Решение № 4126 от 25.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4126 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100512055 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Д. В. Я. срещу решение от 11.07.2022 г. по гр.д. №10941/2021 г. на Софийския районен съд, 173 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу В. Д. Г. и А. Б. Г. искове с правно основание чл.61 ал.1 ЗЗД за заплащане на по 1/2 ид.ч. от сумата от 1564,60 лв., представляващи стойността на строителни дейности по възстановяване на стена на къща с идентификатор ***, собственост на ответниците, построена в имот с идентификатор *** и находяща се в гр. София, ул. „****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за същите суми, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че процесните действия не представляват водене на чужда работа без пълномощно, а са квалифицирани като обезщетяване в натура на причинени на ответниците вреди от осъществен от ищеца деликт.

Поддържа, че противно на приетото от съда съществува спор относно собствеността на процесната стена, както и че по делото е установено, че същата е част от собствената на ищеца сграда. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемите В. Д. Г. и А. Б. Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

1

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

За да е налице водене на чужда работа без мандат е необходимо да е предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/; да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не задължение по закон.

Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е направил. Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересования, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване - чл.61 ал.3 ЗЗД.

Нормата на чл.59 ЗЗД представлява сложен фактически състав, съдържащ три елемента, които следва да са налице кумулативно, а именно: наличието на обогатяване, обедняване и особена връзка между тях /да произтичат от общи факти/. Обогатяването може да се изразява в увеличаване на актива, намаляване на пасива или спестяване на разходи, като задължително трябва да бъде имуществено. Връзката между двата посочени елемента дава основание на престацията. Разпоредбата изисква обогатяването да е станала за сметка на обедняването, т.е. да са причинени от един и същи факт.

Настоящият въззивен състав намира също, че в случая въобще не е налице гесция.

Ищецът е извършил неправомерни действия по разрушаване на собствената му сграда, находяща се в съседния на ответниците имот, и направа на изкоп в собствения му поземлен имот, в резултат на което се е срутила стена, която е обща такава и за къщата на ищеца, и за къщата на ответниците. Действията на ответника са неправомерни, тъй като по делото е установено, че премахването на собствената му сграда и направата на изкоп са извършени без необходимите книжа. Налице е деликт по смисъла на по чл.45 ал.1 ЗЗД - противоправно поведение от страна на ищеца, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага. В резултат на осъщественото от ищеца непозволено увреждане за ответниците са настъпили имуществени вреди по собствения им недвижим имот, които вреди ищецът е възстановил – изградил е стоманенобетонна подпорна стена между двата имота и частично е възстановил самата стена. Ищецът не е предприемал чужда работа, а е изпълнил свое законово задължение – да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Доколкото се установи, че действията на ищеца по разрушаване на собствената му сграда и направата на изкоп са неправомерни и е налице деликт от негова страна, то и не е налице неоснователно обогатяване на ответниците, а ищецът е поправил вредите, които им е причинил виновно.

Ирелевентно за изхода на спора е собствеността на процесна стена – срутването и е в резултат на виновно и противоправно поведение от страна ищеца, който като деликвент е длъжен да поправи нанесените от него вреди, които е нанесъл на ответниците, като за отговорността му е без значение собствеността върху процесната стена.

2

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемите на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 750,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемите адвокатско възнаграждения е неоснователно.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между въззиваемата страна и адв. Костова, според който въззиваемата страна е заплатила адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 730,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение надвишава незначително този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и не следва да бъде намалявано до минималния такъв.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20047223/11.07.2022 г., постановено по гр.д.

№10941/2021 г. по описа на СРС, ГО, 173 състав.

ОСЪЖДА Д. В. Я., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на В. Д.

Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „****, и А. Б. Г. , ЕГН **********, адрес: гр.

София, ул. „****, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 750,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3