Решение № 20870 от 17.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20870 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110162197 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Минолби“ ЕООД е предявило срещу „А1 България“ ЕАД иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 1,08 лева – платена без основание сума с ДДС, представляваща недължимо платена сума като месечна абонаментна такса за мобилна услуга за мобилен номер ***, която сума е начислена във фактура № 442068340 за отчетен период 28.11.2021г.

– 27.12.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.10.2024г.) до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът излага, че с ответника са сключили договор за мобилни услуги № 503554975 с Приложение № 03.12.2021г. Твърди, че ответникът е издал фактура № 442068340 за отчетен период 28.11.2021г. – 27.12.2021г., в която са начислени месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилна услуга за мобилен номер *** в размер на 13,92 лева без ДДС, която сума била изцяло платена от ищеца. След заплащане на сумата ищецът направил справка и установил, че е платил повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, като надплатената сума била размер на 0,90 лева без ДДС или 1,08 лева с ДДС. При това посочената сума била платена без основание на ответника.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Не оспорва наличие на договорно правоотношение между страните съгласно сключен между страните договор № 503554975, ведно с приложения към същия, както и че е заплатена сума в размер на 1,08 лева с ДДС, начислена във фактура № 442068340/04.01.2022г. за мобилна услуга № 0888425114. Възразява, че в процесната фактура всички задължения са начислени правилно, като било съобразено предоговарянето на тарифния план за услугата. Възразява, че не е доказано именно ищцовото дружество да е платец на задължението по фактурата, вкл. и спрямо претендираната сума, като в тази връзка се позовава на обстоятелството, че договорът между страните е сключен за предоставянето на 2161 услуги, а ищецът имал по – малко от 10 души персонал. При това сумата била заплатена от трето лице – действителен ползвател на услугата. При евентуално 1 неоснователно начисляване на суми във фактурата, платеното в повече следвало да се възстанови именно на лицето, извършило плащане по фактурата, а не в полза на ищцовото дружество.

С молба – становище, изпратено по пощата на 17.04.2025г. (л.38 и сл.), ищецът посочва, че ответникът е признал неоснователно начисляване на претендираната сума в процесната фактура, като е издал кредитно известие в размер на претендираната сума от 1,08 лева с ДДС. Кредитно известие съгласно чл.115, ал.2 ЗДДС следвало да се издаде в 5 – дневен срок от връщане на сумата, като ищецът възразява, че сумата по кредитното известие не е върната. Кредитното известие следвало да съдържа и номера на фактурата, чиято данъчна основа то намалява. За пръв път пред РП – Бургас ответникът заявил, че има издадено такова кредитно известие.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск и доказателствата по делото, намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 03.12.2021г. между ищеца „Минолби“ ЕООД в качеството на абонат и „А1 България“ ЕАД в качеството на мобилен оператор е подписано Приложение № 1 към договор № 503554975. Към договора за мобилни услуги страните са подписали Приложение № 1 от 14.10.2019г., в което са описани цени на мобилни услуги и месечни абонаментни такси, параметри на тарифните планове/пакети, а телефонните номера, до които се отнасят, са посочени в Приложение № 2.

От приетите доказателства се установява, че ответникът е издал фактура № 0442068340 заедно с приложение А (л.29 и сл.), в която в тежест на ищеца е начислил задължения за мобилни услуги за мобилен номер *** общо в размер на 13,92 лева без ДДС или 16,70 лева с ДДС.

Относно проверка за това дали начислените месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни услуги за процесния мобилен номер са начислени съобразно договорените абонаментни планове по делото е изслушано и прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза (л.61 и сл.). Вещото лице е дал заключение, че е налице несъответствие между договорени и начислени цени за част от фактурираните суми за месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни услуги, както следва : 1/ на ред 4 – ти от приложение А, раздел „Такси“ от процесната фактура е начислена в повече сумата от 2,40 лева, като дължимата цена за МАТ за мобилен интернет 10 ГБ за периода 20.12.2021г. – 27.12.2021г. погрешно е начислена в размер на 4 лева без ДДС, вместо 1,60 лева; 2/ на ред 5 – ти начислената МАТ за мобилен интернет от 10 ГБ за периода 28.12.2021г. – 27.01.2022г. е в по – малко с 1,50 лева, като погрешно е начислена цена от 4,50 лева, вместо цена от 6 лева. Вещото лице е дал заключение, че останалите суми за мобилни услуги в процесната фактура са начислени съобразно договорения тарифен план. В обобщение, в процесната фактура според вещото лице начислените в повече такси възлизат на сумата от 0,90 лева без ДДС (2,40 лева – 1,50 лева) или 1,08 лева с ДДС. В справката към заключението на вещото лице е поместен обяснителен текст и е посочена конкретната клауза от договора и приложения към него, съобразно която е формира цената на начислените такси. Вещото лице е посочил, че е основал изводите си на приложения към договора за мобилни услуги, на данните от предходната фактура № 0440564118 от 02.12.2021г., на следващата фактура с № 0443580309 от 01.02.2022г. и на справките на билинг системата на ответното дружество относно процесния мобилен номер.

По делото няма спор, а и от събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на вещото лице, се установява, че за претендираната сума от 0,90 лева без ДДС/1,08 лева с ДДС ищецът е издал кредитно известие № 0652959247 към процесната фактура. Със същото кредитно известие е намалено задължението по процесната фактура със сумата от 0,90 лева без ДДС/1,08 лева с ДДС. Информация за издаване на такова кредитно известие вещото лице черпи от справка в билинг системата на мобилния оператор. Сведения за издаването на 2 цитираното кредитно известие се съдържат и в справка, дадена от ответника (мобилния оператор) пред орган на полицията – писмо с рег. № 9990/30.05.2022г. (л.43 – лице и гръб), в което ответникът посочва, че по повод постъпили оплаквания на клиента на мобилния оператор „Минолби“ ЕООД и разглеждане на подадената от клиента информация били проверени услугите и своевременно били издадени кредитни или дебитни известие. Към писмото е приложена справка, в която фигурира кредитно известие № 0652959247 за сумата от 0,90 лева към процесната фактура относно процесния мобилен номер. По искане на ищеца ответникът бе задължен по реда на чл.190 ГПК да представи цитираното кредитно известие. След като съдът уважи искането, ответникът представи екранна снимка от билинг системата на кредитно известие № 652959247 с посочена дата на издаване : 31.01.2022г., към процесната фактура, на стойност 1,08 лева с ДДС. С молба от 26.06.2025г. (л.78) мобилният оператор уточнява, че представя само „екранна снимка“ от билинг системата, защото била невъзможна визуализацията на самото кредитно известие от билинг системата. Съдът цени издаденото кредитно известие като извънсъдебно признание на това, че в процесната фактура са начислени без основание задължения в повече в размер на 1,08 лева с ДДС, което извънсъдебно признание се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства (заключение на вещо лице по ССчЕ) и затова съдът приема, че същото отговаря на действителното положение – арг. чл.175 ГПК

Вещото лице по съдебно – счетоводна експертиза дава заключение, че при проверка на извършените плащания по процесната фактура, отразени в билинг системата на ответника, се установява, че остатъчната сума по фактурата от 15,62 лева, след приспадане стойността на процесното кредитно известие, е заплатена на 07.02.2022г., в брой, чрез платежната система „Изипей“ АД.

Заключението на вещото лице е оспорено от ищеца с писмено становище, изпратено по пощата на 17.06.2025г. (л.75 и сл. от делото). Ищецът възразява, че вещото лице не е работил върху счетоводството на ответното дружество, като не е имал достъп до първични счетоводни документи - фактура, кредитно известие и фискален бон. Ищецът оспорва сумата по кредитното известие да е му възстановена. Не бил съставен и протокол, обективиращ съгласие на страните за приспадане на сумата по кредитното известие от задължението по процесната фактура. Не било доказано твърдението на ответника, че кредитното известие е издадено на 31.01.2022г., защото не било представено самото кредитно известие, а само екранна снимка на същото от билинг системата.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта относно констатациите за начислени без основание (без да съответстват на договореното съгласно сключения между страните договор, както и подписаните към договора приложения) суми в процесните фактури за месечени абонаментни такси, като в посочената част заключението на вещото лице е подробно, мотивирано и обстойно.

В частта относно погасяване на спорната сума съдът намира следното : Безспорно, е че кредитно известие е издадено, но същото не беше представено по делото, а се представи само справка за издадено кредитно известие от билинг системата. След като ответникът не представи кредитното известие към процесната фактура, което кредитно известие е първичен счетоводен документ, не могат да се установяват негови съществени реквизити – като дата на издаване и основание, на което е издадено – чл.115, ал.4, вр. чл.114, ал.1, т.3 и чл.115, ал.4, т.2 ЗДДС. Съдът в тази връзка не кредитира за достоверно отбелязването от справката в билинг системата на мобилния оператор, че кредитното известие е издадено на 31.01.2022г., т.е. преди крайния срок за плащане на задължението по процесната фактура, който е 03.02.2022г. (видно от отбелязването върху фактурата – л.29). Данните в билинг системата – по съществото си информационна система, която представлява софтуер, използван от мобилния оператор за улеснение на дейността му, не се ползват с доказателственото значение на счетоводните записвания – чл.182 ГПК. Съдът не приема за 3 доказано по делото, че задължението е платено след сторнирането (след като данъчната основа на фактурата е намалена с издаденото кредитно известие). От една страна в писмото си от 30.05.2022г. до полицейски орган ответникът е признал, че във връзка с оплаквания на клиента – ищцовото дружество и последваща проверка е издал кредитни известия. При това се установява, че кредитните известия, вкл. и процесното, са издадени след постъпили оплаквания от ищеца и при започнала проверка от компетентните държавни органи, като по делото не се установява на коя дата ответникът е установил грешката в начислените задължения по процесната фактура и на коя дата същият е издал процесното кредитно известие, с което ответникът на практика признава допуснатата грешка в начислените задължения за МАТ в процесната фактура. Кредитното известие е следвало да се издаде в 5 – дневен срок от откриване на грешката – арг. чл.115, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС. Въз основа така обсъдените доказателства съдът приема, че сторнирането на задължението (чрез издаване на кредитното известие) е извършено след плащането на първоначално начислената стойност на задълженията по процесната фактура. В тази връзка съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта относно извода, че по процесната фактура е постъпило плащане в размер на 15,62 лева, т.е. в размер на задължението след сторнирането (приспадане на сумата по кредитното известие). Вещото лице е направил този извод само от справка в билинг системата на мобилния оператор, а както се посочи по – горе, данните в същата не е ползват с доказателствена сила. По делото няма други доказателства, от които безспорно да следва, че кредитното известие към процесната фактура е издадено преди плащането на задължението по фактурата. Отделно от това в отговора на исковата молба ответникът е признал, че сумата по фактурата, вкл. и оспорената от 1,08 лева, е заплатена изцяло. Съдът цени това признание с оглед всички събрани по делото доказателства и намира, че то отговаря на действителното фактическо положение – арг. чл.175 ГПК. С оглед изложеното съдът приема, че сумата по кредитното известие от 1,08 лева е останала невъзстановена.

Разпечатката съдържа 20 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54ca4772-2c6e-4a57-b93b-2a7e3d636511