Решение № 1569 от 26.07.2021, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1569 гр. Пловдив, 26.07.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева при секретаря

Ваня Петкова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 985 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК, вр. с чл.18 от ППЗЗД.

Образувано е по жалба на П.Н.И. с

ЕГН ********** *** против Писмо изх. № СЛ/Д-ВТ-П/681-009/01.04.2021 г. на Директора на ДСП Павликени, с което жалбоподателят се уведомява за разрешението на случая по негов сигнал от 21.03.2021 г. до ДСП Павликени, регистриран с вх.№ СИГ/Д-ВТ-П/32/22.03.2021 г.

Според изложеното в жалбата, въпросното писмо съставлява индивидуален административен акт, постановен по депозиран сигнал от страна на жалбоподателя с искане за издаване на задължително предписание по чл.18, ал.4 от ППЗЗД, поради което и съставлява годен за обжалване акт. Твърди се, че същият е незаконосъобразен, немотивиран, изготвен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона, в която връзка са изложени подробни съображения в жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника на жалбоподателя адв. П.. Моли се за отмяната на оспорения акт и връщане на преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания на съда по прилагане на закона. Алтернативно се прави искане на основание чл.173, ал.1 от АПК съдът да издаде търсения административен акт – задължително предписание по чл.21, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/, във връзка с чл.18, ал.4 от Правилника за прилагане на ЗЗД /ППЗЗД/. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответната по жалбата страна Директор на ДСП – Павликени е депозирал становище с искане за оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима, с твърдения, че обжалваното писмо има само уведомителен характер и не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. В съдебно заседание ответната страна не се е явила и не е изпратила представител.

Заинтересованата страна Р.А.Я. не е взела становище по жалбата, не се е явила в съдебно заседание и не е изпратила представител.

Заинтересованата страна малолетното дете Н.П.И., чрез назначената по ЗПП за негов процесуален представител адв. М.Х., в съдебно заседание, с приложено становище по жалбата и с писмена защита настоява за съобразяване на най-добрия интерес на детето, свързан с нормалната и достъпна комуникация с всеки от двамата му родители.

Окръжна прокуратура Пловдив надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството не е изпратила представител.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства и становищата на страните, намери следното:

Жалбата е депозирана в предвидения законов срок и изхожда от лице, което има правен интерес от оспорването му, доколкото с този акт се засягат негови права и законни интереси в качеството му на баща на дете, по отношение на което е налице открит случай за дете в риск по реда на ППЗЗД. Що се касае до възражението на ответника относно характера на обжалваното писмо, то макар и същото практически да уведомява жалбоподателя за обработването на негов сигнал, на практика не е само с уведомителен характер, а съставлява индивидуален административен акт, който по същността си следва да се разглежда като отказ от издаване на задължително предписание по чл.18, ал.4 от ППЗЗДП, доколкото целта на подадения сигнал от страна на жалбоподателя е била издаване на такова предписание по отношение на майката на детето му, а видно от писмото и приложената преписка такова предписание не е издадено. В тази връзка и в жалбата са посочени относимите към преценката за допустимостта на жалбата определения на ВАС по адм. дело № 2330/2017 г. и по адм. дело № 8053/2016 г., поради което и възражението на ответника за недопустимост на оспорването са неоснователни и така депозираната жалба съдът преценява като допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

На базата на събраните по делото писмени и гласни доказателства, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

Жалбоподателят П.И. и заинтересованата страна Р.Я. са родители на малолетното дете Н., родено през 2015 г. от фактическото им съжителство. Родителите на малолетния Н. не са имали сключен граждански брак и са фактически разделени от 2017 г. С решение по гр.дело № 313/2018 г. от 20.07.2018 г., образувано по искова молба на бащата П.И., упражняването на родителските права върху малолетното дете Н. били предоставени на майката Р.Я., като за местоживеене на детето бил определен гр. Павликени в дома на майката и бил определен режим на лични отношения с бащата П.И..

Съгласно това решение режимът на лични отношения включвал бащата да вижда детето на територията на гр. Павликени всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа в съботния и неделния ден, без преспиване, като срещите през първите два месеца да бъдат осъществявани чрез социалните работници на ДСП - Павликени. Решението на РС Павликени било обжалвано от бащата в частта относно режима на лични отношения пред ОС Велико Търново, където по в.гр.д. № 731/2018 г. с Решение № 446/29.11.2018 г. съдът потвърдил решението на РС Павликени в тази му част. С определение № 359/07.05.2019 г. на ВКС по гр.д. 768/2019 г. не било допуснато касационно обжалване на решението на ОС Велико Търново по в.гр.д. № 731/2018 г. Отношенията между жалбоподателя и майката на Н. били неприязнени и двамата не контактували лично, като контактът във връзка с осъществяване режима на лични отношения се осъществявал опосредено, чрез изпращане на текстови съобщения до майката на Р.Я., която и фактически осъществявала предаването на Н. на баща му П.И. в определените дни за лични отношения в гр. Павликени, съобразно с указаното в съдебното решение. Изострени и конфликтни били отношенията и на жалбоподателя с бащата на Р.Я., в която връзка и било образувано, а впоследствие и прекратено от прокуратурата предвид липсата на данни за престъпление от общ характер, наказателно производство с пострадал жалбоподателя от физическо нападение на бащата на заинтересованата страна Р.Я.. Във връзка с искане на жалбоподателя за изменение на режима на лични отношения с детето чрез неговото разширяване било образувано гр. дело № 621/2020 г. на РС Павликени, по което с Решение № 260003/15.01.2021 г. на основание чл.59, ал.9 от СК бил изменен режимът на лични отношения, като съобразно решението бащата вече можел да взема детето с преспиване, както и през лятото, като бил определен и режим за вземане на детето за коледни и великденски празници. Преди постановяване на решението, в съдебно заседание по делото от декември 2020 г., родителите на Н. били изслушани от съда, като при изслушването си жалбоподателят заявил, че е предоставил таблет на детето, инсталирал е „Вайбър“, но комуникацията му с детето чрез това приложение е била преустановена. При изслушването на майката същата заявила, че разбира нуждата от лични контакти на детето с баща му, но възразява за разширяване режима на същите, като се противопоставя и детето да ползва телефон, защото е на ниска възраст, а иначе не би отказала да му предостави възможност да говори с баща си, ако последният поиска това. Решението за изменението режима на лични отношения било обжалвано пред Окръжен съд Велико Търново от Р.Я., където било образувано в.гр.д. 257/2021 г., висящо към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело. През декември 2020 г. жалбоподателят действително успял да осъществи контакт с детето по „Вайбър“, в присъствието на своята майка свидетелката П.П., посредством устройство, което сам той бил предоставил на детето, но разговорът приключил бързо, защото детето споделило, че дядо му е бил ядосан и крещял заради обаждането на жалбоподателя. По повод на случая жалбоподателят депозирал сигнал по електронна поща до ДСП Павликени с оплакване, че бабата на детето по майчина линия заявила желанието на майката на детето жалбоподателят да си вземе СИМ картата от телефона, който е подарил на детето, иначе тя ще я изхвърли, както и с оплакване относно невъзможността за провеждане на нормална телефонна комуникация с детето поради намеса на възрастни от домакинството, където то живее. В сигнала било поискано издаване на предписания спрямо майката на детето и нейните двама родители с оглед преустановяване на отчуждаващи детето от бащата техни действия. По сигнала, който бил регистриран на 29.12.2020 г., започнала работа от социален служител, като междувременно постъпил следващ сигнал от дата 05.01.2021 г. от жалбоподателя в ДСП Павликени с твърдения относно отчуждаващо поведение на майката Р.Я., включително и препятстване комуникация на бащата с детето посредством дигитални устройства. Вторият сигнал бил прикачен към първия. Във връзка с работата по случая, след проучване и оценка по първия регистриран сигнал в ОЗД Павликени, с оглед на установен риск за детето, бил открит случай за работа с детето Н. и родителите, съставен социален доклад за оценка на постъпил сигнал от 08.01.2021 г., а също и социален доклад за работа по случай на дете в риск, като на 25.01.2021 г. бил изготвен план за действие, изпратен за съгласуване с жалбоподателя, който му бил предоставен чрез ОЗД-Пловдив и бил подписан от И.. Жалбоподателят бил насочен към ползване на социална услуга към КСУДС гр. Пловдив с направление от 08.01.2021 г., а майката Р. и детето Н. били насочени за ползване на социална услуга към ЦОП към КСУ Павликени с направление от 04.02.2021 г., състояща се в дългосрочно консултиране с психолог.

На 22.03.2021 г. бил регистриран нов сигнал до ДСП Павликени от жалбоподателя с искане за издаване на задължително предписание на майката на Н.Р.Я., с което да ѝ се укаже да осигури контакти на жалбоподателя с детето по електронни устройства, както и да спазва разпоредбите на чл.122-124 от СК. В сигнала отново се изложили съображения за умишлено отчуждаване на детето от бащата, предвид неосигуряване на възможност на детето да се чува с баща си по електронни устройства, като жалбоподателят е акцентирал отново на посочвания и преди това в сигнали случай от декември 2020 г. на бързо преустановения разговор по „Вайбър“ с детето поради страх на детето от дядо му, както и посочил, че въпреки твърденията на майката, че няма проблем бащата да се чува с детето, на практика това не се случвало. По този сигнал бил проведен разговор с майката на малолетното дете, бил изискан доклад от извършената работа по издаденото направление за социална услуга за майката и детето, като бил изготвен и доклад за оценка на постъпил сигнал с дата 31.03.2021 г. В доклада, изготвен от социален работник от ОЗД към ДСП Павликени било посочено, че е ползвана информацията от преписката по случая с детето, както и проведения телефонен разговор с майката Р., в който, по повод на подадения от бащата сигнал, тя е обяснила, че детето Н. не провежда разговори с бащата по дигиталните устройства, тъй като подареният от бащата таблет е на ремонт, а това е така, защото майката има притеснения, че в него е инсталирана програма за подслушване. След обсъждане на събраната информация по преписката, социалният работник, изготвил доклада за оценка на постъпилия сигнал, като взел предвид информацията в сигнала на жалбоподателя, както и тази от предходните такива, подавани от него, отчел, че взаимоотношенията между родителите на малолетното дете продължават да бъдат конфликтни, като в подаваната от всеки един информация се констатират рискови фактори, които могат да благоприятстват отчуждение на детето от единия родител. В тази насока и е описано, че бащата подава информация, че разширеното семейство на детето /родителите на майката/ имат лошо отношение към бащата, отчетено е, че бащата пресилва и тенденциозно тълкува случки и събития, свързани с детето, както и че е налице тенденция към „очерняне“ на другия родител, като бащата подава информация за липса на грижи от страна на майката спрямо детето, установена е липса на самокритичност у родителя /бащата/ за причините за конфликта, като същият не отчита как влияе неговото поведение на взаимоотношенията с майката и на детето, а същевременно майката подава сигнали, че поведението на детето е променено негативно след някои срещи с бащата, както и че бащата подава информация, че другият родител и неговите родители настройват детето против него. В тази насока е преценено, че е налице риск за психическото и емоционалното състояние на детето. Било предложено сигналът да се прикачи към случая.

Разпечатката съдържа 21 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54c8c573-4bcb-44ce-9fe9-04250639b3fa