Акт № 420 от 04.11.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Карлово, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20265320100944 по описа за 2026 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 19 ал.4 от ЗПК и чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК Ищцата К. Р. З. с ЕГН **********, от гр. С., *** твърди, че на 24.02.2026 г. сключила с ответното дружество „Креди Йес“ ООД договор за паричен заем № 991686 към искане № 991686, по силата на който и били ̀ предоставени в собственост заемни средства в размер на 600 евро, при месечен лихвен процент на заема 3.330% и годишен процент на разходите 48.903%.

Твърди, че съгласно чл. 6, ал. 1 от договора страните се съгласили договорът да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията по чл. 10, ал. 1, т. 5 от общите условия към договора за заем, и с още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от общите условия; особен залог върху движимо имущество съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от общите условия; банкова гаранция съгласно чл.

10, ал. 1, т. 3 от общите условия; ценна книга, издадена в полза на заемателя, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 от общите условия. Според изложеното в исковата молба, с чл. 6, ал. 2 от договора заемателят декларирал, че с подписването му е уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 6, ал. 1 обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията по чл. 10, ал. 1, т. 5 от общите условия, дължи на заемодателя неустойка в размер на 291.38 евро, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора.

Ищцата усвоила изцяло заемния ресурс и не погасила дължимата сума по процесната неустойка, но счита, че не дължи плащания за същата.

Твърди, че за да заобиколят материалноправните изисквания, регламентирани 1 в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не можели да отговорят: осигуряване на поръчителство за изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставяне на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставяне на изисквания, които потребителите не можели да удовлетворят, включили в договорите за потребителски кредит санкции — заплащане на неустойки, или предвидили такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез неустойките за неосигуряване на обезпечение, съответно чрез таксите за осигуряване на фирми гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Счита, че преценката за действителността на клаузата за неустойка и за обоснования и размер с оглед претърпените от неизпълнението вреди ̀ следвало да бъде извършена при спазване на критериите, заложени в т. 3 от тълкувателното решение на ОСТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г. С него било разяснено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичали от нейните функции и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следвало да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като можели да бъдат използвани примерно изброените критерии: естеството на задълженията като парични или непарични и размерът на задълженията, чието изпълнение се обезпечавало с неустойката; дали изпълнението било обезпечено с други правни способи; видът на уговорената неустойка и на неизпълнението; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Освен тези критерии съдът можел да съобрази и други, наведени в производството, но при всички случаи бил задължен да ги разгледа съобразно събраните доказателства и направените доводи, като ги съотнесе към доводите на ищцата съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

Поддържа, че по силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечавала изпълнението на договора, като в съдебната практика и правната доктрина безпротиворечиво се приемало, че тя можела да има и санкционна функция. Неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция загубила присъщата и ̀ обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора. Щети за кредитора биха настъпили единствено при неплатежоспособност на главния длъжник и невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

Счита, че предвидената неустойка в размер на 291.38 евро загубила присъщата и обезщетителна функция, доколкото била близо 50% от заетата ̀ сума от 600 евро, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното 2 задължение, и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Заемодателят не търсел обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служело за обезпечаване на изпълнението на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва, а за „неизпълнено условие за отпускане на кредита“. Предвидено било неустойката да се кумулира към погасителните вноски, с което се стигало до скрито оскъпяване на кредита и се създавали единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Твърди, че в конкретния случай били предвидени ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение: за кредит от 600 евро и обща сума за плащане 644.62 евро заемателят се задължил договорът да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията по чл. 10, ал. 1, т. 5 от общите условия, и с още едно обезпечение по негов избор — ипотека върху недвижим имот по чл. 10, ал. 1, т. 1; особен залог върху движимо имущество по чл. 10, ал. 1, т. 2; банкова гаранция по чл.

10, ал. 1, т. 3; ценна книга, издадена в полза на заемателя, по чл. 10, ал. 1, т. 4 от общите условия.

По този начин, недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция поставила към ищцата неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излязла извън присъщата и обезпечителна функция. В добросъвестните отношения ̀ легитимният кредиторов интерес бил да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение на заемополучателя. Нямало житейска и правна логика кредиторът да престира без обезпечение, т. е. да поеме риска от евентуално неизпълнение, а едва след сключването на договора да изисква обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишавал от гаранции срещу неизпълнението. След като заемодателят поставял такива условия за отпускане на кредит, при липсата на някое от тях било нормално и логично да не отпусне заема.

Поддържа, че както разходите на търговеца, така и печалбата му следвало да бъдат включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния случай не отговаряли на действителните параметри по договора. С клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора се въвеждал още един сигурен източник на доход за икономически по-силната страна. От една страна, неустойката била включена като падежно вземане — обезщетение на кредитора, а от друга — била предвидена в размер, несъответстващ на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин се заобикаляло ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК при определяне на ГПР, тъй като неустойката представлявала близо 50% от заетата сума.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договор за паричен заем № 991686 към искане № 991686 от 24.02.2026 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 291.38 евро от ищцата К. Р. З. на ответното дружество „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Х., ***, като 3 противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща изискванията на чл.

11, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Претендира деловодни разноски, включително, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата да бъде присъдено в полза на ***. С. Н. възнаграждение в размер на 204 евро, определено по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказаната безплатна защита в настоящото производство.

Ответникът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Х., ***, представлявано от В.И., чрез ***. К. К., оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че на 24.02.2026 г. в гр.

П. между ищцата като заемател и дружеството като заемодател бил сключен договор за паричен заем № 991686. Към момента на сключването му ищцата издала в полза на ответника ценна книга и не предоставила гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от общите условия към договора. Според изложеното в отговора, в чл. 8 от договора било посочено, че ако заемателят не предостави договореното по чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от общите условия, дължи на заемодателя неустойка с начин на разсрочено плащане, подробно описан в погасителния план.

Заемателката се запознала с погасителния план към договора с посочени месечни вноски и падеж в зависимост от предоставените обезпечения, уговорени в чл. 6 и чл. 8 от договора, видно от положения под него подпис и изписаните и имена. Неразделна част от договора били ̀ приложените общи условия, с които заемателката също се запознала и съгласила, за което свидетелствали подписът на всяка от страниците и чл. 12 от договора, удостоверяващ изричното и съгласие. Била запозната с активния ̀ погасителен план, по който следвало да прави погасителни вноски, видно от подписа и собственоръчно изписаните имена. След възникването на каузалните правоотношения ищцата предприела действия по изплащане на дължимото, ведно с включената към месечната вноска договорна неустойка.

Счита, че от изложената фактическа обстановка се налагал изводът, че договорът бил валидно сключен. Заемателката лично участвала и влияела при формирането на заема със заемодателя, изрично се запознала и подписала договора и всички приложения към него, както и документите, свързани с отпускането му, и получила заемната сума. Договорът бил изцяло валиден, сключен при предоставената от ЗЗД свобода на договаряне, отговарял на всички законови изисквания и бил сключен с прякото влияние на потребителя както за начисляването на договорната лихва по чл. 3, така и за предвидената в чл. 8 неустойка. Твърди, че ищцата предприела действия по плащане на дължимото, като се позовава на включена в отговора справка-извлечение от работния софтуер на дружеството. В справката били отразени вноска от 104.00 на 24.02.2026 г. с разпределение 8.96 лихва, 62.66 главница и 32.38 неустойка, и вноска от 160.00 на 15.05.2026 г. с разпределение 14.97 лихва, 95.80 главница, 48.57 неустойка и 0.66 наказателна лихва. Общо били отразени плащания от 264.00, отнесени за 23.93 лихва, 158.46 главница, 80.95 неустойка и 0.66 наказателна лихва.