Решение № 134 от 20.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Велико Търново, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500159 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2/02.01.2024 г. по гр.д. № 257/2023 г. Русенският окръжен съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на В.

Б. М. с посочени ЕГН и адрес в гр. Русе обезщетение в размер на 6 000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2023 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над 6 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв., ведно със претендираната законна лихва като неоснователен.

Със същото решение Русенският окръжен съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск от В. Б. М. против Прокуратурата на Република България за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2023 г. до окончателното й заплащане.

С решението си Русенският окръжен съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на В. Б. М. разноски по делото в размер на 283 лв..

Недоволен от постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 6 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв., ведно със законната сума е останал ищеца В. Б. М., който чрез пълномощника си адвокат П. П. от РАК го 1 обжалва пред ВтАС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалвана част. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи относно неправилна преценка на справедливия размер на определеното обезщетение при условията на чл. 52 от ЗЗД. Въззивникът счита, че при определяне на размера на обезщетението е нарушен принципа на справедливостта съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и обезщетението е занижено, като не са съобразени вида и тежестта на емоционалните и психичните увреждания на въззивника, продължителността и интензитета на претърпените душевни болки, страдания и неудобства, взетата мярка за неотклонение, разгласяването в медиите на наказателното производство, притесненията му за него самия, както и за съдбата на съжителката му и детето му, ако бъде осъден по повдигнатите обвинения за тежки умишлени престъпления, за които се предвиждат наказания лишаване от свобода за срок от 5 до 15 години, продължителността на наказателното производство, която е била извън разумния срок, извършваните с негово участие процесуални действия и др. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на Окръжен съд Русе в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на РБ.

Недоволна от постановеното решение, в частта, в която е уважен предявения иск за неимуществени вреди за сумата от 6 000 лв. е останала Прокуратурата на РБ, която също го обжалва пред ВтАС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано в тази обжалвана част. Счита се, че при определяне на размера на обезщетението е нарушен принципа на справедливостта съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и обезщетението е завишено, като не са съобразени обстоятелствата, че ищецът е многократно осъждан, вкл. за тежки умишлени престъпления, че към момента на повдигане на обвинението, за което е оправдан и при провеждане на повечето от съдебните заседания по наказателното производство е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Белене по друга влязла в сила присъда. Счита се, че присъденото обезщетение не е съобразено с действително претърпените вреди от ищеца, личността му, липсата на взета мярка за неотклонение, отлагането на производството в съдебната фаза по обективни причини поради искания или здравословни 2 проблеми на защитника на ищеца или на защитника на друг подсъдим, неявяване на съдебен заседател, обстоятелството, че присъдата на първоинстанционният съд не е обжалвана и е влязла в сила, както и с икономическия стандарт в страната и др. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ОС Русе в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск или алтернативно да намали размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от В. Б. М..

В о.с.з. въззивникът В. Б. М. се явява лично, поддържа подадената от него въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на Прокуратурата на РБ. С постъпилата по делото молба от пълномощника на въззивника адвокат П. П. от РАК се поддържат доводите във въззивната жалба на страната.

В о.с.з. въззивната страна Прокуратура на РБ се представлява от прокурор в ВТАП, поддържа подадената от страната въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на противната страна.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустими и редовни са и следва да бъдат разгледани по същество.

Въззивният съд приема, че следва да осъществи контрол върху валидността, допустимостта и правилността на решението на Окръжен съд Русе в обжалваната част относно основателността на иска за неимуществени вреди, предявен за сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.04.2023 г. до окончателното й заплащане, като приема, че същото е влязло в законна сила като необжалвано в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от В. Б. М. против Прокуратурата на Република България иск за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконното обвинение, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 2862/2021 г. на СпНС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2023 г. до окончателното й заплащане.

Въззивният съд приема, че в обжалваната част решението на Окръжен 3 съд Русе е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

С ИМ ищецът В. Б. М. е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за емоционални и психически болки и страдания в резултат на повдигнатото срещу него незаконно обвинение за престъпления по чл. 213а ал. 3 т. 3 вр. ал. 2 т. 2 и по чл. 142 ал. 2 т. 3 пр. 2 и т. 7 пр. 1 вр. ал.

1 от НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 2862/2021 г. по описа на СпНС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й заплащане.

С отговора на ИМ ответникът Прокуратурата на РБ е оспорил допустимостта и основателността на иска за неимуществени вреди. Възразява се, че наказателното производство срещу ищеца е проведено в разумния срок, че по време на воденото срещу ищеца наказателно производство по отношение на него не е взета мярка за процесуална принуда, а през по-голяма част от периода на воденото ДП № 2158/2019 г. на СпП София ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и свободата му на придвижване и социалните му контакти не са били ограничени поради повдигнатото му незаконно обвинение, а поради изтърпяваното наказание през този период.

Възразява се конвоирането на ищеца да му е попречило да полага труд и да редуцира наказанието си, респ. да му е създало затруднения, като се счита, че се касае за хипотетични вреди от пропуснати ползи, а не от реално претърпени такива. Поддържа се, че продължителността на наказателното производство е обусловена от фактическата и правна сложност на обвиненията и тяхното естество, обстоятелството, че са повдигнати обвинения на две обвиняеми лица, обема на доказателствената съвкупност и с оглед конкретиката на наказателното производство срещу ищеца същото е проведено в разумен срок. Възразява се, че Прокуратурата не носи отговорност за броя и периода на проведените по делото открити съдебни заседания, тъй като не може да контролира този процес. Оспорва се ответникът да е допринесъл за негативното отношение към ищеца чрез уронване на честта, достойнството, престижа и репутацията на ищеца, тъй като фактът на воденото наказателно производство не е огласяван публично от Прокуратурата, че е налице медийно разгласяване, инициирано от Прокуратурата и същата носи отговорност за медийните публикации за делото. Възразява се също, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не съответства на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД относно справедлив размер на обезщетението, като се позовава на липсата на доказателства за реално претърпени неимуществени вреди от ищеца, както и на икономическия стандарт в страната по време на воденото наказателно производство. Прави се и възражение за съпричиняване на 4 вредоносния резултат от ищеца, тъй като на свидетеля И. Г. действително е причинена лека телесна повреда и представените по делото доказателства, въз основа на които е оправдан не са посочени своевременно. Моли се съда като съобрази изложеното в отговора на ИМ и събраните по делото доказателства да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск за неимуществени вреди или алтернативно да присъди обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с чл. 52 от ЗЗД.

За да уважи частично предявения иск за неимуществени вреди за сумата от 6 000 лв. и да го отхвърли за разликата до предявения размер от 30 000 лв., първоинстанционният съд е приел, че искът е допустим и частично доказан по основание и размер. Съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ – привличане на ищеца в качеството му на обвиняем и повдигнато обвинение срещу него за извършени престъпления, включително и вземане на мярка за неотклонение и постановена оправдателна присъда на съд. За да определи при условията на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди на ищеца в размер на сумата от 6 000 лв. първоинстанционният съд е съобразил от една страна притесненията на ищеца с оглед тежестта на повдигнатите му обвинения и предвидените наказания при доказването им от 5 до 15 години „лишаване от свобода“, промяната в поведението му – станал напрегнат и раздразнителен, притесненията му за това кой ще поеме грижите за семейството и детето му при осъждането му, обичайните стрес и негативни преживявания с оглед воденото срещу него наказателно производство, но също така е приел, че по отношение на ищеца е взета най-леката мярка за процесуална принуда „подписка“, няма доказателства същият да е влошил здравословното си състояние през периода и няма доказателства Прокуратурата да е разгласила информацията във връзка с воденото наказателно производство. Приел е, че наказателното производство е продължило в разумен срок с оглед обстоятелството, че ищецът е привлечен за обвиняем на 01.10.2020 г., обвинителният акт е внесен от Прокуратурата на 24.09.2021 г., оправдателната присъда е постановена на 08.02.2023 г. и е влязла в законна сила на 24.02.2023 г.. С решението си първоинстанционният съд е обсъдил възражението на ответната Прокуратура за съпричиняване на вредоносния резултат при условията на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ, но е намерил същото за недоказано и поради това неоснователно, тъй като по делото не са представени доказателства ищецът с действията си недобросъвестно да е 5 създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното обвинение.

Великотърновският апелативен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Установява се от приложеното досъдебно производство /ДП/ № 1768/2018 г. по описа на ОДМВР Русе, пр.пр. № 2158/2019 г. по описа на СПП, че същото е образувано на 20.07.2018 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 213а ал. 2 т. 2 и т. 4 вр. с ал. 1 от НК, извършено от две лица, като срокът за разследване е бил удължаван нееднократно. Установява се, че преди образуване на ДП на 01.05.2018 г. от въззивника са снети писмени обяснения от полицейските служители по повод на сигнала подаден от И. А. Г. като непълнолетен и родителите му за това, че на 30.04.2018 г. е бил отвлечен и бит от въззивника и П. Д. З. с цел да им предостави сумата от 1 000 лв. за покриване на задълженията си за закупена дрога. Установява се, че въззивникът е разпитан като свидетел по ДП на 12.03.2020 г.. Установява се, че с постановление от 05.10.2020 г. е разпоредено принудителното довеждане на въззивника пред разследващия орган във връзка с привличането му като обвиняем, тъй като не е открит на адреса си по местоживеене.