Определение № 5767 от 11.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5767 гр. София, 11.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Частно касационно гражданско дело № 20248003104542 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Н. Н. срещу определение № 4711/ 28.10.2024г. постановено по ч. гр.д.№3817/24г. по описа на ВКС, ІV ГО, с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба срещу определение на ОС Варна по в.гр.д.№ 1073/24г. в частта, с която е потвърдено определението на РС Варна с № 4467/15.04.2024г. по гр.д.№ 2523/24г.

Жалбоподателката иска отмяна на атакуваното определение като, цитирайки постановките на ТР № 1/ 17.07.2001г. по т.д.№ 1/2001г. на ОСГТК на ВКС, на ТР № 5/12.07.2018г. по тълк.дело № 5/2015, ОСГТК на ВКС, на особеното мнение по т.1 към ТР №5/12.07.2018г. по тълк.дело № 5/2015, ОСГТК на ВКС и определение №43/07.02.2022г. на ВКС, ІV ГО по ч.гр.д.№ 248/22г., твърди, че определението на въззивния съд е от категорията съдебни актове по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, поради което подлежи на касационно обжалване и като е приел обратното, съставът на ВКС е постановил неправилен съдебен акт.

За да се произнесе по жалбата, настоящият състав съобрази следното:

С обжалваната пред ВКС част от определението на въззивния съд е потвърдено такова на първоинстанционния за отказ да бъде разгледано искането на ищцата Н. за определяне на привременни мерки за грижата за детето Н. Н., роден ...г., във висящо производство по чл.

51, ал.4 СК за изменение на установения със споразумение по гр.д.№ 1905/22г. по описа на РС Варна режим на лични отношения между детето и баща му, и определената издръжка.

За да приеме, че касационният контрол на обжалваната част от въззивното определение е изключен, съставът на ВКС е определил, че с нея не се дава разрешение по съществото на 1 други производства, съгласно дефиницията в ТР №5/12.07.2018г. по тълк.дело № 5/2015, ОСГТК на ВКС, защото производството, по което е произнесено определението в рамките на висящия процес, има привременен характер.

Релевантните за атакувания акт оплаквания на жалбоподателя са неоснователни. Те почиват на неправилен прочит на ТР № 1/ 17.07.2001г. по т.д.№ 1/2001г. на ОСГТК на ВКС.

Относими към дефинирането на категорията актове по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК са разрешенията на т.І на ТР № 5/12.07.2018г. по т.д.№ 5/2015г. на ОСГТК. Там ясно е изведено, след анализ на трайните разрешения на съдебната практика, както и на разясненията в т.6 на ТР № 1/ 17.07.2001г. по т.д.№ 1/2001г. на ОСГТК на ВКС (прието при действието на ГПК /отм./), че отличителна характеристика на тези определения е да са постановени в производства, които нямат привременен характер. Несъмнено е, че атакуваното въззивно определение е постановено в самостоятелно производство в рамките на висящ процес и е несъмнено, че това производство има привременен характер. Нито едно от изброените като подлежащи на касационно обжалване определения в ТР № 5/12.07.2018г. по т.д.№ 5/2015г. не е такова, постановено в производство, имащо привременен характер. Нито едно от посочените в т.6 на ТР № 1/ 17.07.2001г. по т.д.№ 1/2001г. на ОСГТК на ВКС като подлежащи на касационно обжалване определения не е такова, постановено в производство, имащо привременен характер. Че подобен характер принципно изключва касационното обжалване по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, което не е равнозначно на обжалване пред ВКС, следва ясно от мотивите по т.6 на ТР №1/2001г., където изрично е изтъкнато, че определенията по чл. 218 „б.“ ГПК /отм./, сред които са тези по чл. 166, ал.3 ГПК /отм./, по чл. 261, ал.1 ГПК /отм./, по чл. 282, ал.3 ГПК /отм./, подлежат на двуинстанционно разглеждане, а ВКС се произнася по жалби срещу подобни определения само когато са постановени за първи път от въззивен съд. Процесното определение на въззивния съд не е такова.

Предвид изложеното, настоящият състав споделя приетото с атакуваното определение, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение № 4467/15.04.24г. на РС Варна по гр.д. 2523/24г., не подлежи на касационно обжалване и следва да го потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОП РЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4711/ 28.10.2024г. по ч. гр.д.№3817/24г. по описа на ВКС, ІV ГО.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3