Решение № 865 от 08.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Пазарджик, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220100371 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от Д. Н. А. от с. Г., Н. Г. А. от гр. Пазарджик и Ш. Г. М. от гр. П. срещу Г. И. Ш. и С. А. Ш. от с. С. и А. А. Б. и Л. М. Б. от с. Г. за признаване за установено, че ищците са собственици на 1/3 идеална част от поземлен имот – дворно място в с. Г.. В исковата молба се сочи, че имотът, предмет на иска, е собственост по наследство на наследниците на И. Д. М., починал през 1970 г. Част от тях са ищците, които са низходящи – дъщеря и внуци – на една от неговите дъщери. Те са получили уведомление от СГКК и след извършена справка са узнали, че ответникът Г. И. Ш., който е внук на друга от дъщерите на общия наследодател, се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота, придобита по давност. Ищците твърдят, че двама от тях – Д. и Н. А.и, са обработвали имота допреди няколко години, но са престанали поради заболяване на първата от тях. Те ползвали двора със съзнанието, че той е общ на всички наследници. Откакто престанали да го обработват, никой друг от наследниците също не ходел в двора – Н. А. често минавал оттам на път към другите си земи и можел да види това. Г. Ш. не само се бил снабдил през 2022 г. с нотариален акт за собственост по давност (без да се позовава в нотариалния акт и на наследство), но и малко по-късно го продал на А. и Л. Б.и – другите двама ответници.

Искът е установителен за собственост, правното му основание е чл. 124 от ГПК. Прави се искане за отмяна на констативния нотариален акт на основание чл. 537 от ГПК до размера на правата на ищците от 1/3 ид. част.

Макар да твърдят, че имотът се държи от купувачите, ищците считат, че установителният иск им предоставя достатъчна защита, и се позовават на ТР 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС 1 относно интереса си от само установителен иск.

Постъпил е отговор от ответниците, с който искът се оспорва. Заявява се, че Г. Ш. е осъществявал в продължение на повече от 20 години лично и необезпокоявано владение върху имота, с което го е придобил по давност. Покойните му баба и майка приживе му били казвали, че този имот ще е само за него. С това съзнание той още назад през годините започнал да се грижи за имота като за свой. Още през 90-те години той го заградил с ограда, на която поставил врата с катинар. Засаждал в имота селскостопански култури – царевица и картофи, наел работници за изграждането на бетонен капак на кладенеца в имота, държал имота заключен и само той имал ключ за него. По този начин той бил демонстрирал пред всички, вкл. пред ответниците поведение, което недвусмислено показвало неговото намерение за своене. Твърди, че ищците не са посещавали имота, не са възразявали срещу явно демонстрираното му намерение на собственик и не са заявявали права върху имота.

В хода на делото страните, представлявани от адвокати, поддържат становищата си и представят писмени защити.

В своята писмена защита ищците поддържат, че въпреки несъответствията в твърденията на разпитаните свидетели е доказано, че ищците винаги са обработвали спорното дворно място и винаги са били с ясното съзнание, че този имот има наследствен характер. В същото време не може да е вярно твърдението на ответника Ш., че баба му и майка му са му казвали приживе, че този имот ще бъде само негов - приживе на бабата имотът изобщо не е бил собственост на никоя от двете. След изгледания в съдебно заседание видеозапис било опровергано твърдението на ответната страна, че Ш. е оградил цялото дворно място, монтирал е врата и е засадил царевица. Ако това твърдение и показанията на свидетелите на ответната страна за ограда, изградена през 2001 г., били достоверни, това щяло да се види на записите от 2002 г., но на тях всъщност се виждало точно обратното - че имотът не е ограден и няма монтирана врата. В съответствие с това били показанията на свидетелите, доведени от ищците. Техните показания за обработването на мястото и културите, които са били засаждани там, също били логични, последователни и вътрешно непротиворечиви и от тях се доказвали изцяло твърденията на ищците.

Ответната страна в писмената си защита на свой ред счита своите твърдения за доказани въз основа на свидетелските показания и приетите като доказателство и възпроизведени в открито заседание видеозаписи, както са били доказани и от показанията на свидетелите в нотариалното производство по издаването на констативния нотариален акт - в продължение на повече от 20 години той лично и необезпокоявано е владял процесния имот, наемал е работници за него, оградил го е, държал го е заключен, ползвал е плодовете от него и с тези действия е манифестирал намерението си да свои целия имот. На видеозаписите се видяло, че ограда има. Твърдението на ищеца Н. А., че покритата с найлон култура в дворното място е магданоз, е голословно - през м. май, според отбелязаната на клипа дата, покриването на магданоза с найлон би го съсипало за няколко часа; а и последният разпитан свидетел категорично е заявил, че не е виждал магданоз, покрит с найлон. От друга страна, твърдението на Ш., че това ниско насаждение е разсад за пипер, е логично и достоверно с 2 оглед останалите свидетелски показания. До продажбата на имота повече от 20 години никой не бил предявявал претенции към имота и не е оспорвал поставянето на ограда.

Фактическата обстановка по делото е следната:

Не е спорно, че имотът, предмет на делото, намиращ се в с. Г., общ. П., е бил собственост на И. Д. М., свещеник в селото, починал през 1970 г.

Манев е имал четири дъщери и един син, от които синът му е починал преди родителите си съвсем млад, неженен и без деца. От четирите дъщери три след омъжването си са живели в други близки села: М. и З- - в село Ю., а С. - в село Д. Л.. В село Г. е останала да живее само една от дъщерите - Т., починала през **** г., която е майка на първата ищца Д. А. и баба на другите двама ищци, като това са всички нейни живи към момента наследници.

От останалите три сестри С. е починала през 1999 г. след съпруга си и без низходящи, като е наследена от племенниците си, М., починала през 1979 г., е баба на ответника Г. Ш. (за това не са представени писмени доказателства, но не е спорно по делото), а З- е оставила низходящи, които не участват в настоящото дело.

В спорния имот се е намирала къщата на общия наследодател И. М., която след смъртта му постепенно е разрушена. Семейството на дъщеря му Т. е живеело на друго място в селото.

На 12.10.2022 г. Г. Ш. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост върху имота по давност. На 01.12.2022 г. той и съпругата му С. Ш. са продали имота на А. и Л. Б.и.

Между страните е спорно дали в периода след около 2000 г. имотът се е обработвал от децата и внуците на Т. А. (в частност Д., Н. и починалия впоследствие брат на Д. - А.), които са владели своите дялове, а тези на сънаследниците си са държали за тях, както твърди ищцовата страна, или еднолично от Г. Ш., който твърди да е осъществил над 20-годишно към 2022 г., явно и необезпокоено от никого владение изцяло за себе си.

За установяване на този централен спорен по делото факт са разпитани общо 7 свидетели и са приети като доказателство по реда на чл. 204 от ГПК четири файла с видеозаписи от мястото около имота, направени по повод сватби на съседи.

Доведените от ищцовата страна четирима свидетели, всички с произход от селото или живеещи от дълги години в него, поддържат, че имотът допреди 7-8 години е бил обработван от Д. и нейните близки, не са виждали в имота Г. или непознат мъж, различен от брата и племенника на Д., не знаят някой да е оспорвал тяхната собственост или да е изявявал до 2022 г. намерение да бъде собственик на имота - а ако е налице явно и несъмнено владение на Ш., то трябва да е станало добре известно поне на част от жителите на селото, в противен случай не би било явно и несъмнено. Тримата свидетели, доведени от ответника - обратно, заявяват, че го е обработвал Г., като идвал от съседното село С. с кон и каруца. Показанията на двете групи свидетели се съгласуват помежду си за всяка група и противоречат на разказаното от другата група свидетели. Съдът счита, че следва да кредитира показанията на ищцовите свидетели по следните съображения: за трима от тях, макар и очевидно в добри отношения с ищците (за да се съгласят изобщо доброволно да 3 свидетелстват), няма данни да са в близки приятелски, роднински или служебни отношения с някого от тях или помежду си, или да са заинтересовани от изхода на делото. Единствено четвъртият разпитан свидетел е приятел на ищеца Н. А., по негови и на А. думи - всички останали са възрастни хора от селото, които се познават с ищците, доколкото има данни по делото, само като съселяни и съседи. В същото време свидетелите, доведени от ответната страна, са семейна двойка наемани от Г. Ш. работници и снахата на другите ответници А. и Л. Б.и - съпруга на брата на А. Б.; родителите на последната са били свидетели в нотариалното производство по издаването на констативния нотариален акт на Г. Ш.. Съдът допуска, че не са измислени някои от конкретните случки за скарвания назад в годините между Г. Ш. и единия от свидетелите на ищците, или за посещения на Ш. с неговите деца в имота през годините, разказани от тази свидетелка, за която не е спорно, че е дългогодишна съседка на имота, но предвид нейната заинтересованост и противоречието с показанията на ищцовите свидетели не счита, че следва да кредитира напълно показанията и. Твърдението на свидетелката, че Н. е идвал да пита родителите и колко пари искат във връзка със свидетелски показания за имота, което тя тълкува като предложение за подкуп, също не може да се приеме безкритично - ако изобщо ищецът е идвал в дома им преди завеждането на делото, което не е доказано, е възможно да е търсел обяснение от родителите и защо са дали подобни показания през нотариуса, дали са го направили за пари, възможно е и да има други възможни обяснения. Възприемането на евентуален такъв разговор в конфликтна ситуация лесно може да бъде неволно или съзнателно изкривено и да му се придаде значение, каквото няма.

Вярно е, че именно с помощта на споменатата свидетелка С. Б. ответниците са се снабдили с видеозаписите, представени, приети и възпроизведени по делото, т.е. ако съдържанието на записите не съответстваше на техните твърдения според тях самите, те не биха ги представили. От записите обаче според съда изобщо не може да се направи категоричен извод в подкрепа на едната или другата позиция на страните. Всички четири записа са направени в периода 2001-2003 г. и от тях е видно, че имотът е частично (само по част от границата си) ограден с телена ограда на колове, а за друга част от границата качеството на записа е такова, че не може да се прецени със сигурност дали има ограда (такава не се вижда). Тези констатация могат да се съчетаят както с твърденията на ищците, че съществувалата много преди това ограда е разрушена с времето и нова не е поставяна изобщо, така и с твърдението на ответника, че приблизително в този период е поставял нова телена ограда.

Поради всичко изложено съдът счита, че показанията на свидетелите на ищцовата страна е много по-вероятно да са истинни, и като се вземе предвид тежестта за доказване на владението, която се носи от ответната страна - нейното твърдение следва да се приеме за недоказано.

Щом не се доказва владението на продавачите Ш.и, следва да се приеме, че те не са станали собственици по давност на целия имот, а Г. Ш. притежава единствено дела, придобит по наследство от неговата баба; размерът на този дял зависи от кръга наследници, които бабата 4 е оставила. Те не са могли следователно и да прехвърлят на купувачите, вторите двама ответници, собственост върху имота. Купувачите са придобили само наследствения дял на Ш. и в резултат се оказват съсобственици с ищците и с низходящите на третата сестра З-, евентуално и с другите наследници на М. извън техния праводател, ако има такива. Ищците на свой ред не са изгубили поради придобиване по давност от Г. Ш. своя дял, който възлиза на общо 1/3 - 1/6 за Д. А. и по 1/12 за Н. А. и Ш. М.. Искът следва да се уважи срещу всички ответници, да се присъдят всички разноски на ищците, а констативният нотариален акт от 04.10.2022 г. да се отмени на основание чл. 537 от ГПК до размера на дела на ищците.