., А., В. К. А., Б. К. А. - по 1

3/30 ид.ч. от делбения имот. С решението е отхвърлена възлагателната претенция с правно основание чл.349, ал.2 ГПК на съделителя М. О. В..

Срещу посоченото решение в срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от М. О. В., в която са изложени твърдения, че делбеният имот е неправилно индивидуализиран. Оспорва се размерът на квотите на съделителите. Въззивникът поддържа, че е налице основание за уважаване на възлагателната му претенция. Твърди, че като съделител е следвало да бъде конституирана и съпругата му А. С. О. По изложените съображения моли съда прогласи обжалваното решение за нищожно поради неучастие на съделител, евентуално да отмени решението и да постанови друго, с което делбеният имот да бъде правилно индивидуализиран, при правилно определени квоти, както и да бъде уважена възлагателната му претенция.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. Р. Г., А. К. Р., В. К. А. и Б. К. А., с който са изложени съображения за правилност на обжалваното решение. Твърди се, че няма основание възлагателната претенция на въззивника да бъде уважена, като възраженията за размера на квотите в съсобствеността и дали делбеният имот представлява самостоятелен обект са преклудирани. Предвид това, молят съда да потвърди обжалвания акт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С влязло в сила Решение №123 от 25.07.2022 г. по гр.д. №190/2022 по описа на РС – Тетевен процесният недвижим имот е до допуснат до делба при квоти: по 1/3 ид.ч. лично за М. О. В. и Р. О. Г., и 1/3 ид.ч. в режим на СИО за Р.

О. Г. и К. Р. Г..

В производството по извършване на делбата пред първата инстанция своевременно е отправена възлагателна претенция по чл. 349, ал.2 ГПК от съделителя М. О. В.. Същият е декларирал, че двуетажна сграда, включваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** и ид.ч. от сградата, включваща втория й етаж – с идентификатор №***, са единствените му собствени жилищни имоти.

Представена е Справка за вписвания, отбелязвания и заличавания за 2 периода 01.01.1991 – 25.09.2022 г. за М. О. В., от която се установява, че същият е придобил правото на собственост върху ½ идеална част от УПИ, застроен, целия с площ по настоящем по Скица №37/21.06.2005 на Кметство с.

Г., от 720 кв.м., представляващ по плана на с. Г. от 1982 г. парцел XIII-154 в кв.

15, както и целия първи етаж от построената в този имот масивна двуетажна жилищна сграда, срещу задължение за издръжка и гледане. Видно от справката, съделителят В. е извършвал разпоредителни действия, като е продал притежаваното от него вещно право на собственост върху друго недвижими имоти.

Като доказателство по делото е прието и Удостоверение за постоянен адрес изх. №47/27.09.2022 г. на община Тетевен, удостоверяващо, че съделителят М. В. има вписан постоянен адрес в ***.

По делото е изслушана и приета съдебна техническа експертиза, от която се изяснява, че делбеният имот представлява втори етаж на двуетажна жилищна сграда, като същият е в груб строеж, със застроена площ от 78 кв.м.

Изградена е самостоятелна стълбищна клетка, от която има самостоятелен достъп до всеки от етажите на сградата, както и до таванското помещение.

Установява се, че към момента в имота няма обособена кухня и санитарен възел, поради което същият няма характер на жилище, но е възможно да бъде обособено такова. Вещото лице поддържа, че имотът е неподеляем.

Като доказателство по делото е прието становище на гл. архитект на община Тетевен, изразено в писмо изх. №3632/1/30.11.2022 г., в което се потвърждава че при извършване на преустройство е възможно в делбения имот да бъде обособено жилище, както и че делбеният имот е неподеляем.

В хода на производството е починала съделителката Р. Г., като видно от Удостоверение за наследници изх. №138/09.06.2023 г. на кметство с. Г. същата е оставила за свои наследници по закон децата си: Б. К. А., В. К. А., А. и А. К.

Р., и преживелия си съпруг К. Р. Г.. В тази връзка с разпореждане №880 от 05.05.2023 г. на основание чл. 227 ГПК съдът е конституирал като главни страни в производството и децата на наследодателката.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от въведените с въззивната жалба оплаквания.

3

При извършена проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

В тази връзка по отношение на оплакването за неучастие на съделител в производството по делба следва да се съобрази, че неучастието на съсобственик, установено от съда по време на втората фаза на делбата, не може да бъде поправено от делбения съд или от съда, разглеждащ жалбата против решението по извършване на делбата, чрез допускане на нова делба по същото дело. Правото да се иска признаване на делбата за нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН и/или извършване на нова делба принадлежи на участниците в съсобствеността - на лишения от участие съсобственик и на всеки друг съсобственик. Реализирането на това право се извършва в нов процес с участие на всички носители на правото на собственост – така Решение № 115 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2203/2014 г., II г. о.

Влязлото в сила решение за допускане на делбата, дори в нея да не е участвал съсобственик и тя да е нищожна, е действително и е задължително за съда във втората фаза на делбата и за тези от наследниците, които са участвали в производството по допускането й. То не е задължително за неучаствалия сънаследник, който не може да бъде конституиран във втората фаза, за да участва при извършването й. Неучаствалият сънаследник, който не е встъпил главно до приключването на производството по допускането на делбата в първата инстанция, може да предяви в отделно производство нов иск за делба с участието на всички сънаследници.

В случая първоинстанционното решение за допускане на делбата е влязло в сила, като същото се ползва със стабилитет по отношение на това между кои лица, за кои имоти и при какви квоти е допусната делбата. Предвид това и с оглед изясненото по – горе, за съсобствениците на делбения имот, в т.ч. и неучаствалите в делбата такива, съществува друг път за защита. Ето защо, съдът намира процесното оплакване на въззивника за неоснователно.

За пълнота следва да се отбележи и че съгласно многократно подчертаваното от въззивника в хода на производството пред първата и пред въззивната инстанция, предмет на делба е само самостоятелен обект с идентификатор №***, представляващ втори етаж от двуетажна къща, а не и поземленият имот, в който се намира и първият етаж на къщата.

В тази връзка, следва да се съобрази, че между страните не е спорно че 4 делбеният имот е придобит от въззивника, Р. О. Г. и А. О. В. в резултат на наследствено правоприемство от родителите им О. А. В. и В. П. В., като с последваща разпоредителна сделка, обективирана в Нотариален акт №24, том 5, рег. №2722, дело №359/2016 на Нотариус №392 на НК на 02.09.2016 г. А. О.

В. е продала на сестра си Р. О. Г. наследената от нея 1/3 идеална част от правото на собственост върху делбения имот.

Съгласно чл. 22, ал.1 СК, вещните права, придобити по време на брака по наследство, принадлежат на съпруга, който ги е придобил, като идентична разпоредба се съдържа и в СК 1968 и 2005 (отм.). Ето защо, с оглед коментирания по-горе придобивен способ, върху делбения имот не е възникнала съпружеска имуществена общност, съответно съпругата на въззивника не е легитимирана да участва като съделител в настоящото производство.

Извод в обратна насока не може да бъде направен и при съобразяване продажбеното правоотношение между въззивника и неговите родители, по силата на което на 01.07.2005 г. Орлин и Вилма В.и са прехвърлили в полза на купувача правото на собственост върху ½ идеална част от УПИ, застроен, целия с площ по настоящем по Скица №37/21.06.2005 на Кметство с. Г., от около 720 кв.м., находящ се в строителните граници на с. Г., и преставляващ заснет по застроителния план на селото от 1982 г. като парцел XIII-154 в кв.

15, при актуални граници и съседи на целия имот по сочената скица: улица, имот на Ф. М. Д., имот на С. А. В., Д. С. и С. М. С., и имот на И. и И. М., както и целия първи етаж от построената в този имот жилищна сграда – на два етажа, представляваща масивна сграда с 2 жилищни етажа, с отделен и самостоятелен вход за всеки от етажите, срещу насрещно задължение за плащане на сумата от 2505,50 лв. и за полагане на бъдещи грижи при нужда и осигуряване на издръжка на продавачите, като между страните не се спори, че процесният УПИ е идентичен с имот с идентификатор №***, а първият етаж от къщата, построена в него – с имот с идентификатор №***.

Чл. 92 ЗС установява презумпцията, че собственикът на земята е собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго; следователно принципът на приращението се изключва само при изрична уговорка по отношение на постройките и подобренията. Предвид 5 това, по начало при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията, и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката. Въпреки това, във всички случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване на нотариалния акт по реда на чл.20 ЗЗД. Уговорка за запазване на собствеността върху сградата може да се извлече и от обстоятелствата по делото - с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключване на договора, както и според обкръжаващите сключването на договора факти, други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля.

В случая съдът намира, че при прехвърлянето на ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесното УПИ, в което се намира и двуетажната къща, част от която е и делбеният имот, страните са изключили действието на презумпцията по чл. 92 ЗС по отношение на втория етаж от жилищната сграда, построена в имота, доколкото същите ясно са прецизирали волята си ведно с идеалната част от УПИ да прехвърлят и правото на собственост върху целия първи етаж от сградата. Съдът счита, че така оформеното волеизявление концентрира разпоредителното действие върху правото на собственост само и единствено върху първият етаж от построената в имота недвижим имот и ограничава разпореждането с идеалната част от правото на собственост върху земята само до същата, като е изключена възможността за придобиването на приращение. Ето защо, съдът приема, че макар ½ идеална част от правото на собственост върху имот с идентификатор №*** да е придобита от въззивника в режим на СИО, доколкото е било изключено действието на презумпцията по чл. 92 ЗС, то СИО не е възникнало върху съответстващата част от правото на собственост върху делбения имот – втори етаж от двуетажна сграда построена в прехвърления УПИ, вследствие на което съпругата му не е придобила вещни права върху него и не следва да участва в настоящото делбено производство.