Решение № 2081 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2081 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110139546 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

В Софийски районен съд е постъпила искова молба, искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, срещу Ц. В. Н., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6196/25.02.2024 г. по ч.гр.д. № 8443/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страната чрез назначения й от съда особен представител.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ********, аб. № ********, за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.

Ответникът, чрез назначения от съда по реда на чл. 47 ГПК процесуален представител адв. Д., оспорва исковете при доводи за неоснователност и недоказаност 1 на претенциите вкл. и по размер. Оспорва по делото да има дори един документ, който да обвързва ответницата. Твърди за нея да липсва материална легитимация да отговаря по предявените искове. Оспорва да има качеството собственик или ползвател на имота.

Оспорва по делото да е установено ответницата да е приела наследството на нейния баща В. Н. Ц.. Заявява възражение за изтекла погасителна давност. Излага съображения, че исковете за лихви са неоснователни, доколкото не е изпаднал в забава. Оспорва да дължи цената на услугата за дялово разпределение, доколкото се касаело за разноски за мерене и теглене на вещта, които следвало да са в тежест на купувача. Позовава се на неравноправност на клаузите от ОУ, свързани със заплащането на услугата за дялово разпределение. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, вкл. че ищецът е собственик на процесния топлоснабден имот, че е единствен наследник на В. Ц. Н., както и приемане на наследството, оставено от него, обема на реално доставената на ответника в този имот ТЕ за процесния период, а ако същата е начислена при условията на неосигурен достъп – че са били налице законовите предпоставки за това, че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за вземанията.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

За служебно известно с доклада по делото съдът е обявил на страните факта на публикуване на ОУ, приложими към договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., доколкото в откритото съдебно заседание на 03.07.2025 г. по гр.д. № 17066/2025 г. по описа на състава, процесуален представител на ищеца е представил в оригинал броевете от печатните издания „Монитор“ и „19 минути“, в които тези ОУ са били публикувани.

Ненуждаещо се от доказване с оглед техния публичен характер е съдържанието на ОУ от 2016 г.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през 2 процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия, респ. кои са страни по договорното правоотношение през исковия период.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност не водят до извода, че по наследяване от своя баща ответницата Ц. В. Н. е придобила правото на собственост върху процесния имот, както твърди ищецът.

За установяване на този факт по делото от страна на ищеца е представено заявление, подадено през 2015 г. от В. Н. с посочен адрес: ********, с което е поискал да бъдат отписани като погасени по давност задължения за периода до 2011 г., както и удостоверение за наследници от 04.03.2022 г., от което е видно, че В. Н. е починал на 09.04.2016 г. и е оставил за свои наследници дъщерите си Ц. В. Н. и В.а В. Н., както и списък за броя на живущите в апартаменти, съставен през 1979 г., съгласно който В. Н. е живял в ********.

По искане на ищеца в настоящото производство е изискана и е приета декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от областния управител на област София през 2016 г., с която процесният недвижим имот е деклариран като държавна собственост въз основа на АДС №02587/2001 г., приложен към декларацията и приет като доказателство по делото.

При това положение не може да се приеме, че ищецът пълно и главно е установил в производството главната предпоставка на предявените искове, а именно наличието на договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия на адреса на процесния топлоснабден имот, по който страна да е ответницата. Ето защо и доколкото по делото не е установено страните да са се намирали в договорно правоотношение, не е доказана и материалната легитимация на ответника да отговаря по предявените искове. Същите следва да бъдат отхвърлени в цялост.

По разноските:

С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за 3 ответника на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е представляван от особен представител, с оглед което и не е сторил разноски в производството.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Ц. В. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Ц. В.

Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите 2 801,76 лева (1432,52 евро), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ********, ********, аб.№ ********, сумата 570,97 лева (291,93 евро), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 25.01.2024 г., сумата 25,88 лева (13,23 евро), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата 6,37 лева (3,26 евро), представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2021 г. до 25.01.2024 г.,за които суми по ч.гр.д. № 8443/2024 г. по описа на СРС, 41 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6196/25.02.2024 г.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********, на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4