Решение № 135 от 23.07.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Бургас, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20262000500168 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Р. Ш. Ш. с ЕГН ********** и Х. Т. Ш. с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. С., ул. “Г. С. Р.“ № *, офис *, адв.М. Д. против Решение №168/17.03.2026г., постановено по гр.д.№1410/2025г. по описа на Окръжен съдБургас, с което са осъдени да заплатят на ищцата С. Х. Х. сумата в размер на 42 450 евро, с която същите неоснователно са се обогатили за нейна сметка, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 13.08.2025 г. до окончателното изплащане.

Считат за основен и останал неизяснен в първоинастанционното производство въпроса за средствата във връзка с плащането на продажната цена на процесния недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Б., с административен адрес гр. Б., ул. „Х. Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, представляващ жилище, апартамент, със застроена площ от 84,80 кв.м, ведно с прилежащото избено помещение № 45 с площ от 3 кв.м. и прилежащите към апартамента 1,66 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, от който те притежават ½ ид.ч. при условията на СИО.

Сочат в тази връзка, че макар да им е била възложена доказателствената тежест за установяване на придобИ.ето на тяхната ½ ид.ч., според твърденията им- със средства на сина им, са били лишени от правото да я реализират. Във въззивната жалба се съдържа признание, че документите, които са били у ангажирания първоначално адвокат, не са приложени с отговора на исковата молба, поради пропуск от негова страна, а от тях било видно, че непосредствено преди сделката с имота, синът - на въззивниците - М. Ш. е превеждал значителни суми по сметката на С. Х. именно с намерение те да послужат за закупуване на апартамента. Тези доказателства са били представени своевременно на първоинстанционния съд, който неоснователно е отказал да ги приеме, поради което делото е останало неизяснено, а изводите на съда- неправилни.

Отказът на съда да допусне доказателства и съдебноикономическа експертиза за 1 установяване какви суми бившият вече съпруг на ищцата М. Ш. е внасял в банковата й сметка, е мотивиран от съда с неотносимост на въпросите към предмета на спора, целящи установяване на лична трансформация на средства от страна на сина на ответниците, което възражение ответниците не могат да правят в настоящото производство, тъй като то представлява упражняване на субективно потестативно право, на което те не са носители, а този въпрос не може да се изследва в това производство и между тези страни.

Въззивната страна е отправила оплаквания и относно оценката на първоинстанционният съд на свидетелските показания на разпитания по делото свидетел.

Сочи, че ищцовата страна обосновава основателността на претенциите си с твърдението, че сделката по придобИ.е на процесния имот е симулативна, т.е реалното намерение на страните е С. Х. да придобие имота, но временно да прикрият този факт със сключване на привиден договор, по силата на който приобритатели на ½ от имота стават въззивниците.

Съгласно българското законодателство, фиктивните сделки се доказват с обратно писмо, в което е обективирана реалната воля на страните. Но в пъроинстанционното производство не е бил предствен такъв документ, изхождащ от ответниците, с който те да признават, че сделката е симулативна. В този смисъл твърденията на ищцата останали недоказани въпреки разпита на свидетеля, воден от нея.

Твърди се и наличие на съществено процесуално нарушение, тъй като съдът игнорирал оспорването истинността на представените при извършване на сделката декларации за произход на средства.

Моли се за отмяна на отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска с правно основание чл.59 ЗЗД, който е бил предявен като евентуален и уважен поради отхвърляне на главния иск по чл.55, ал.1 ЗЗД.

Въззиваемата страна- ищцата в първоинстанционното производство С. Х. Х. е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

По повод оплакването на въззивниците, че са лишени от възможността да проведат адекватна защита, като не са приети доказателствата им, въззиваемата страна обръща внимание на мотива на съда за отказа да ги приеме- по-важният аргумент на съда за неприемането на доказателствените им искания, отправени в отговора на исковата молба и в допълнително подадено от тях писмено становище, е, че „тези искания са недопустими и неотносими, доколкото с тях се цели установяването на отношения с трето лице, което не е страна по делото и които отношения са ирелевантни“ - стр. 7 от протоколното определение от 08.01.2026 г.

Въззиваемата страна счита, че и към момента не са налице обстоятелства, които да обусловят промяна на този извод - дали и какви суми е внасял по банковата сметка на ищцата бившият й съпруг, което не може да рефлектира върху безспорно доказаното от нея плащане на продажната цена на процесния имот, в т.ч. на частта, придобита от ответниците.

Счита още, че не следва да се обсъждат възраженията на ответниците в жалбата им относно начина на доказване на симулация и подставени лица по сделката в контекста на оспорване на допустимостта на събраните гласни доказателства пред окръжния съд, тъй като още в първото заседание по делото е било изяснено, че претенцията не е свързана и не се твърди наличие на персонална симулация на процесната сделка. В този смисъл и докладът на съда е бил коригиран.

Не счита, че е налице и процесуално нарушение, изразяващо се в неоткрИ.ето на производство по оспорване на представените от ищцата в първото съдебно заседание декларации за произход на средствата на страните при закупуването на процесния имот, каквото нарушение се твърди да е било допуснато от БОС. Не е била оспорена автентичността на документите, за да се открие производство по чл.193 ГПК.

Възразява и по допускането на приложените с въззивната жалба писмени и гласни доказателства, като подробно излага доводите си.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната 2 жалба, след собствена преценка на доказателствата и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна:

Установено е безспорно по делото, че ищцата е бивша снаха на ответниците-съпрузи Х. Т. Ш. и Р. Ш. Ш.. На **.**.**** г. тя и синът им М. Ш. сключили граждански брак, прекратен по-късно с решение *****************.

Безспорно е установено също, че с договор за покупко-продажба от 29.09.2022 г., обективиран в нотариален акт *************************, ответниците Ш., заедно с родителите на ищцата М. - Х. Х. М. и А. М. М., са закупили в режим на СИО следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Б., с административен адрес гр. Б., ул. „Х. Б." № **, вх. *, ет. *, ап. *, представляващ жилище, апартамент, със застроена площ от 84,80 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 45 с площ от 3 кв.м. и прилежащите към апартамента 1,66 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при равни квоти, а именно – ½ ид.ч. за ответниците /семейство Ш./ и ½ ид.ч. за родителите на ищцата /семейство М./. Страните не спорят и, че действителната цена, на която е закупен имота е в размер на 85 000 евро, а не както е посочено в нотариалния акт- 81 000 лева, изцяло заплатена от ищцата- 84 900 евро – по банков път от банковата й сметка, а 100 евро от която сума – на ръка на продавача. Страните не спорят, че цялата продажна цена по сделката е била заплатена фактически от ищцата чрез банков превод от нейната лична банкова сметка.

Не е спорен и факта, че към датата на придобИ.ето на процесния имот, ищцата е водела дело за делба с бившия си съпруг С. З., по което е имала възлагателна претенция за поставяне в неин дял на делбено имущество, поради което със знанието и съгласието на втория си съпруг, и на родителите им, е сключена процесната сделка именно по този начинс участието на родителите и на двамата като купувачи, за да може да се удовлетвори претенцията й по делбеното дело- гр.д.№7741/2021г. по описа на БРС и да й се възложи в дял имота, към който момент тя живеела в него с детето си от първия брак. Впоследствие, първият бивш съпруг на ищцата продал на дъщеря им притежаваната от него ½ от имота, която сделка била сключена в нотариална форма на 21.12.2023г.

Ищцата твърди, че е имало уговорка между нея и купувачите по сделката- нейните родители и родителите на М. Ш., след приключване на делбеното дело с първия й съпруг, те да й прехвърлят безвъзмездно собствеността върху процесния апартамент.

Влошилите се отношения между ищцата и нейния съпруг М. Ш., съотв. и с неговите родители, са причината, според ищцата, те да не изпълнят обещанието си след приключване на делбеното производство да прехвърлят безвъзмездно на ищцата тяхната ½ ид.ч. от имота и понастоящем продължавали да са собственици на тази част.

Спорно по делото е с чии средства е закупен имота в контекста на поставения въпрос за предотвратяване на неоснователното разместване на имуществени блага за обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на другото лице, липса на основание за обогатяването и отсъствието на друга възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия, който въпрос е уреден от института на неоснователното обогатяване, като посоченото представляват елементите на общия фактически състав на чл.59 ЗЗД, които следва да са налице за уважаване на иска. Главният иск на ищцата по чл.55, ал.1 предл.2 ЗЗД е отхвърлен и решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Произнасяйки се по възникването и съществуването на заявеното материално право, съответно въз основа на направената преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът е установил, че на разположение на ищеца е друг иск за защита на претендираното от него право, а именно искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, решението по който е предмет на настоящото производство.

3

Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (причинната връзка).

Ищцата твърди, че паричните средства за придобИ.е на имота са изцяло от нейни лични спестявания от работни заплати и от отпуснат й банков кредит, който била изтеглила за лични цели, който и преди, и сега изплащала сама.

По делото е представен Договор за потребителски кредит №******************, от който е видно, че ищцата С. Х.- като кредитополучател и длъжник и М. Ш.- като съдлъжник са взели при условията на солидарност кредит от „***“ АД в размер на 100 000 лв. Към този момент те са били в брак. Впоследствие, при прекратяване на брака им през 2025г., съпрузите са се споразумели, че ищцата ще заплаща със свои средства задълженията по договора за потребителски кредит, тъй като получените кредитни средства са използвани от съпругата за задоволяване на лични нужди.

С отговора на исковата молба, в първоинстанционното производство, са представени снети от ответниците сведения във връзка със заведена от ищцата прокурорска преписка, в които същите са заявили, че половината от средствата за апартамента са от събрани в брой пари от сватбата на сина им М. с ищцата, които средства ищцата вложила в нейна банкова сметка, от дадени в брой на ръка пари от Р. Ш. на сина им в деня преди сделката, които той сам е превел по сметка на ищцата, и от лични спестявания на Х. Ш., с оглед на което половината от продажната цена била заплатена изцяло от ответниците. В декларациите, попълвани при сделката, Х. Ш. е декларирала, че средствата са от заплати. С допълнително становище от 07.01.2026г. по първоинстанционното дело, ответниците са заявили, че парите, с които ищцата е заплатила имота са лични спестявания на техния син М. Ш. - съпруг на ищцата към момент на сделката. Първоинстанционният съд не е допуснал да се установи произхода на средствата по сметката на ищцата, от която е заплатен имота- дали действително са само от заплати и кредити или има и други източници. Същевременно, ищцата не е представила доказателства нито за трудовата си ангажираност, респ. трудовото си възнаграждение, нито е представена разпечатка от банковата й сметка, от които би могло да се установи твърдението й за произхода на средствата. Представена е само банковата референция за заплатената от нейната сметка цена на имота, който факт не е спорен.