Решение № 663 от 18.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Пловдив, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330202862 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. И. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Т. П. срещу Наказателно постановление № 22-1030-001825/29.03.2022 г., издадено от Й.П.М. – ***, с което:

1) на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и 2) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателката оспорва приетата за установена фактическа обстановка. Твърди неправилно тя да е определена за субект на административнонаказателната отговорност. Взема становище да е налице непълнота в събраните доказателства относно вината й, както и да не са проверени твърденията на свидетеля по акта за установяване на нарушението, който се представя за очевидец. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призована жалбоподателката не се явява лично, представлява се от адв. Т. П., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира извършването на вменените в отговорност на жалбоподателката административни нарушения да не е доказано по несъмнен начин, а отговорността й да е ангажирана въз 1 основа на предположения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище с вх. № 40708/20.05.2022 г. поддържа при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушенията от страна на жалбоподателката и вината й намира за категорично доказани. Позовава се на попълнената декларация по чл. 188 от ЗДвП, поради което намира авторството на деянията също за доказано. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А. И. К., спрямо която са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката на 20.04.2022 г., установено от разписка за връчване на препис, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 04.05.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 10.01.2022 г. около 18:00 часа в гр. Пловдив, на бул. „Васил Априлов“ до № 123 жалбоподателката А. И. К. привела в движение собствения си лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № ***, като се придвижвала назад.

Жалбоподателката не могла да наблюдава непрекъснато пътя зад автомобила си, нито била осигурила друго лице, което да й сигнализира за опасности.

Поради това при движението си назад автомобилът, управляван от жалбоподателката, ударил лек автомобил „Тойота“ с рег. № ***, който бил паркиран на същия адрес. Ударът настъпил в задната лява част на автомобила „Нисан Кашкай“ и по-конкретно в заден ляв стоп и в лявата странична част на автомобила „Тойота“, а именно в изпъкналата част на ляво странично огледало.

По същото време свид. В. К. В. се намирал на разстояние от около 10 метра от мястото на произшествието, тъй като бил посетил намираща се наблизо аптека. Свидетелят В. видял удара между двата автомобила и забелязал, че л. авт. „Нисан“ се управлявал от жена с руса коса. Това била жалбоподателката К., която след съприкосновението между превозните средства се огледа надясно и наляво, но не излязла от автомобила си, след което отново го привела в движение и напуснала мястото на произшествието.

През това време свид. В. успял да запише в телефона си регистрационния номер на автомобила, управляван от жалбоподателката – ***. Свидетелят В. обиколил намиращите се наблизо обекти – аптека, магазин за зеленчуци, за да 2 потърси собственика на ударения автомобил „Тойота“ с рег. № ***, но тъй като не успял да го открие, записал телефонния си номер на лист хартия, който закрепил между вратите на паркираното превозно средство.

До Началника на Трето РУ при ОДМВР – Пловдив било подадено заявление от М.Д.Б., която била паркирала ударения автомобил „Тойота“ с рег. № ***. В него се твърдяло, че е причинено пътнотранспортно произшествие (ПТП), а другият водач го е напуснал.

По случая била възложена проверка на свид. Й. В. К. – *** в ***. След като извършил оглед на автомобилите, събрал сведения от свидетеля очевидец и от попълнената от жалбоподателката декларация по чл. 188 от ЗДвП, на 01.03.2022 г. свид. К. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 229180 срещу жалбоподателката К. в нейно присъствие и в присъствието на свид. В..

Препис от акта бил връчен на жалбоподателката срещу подпис.

Тя направила писмено възражение по АУАН, постъпило с УРИ 1030004768/08.03.2022 г., което по същество било намерено за неоснователно от наказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства, както и от заключението по съдебно-автотехническата експертиза по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. В. К. В.. От тях се установяват фактът на настъпилото пътнотранспортно произшествие, участието в него на собствения на жалбоподателката автомобил, механизмът на причиняването му, както и датата на деянието. За свид. В. се установява да е станал случен очевидец на настъпилото произшествие, като не се доказват негови предпроцесуални отношения с никого от участниците в ПТП. Самото произшествие се изяснява, че свидетелят е възприел пряко и непосредствено, от разстояние около 10 метра. Установява се още, че инцидентът е настъпил при движение назад на автомобила, управляван от жалбоподателката, като през това време другото участвало превозно средство е било паркирано, а неговият водач не е присъствал на местопроизшествието. Свидетелят В. изяснява, че веднага след инцидента е записал в мобилния си телефон регистрационния номер на автомобила, който при движението си назад е ударил другото паркирано превозно средство. Служейки си с така съставените си бележки на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 122, ал. 1 от НПК, свид. В. изяснява, че регистрационният номер на автомобила, който е участвал в ПТП и се е движил назад, е ***, както и че бележката си е направил на дата 10.01.2022 г. в 18:19 часа. В тази част показанията на свидетеля също се ползват с доверие, тъй като бележката е своевременно 3 направена, докато свидетелят е наблюдавал събитията, поради което не може да се приеме, че при изготвянето й е въздействала липса на спомен или други фактически грешки. На следващо място от показанията на свид. В. се установява поведението на жалбоподателката след настъпилото ПТП, като същата се е огледала наляво и надясно, след което е продължила движението си, без да излиза от автомобила.

Показанията на свид. В. се ценят от съда като изключително подробни, хронологически и логически последователни, добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел. В тях той възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. В показанията си свидетелят не преповтаря схематично заключенията по АУАН, а подробно и в детайли пресъздава случилите се събития, включително действията си по посещение на няколко обекта – аптека, магазин за зеленчуци, където е потърсил собственика на удареното превозно средство, а когато не е успял да го открие – оставянето на телефонния си номер, записан на сгънат лист хартия, който закрепил между двете врати на автомобила. Подробният, обстоятелствен разказ на свид. В. придава засилена доказателствена стойност на показанията му, като доказва, че същият има ясен и конкретен спомен от събитията, които възпроизвежда пред съда. Липсват основания свидетелят да се счита за предубеден или заинтересован от изхода на делото. Както беше изяснено, той е случаен очевидец на настъпилото произшествие, без да има никакви други отношения с някого от участниците в ПТП, които да могат да повлияят върху начина, по който пресъздава събитията, които е наблюдавал. Съдът намира, че и в самите си показания свид. В. демонстрира добросъвестност и отговорност, като в случаите, когато не е сигурен за дадено обстоятелство, за което му е поставен въпрос, ясно заявява това – например посочва, че не е оглеждал щетите по ударения автомобил след ПТП, както и че не е напълно сигурен, че жената, присъствала при огледа на автомобилите и съставянето на АУАН, е същата като управлявалата автомобила с рег. № *** по време на произшествието – свидетелят заявява: „на 90 процента съм сигурен, че е била същата жена“. При тези факти липсва основание да се приеме, че свид. В. манипулативно пресъздава фактическата обстановка във вреда на жалбоподателката, а напротив съдът намира, че в показанията си свидетелят добросъвестно споделя възприятията си. По отношение на обстоятелствата, които съдът приема за установени от показанията на В., последният заявява категоричност.

Възраженията по жалбата относно доказателствената стойност на показанията на свид. В. съдът намира за неоснователни. В административнонаказателния процес няма доказателства с отнапред определена стойност по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК и в тази връзка релевантните по делото обстоятелства могат да се установяват с всички допустими доказателства, доказателствени средства и способи на доказване.

В конкретния случай показанията на свид. В. са проверени при съвместния им анализ със заключението по приетата от съда автотехническа експертиза, с 4 показанията на свид. К., с писменото доказателство декларация по чл. 188 от ЗДвП от 10.02.2022 г. от жалбоподателката К.. Не съществува процесуално изискване свидетелските показния да бъдат проверени с точно определен по вид друг източник на доказателствена информация като например записи от охранителни камери. По делото не се установява и да съществуват такива записи, на които да са възпроизведени обстоятелства, включени в предмета на доказване. Това не означава, че разкриването на обективната истина автоматично трябва да се приеме за невъзможно именно предвид посочената липсата на доказателства с предварително определена стойност.

Възражението, че не е събрана справка от доставчика на електрони съобщителни услуги за събирането на трафични данни с оглед установяването на местонахождението на свидетеля В. на 10.01.2022 г., съдът намира за неотносимо. Съгласно чл. 159а, ал. 2 от НПК данните за: проследяване и идентифициране на източника на връзката; за идентифициране на направлението на връзката; за идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката; за идентифициране на типа на връзката; за идентифициране на крайното устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство, както и за установяването на идентификатор на ползваните клетки се събират, когато това се налага за разследването на тежки умишлени престъпления. Касае се за особено чувствителна информация, свързана с навлизане в личната сфера на лицето, поради което достъпът до нея е законодателно ограничен и предпоставен от наличието на нормативно призната защитима цел с надделяващ обществен интерес – разкриването на тежко умишлено престъпление. По тези съображения предоставянето на трафични данни за свид. В. за целите на настоящото административнонаказателно производство е било недопустимо. Това по никакъв начин не поставя под съмнение достоверността на показанията на свидетеля. Съдът дължи самостоятелна преценка въз основа на събраните по делото доказателства и в конкретния случай за настоящия състав не възниква никакво съмнение в качеството на очевидец на свидетеля В. К. В.. Неговият задълбочен и обстоятелствен разказ потвърждава непосредствеността на възприятията му.