Решение № 350 от 30.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Варна, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20253100900630 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба на Н. Т. Г., ЕГН **********, с адрес в град Варна, подадена чрез пълномощник адв о к а т Я. Я., ВАК, съдебен адрес: ***, с която срещу ответника Г. ФОНД, седалище град София, са предявени следните искове:

1. за заплащане на сумата 15 338,76 евро (равностойност на 30 000 лева), частично предявен размер от общия размер от 30 677,51 евро (равностойност на 60 000 лева) на дължимо обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.11.2024г., в град Варна с автобус марка “Соларис“, модел „Урбино - 12“, с peг. № ***, движещ се по линия № 22 в посока кварталите, в който ищцата е пътувала, след спирка „Димчо Дебелянов“, непосредствено преди спирка „Централна поща“ в резултат на виновно протИ.правно поведение на водача на неустановен лек автомобил, идващ от дясно на автобуса и движещ се с висока скорост, напуснал местопроизшествието;

2. за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 15 338,76 евро, считано от 03.07.2025г. до окончателното й плащане;

1

3. за заплащане на сумата 106,78 евро (равностойност на 208,85 лева), представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпени вследствие на този пътен инцидент имуществени вреди;

4. за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 106,78 евро, считано от 03.07.2025г. до окончателното й плащане.

Цената на исковете е посочена в евро при спазване на правилата на чл.

12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/ 1407 на Съвета от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., при фиксиран курс 1,95583 лева за едно евро.

В условие на евентуалност исковете са предявени срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, седалище град София като застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със собственика на автобус марка “Соларис“, модел „Урбино - 12“, с peг. № ***, задължен да обезщети вредите на ищцата като пътник в превозното средство, причинени й от пътния инцидент, настъпил в резултат на виновно протИ.правно поведение на водача на автобуса П. Б. П., като акцесорните претенции за заплащане на лихви за забава са с начална дата 29.01.2025 година.

Твърди се от ищцата, че на 26.11.2024г. в гр. Варна се е качила на автобус № 22, с peг. № *** от спирка „Димчо Дебелянов“, пътуващ в посока кварталите. Автобусът, пътуващ по линия № 22, е на фирма „Градски транспорт“ ЕАД, с марка „Соларис“, модел „Урбино - 12“ и е бил с водач П. Б.

П.. Непосредствено преди спирка „Централна поща“, навлизайки в кръстовището, за да избегне пътнотранспортно произшествие с лек автомобил, движещ се с висока скорост, идващ от дясно, шофьорът на процесния автобус набил рязко спирачката. В този момент ищцата се подготвяла да си закупи билет от машината, като с едната ръка била хванала лоста на машината. В резултат на рязкото спиране на автобуса тя се ударила в лоста на машината за билети и паднала обратно на посоката на движението. В резултат на произшествието ищцата изпаднала за кратко в безсъзнание, като след като се съвзела видяла как двама мъже се опитвали да й помогнат да седне на седалката. Също с чужда помощ слязла на спирката след Мебелна палата „Лазур“.

2

Тъй като изпитвала силни болки в главата и ръцете, като ръцете й започнали да се подуват, малко по-късно същия ден ищцата отишла в спешния център на МБАЛ „Света Анна -Варна“ АД. При извършените прегледи и образни изследвания било установено, че има травма на главата, счупване под главичката на пета предкиткова кост на лявата длан, счупване на втората метакарпална кост на дясната длан и съмнение за фрактура на основата на втора предкиткова кост на дясната длан. Била поставена диагноза: счупване на друга метакарпална кост. Установено било и кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош и горните крайници. На 10.12.2024 г. бил извършен допълнителен вторичен преглед. В резултат на получените травматични увреждания дясната длан на ищцата била обездвижена с ортеза за период от 30 дни, а лявата длан с гипсова имобилизация за 38 дни.

Наложило се прием на определени медикаменти.

По отношение на причинените неимуществени вреди се твърди, че вследствие на получените травматични наранявания ищцата е била със силни и непрестанни болки, което се отразило и на съня й, била е на легло и не е била в състояние да се обслужва сама, разчитала е изцяло на помощта на децата си за ежедневните си нужди (в т.ч. за хранене, хигиена, физиологични нужди), до премахване на гипсовата имобилизация се налагало да използва памперси, което в една или друга степен се отразило негативно на нейната психика.

Около месец и половина изпитвала болки и в областта на контузиите по задната повърхност на гръдния кош, външната повърхност на лявата и дясната мишници и слепоочната област на главата. Постоянно изпитвала отпадналост и уморяемост. Била потисната, тревожна и загрижена, че е в тежест на близките си. Изолирала се. Избягвала да общува с хора извън тесния семеен кръг. Впоследствие с много бавни темпове започнала постепенно да се раздвижва. Провела два курса физиотерапевтични процедури като след принудителния период на обездвижване посещенията за физиотерапия били болезнени. Към настоящия момент продължавала да изпитва периодична болка в областта на лявата и дясна длан като имала ограничен захват на дясната ръка и изпитвала главоболие. Вследствие на преживения пътен инцидент и получените физически увреждания при ищцата настъпили и сериозни психически промени и посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата чрез постоянни натрапливи мисли, сънища във връзка с нея, страх да пътува в градския 3 транспорт поради напомняне за преживения ужас, страх от осъзнатата преходност на жИ.та и реалната невъзможност да контролира събитията, които се случват, които повлияли и променили из основи жИ.та й.

Твърди се, че пътнотранспортно произшествие е настъпило изцяло поради протИ.правното и виновно поведение на водача на неизвестното МПС, който с поведението си е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Автомобилът, с който било причинено процесното произшествие, е напуснал местопроизшествието и не е бил установен.

В условие на евентуалност се твърди, че произшествието е настъпило в резултат на виновното и протИ.правно поведение на водача на автобуса П. Б.

П., тъй като в нарушение на правилата за движение по пътищата, в частност разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП същият е управлявал автобуса с несъобразена скорост и е намалил рязко скоростта, именно в резултат на което ищцата е загубила устойчИ.ст и е паднала, при което е получила сочените телесни увреждания. С оглед на това ищцата предявява и евентуални искове срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, седалище град София като застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена по полица № 22/124001757966 със собственика на автобус марка „Соларис“, модел „Урбино - 12“, с рег. № ***, задължен да обезщети вредите на ищцата като пътник в превозното средство, причинени й от пътния инцидент.

С покана № 698/30.06.2025 г., получена от Г. фонд на 03.07.2025 г., ищцата предявила писмена претенция за плащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие от 26.11.2024 г., за което била образувана претенция № 25210060/03.07.2025 г. С писмо изх. № 24-01-194/29.09.2025 г. Г. фонд отказал плащане поради липса на законно основание по чл. 557 КЗ.

С оглед спазване изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ с покана изх. № 680/27.01.2025 г. ищцата предявила и пред застрахователя ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД писмена застрахователна претенция, получена в ответното дружество на 28.01.2025г., като застрахователят е отказал да определи и изплати обезщетението за причинените й вреди поради липса на основание за това.

Искането е за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

4

Ответникът Г. Ф. оспорва исковете като неоснователни. Счита, че не са налице основания за заплащане на обезщетение от страна на Г. фонд, тъй като липсват безспорни доказателства за наличието на неизвестен автомобил, който е засякъл автобуса, в който е пътувала ищцата, респ. за конкретно протИ.правно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е причинило процесните увреждания. Според ответника посоченият в исковата молба механизъм на получаване на уврежданията се основава единствено на твърденията на заинтересованото лице като липсват данни и следи от движението на МПС и доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата за настъпване на събитието, които да кореспондират със сочения механизъм. В условията на евентуалност твърди, че ищцата може да е загубила устойчИ.ст и поради промяна в посоката за движение на автобуса, което се налага от неговата естествена траектория за движение по маршрута посока спирка „Централна поща“, което именно е причина за получените от нея увреждания.

Наред с това протИ.поставя твърдения, че преди мястото на настъпване на произшествието водачът на автобуса е преминал на жълт сигнал на светофарната уредба, в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП не е избрал адекватна на пътните условия скорост на движение, поради което е засякъл неизвестния автомобил. С оглед на това счита, че отговорен за обезщетяване на вредите е застрахователят по сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В условие на евентуалност протИ.поставя възражение за прекомерност на претендираното обезщетение от страна на ищцата като счита, че размерът е прекомерно завишен и не отговаря на принципа за справедлИ.ст прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

В условие на евентуалност обосновава и възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата, тъй като същата не се е държала достатъчно стабилно като с това свое действие е допуснала падане в автобуса, вследствие на което е претърпяла сочените от нея неимуществени вреди.

В условие на евентуалност спрямо евентуалното установяване на виновна и протИ.правна деятелност на водач на неизвестен автомобил, въвежда и възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от страна 5 на застрахования водач на автобуса, обосновавайки с това наличие на солидарна отговорност между Г. фонд и ЗК „Лев Инс“ АД.

Оспорва и акцесорната претенция, обосновано с неоснователността на главните искове.

Не оспорва факта, че ищцата е отправила писмена претенция за плащане на обезщетение, получена на 03.07.2025 г.

Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в хода на производството разноски.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД не оспорва, че към датата на настъпване на ПТП - 26.11.2024 г., е била налице активна застраховка „Гражданска отговорност“ за автобус марка „Соларис“ с рег. № ***, сключена по застрахователна полица № 22/12 4001757966. Не оспорва и факта, че ищцата е отправила писмена претенция по реда на чл.380 КЗ за плащане на обезщетение, заведена на 28.01.2025 г.

Заявява, че оспорва изцяло предявените субективно и обективно съединени искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по основание и размер като счита, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило по вина на водач на неустановен към момента лек автомобил, който е „засякъл“ автобус марка „Соларис“, в който е пътувала ищцата, което от своя страна е наложило аварийно спиране от страна на водача на автобуса. Водачът на неидентифицирания лек автомобил, виновен за настъпване на ПТП, попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от Гаранционния фонд, а не от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автобуса, поради което и ЗК „Лев Инс“ АД не е отговорен за обезщетяване на вредите, причинени на ищцата като пътник в автобуса.