Решение № 144 от 17.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Русе, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20244520201975 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 755729-F746947/13.02.2024г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, против „ТИ СИ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК 201227145, за нарушение по чл.42, ал.1, т.5 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Срещу НП е подадена жалба от „ТИ СИ ТРАНС“ ЕООД, която е допустима, подадена в законоустановения срок. В нея се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, представлява се от адв.Е.Н.

/упълномощена/, която поддържа жалбата с изложените в нея доводи и съображения. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, административно наказващият орган, редовно призован, изпраща представител гл.юриск.С.Стоянова, която изразява становище, че жалбата е неоснователна, а НП е правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не релевират становище.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № F746947/05.12.2023г., против дружеството жалбоподателя, за това, че при извършена на 02.12.2023г., проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - паркинг, находящ се на адрес град Русе, бул. „Тутракан“ № 38 е било установено, че дружеството жалбоподател, в качеството му на задължено лице, не е изпълнило задълженията си, произтичащи от нормата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на 1 продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на Министерството на финансите (Загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.), при регистрирано фискално устройство за обекта - платен паркинг, да съхранява в обекта регистъра на ръчните касови бележки, като при поискване от органа по приходите, същият не е представен и е установено, че се намира в офиса на фирмата.

Въз основа на така установени факти, актосъставителят е приел, че дружеството жалбоподател е осъществило състав на административно нарушение по чл.42, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите.

Въз основа на съставения му АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.

В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП, не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на дружеството жалбоподател да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

По гореизложените мотиви, неоснователни се явяват твърденията в жалбата, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения в хода на протеклото административнонаказателно производство, имащи за своя последица отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл.42, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства 2 на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на Министерството на финансите (Загл. изм.- ДВ, бр. 80 от 2018 г.) Лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект: т. 5 регистъра за касовите бележки от кочан.

По делото няма спор, че дружеството жалбоподател е лице по чл.3 от Наредбата, със стационарен обект - платен паркинг, находящ се на адрес град Русе, бул. „Тутракан“ № 38.

Няма спор и че на посочената в АУАН и НП дата 02.12.2023г. е била извършена проверка от страна на служители на приходната агенция, в хода на която проверка е бил изискан регистър на касовите бележки от кочан и същият не бил представен в момента на проверката.

От гласните доказателства по делото, приобщени чрез показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител А. С. С. и показанията на свидетеля Д. П. Т. се установява и доказва, че по време на проверката, свидетелката Т., която работи като хигиенист в дружеството, е провела разговор с управителя на дружеството, който в него момент е бил извън града и ако действително регистъра за касовите бележки от кочан се е намирал в проверявания обект, не е имало каквато и да е причина, да не бъде предоставен на проверяващите в момента на проверката, щом същият е съхраняван в търговския обект.

Твърденията в жалбата, че обекта не е работел се опровергават, както от показанията на актосъставителя, така и от показанията на свидетелката Т..

Видно от показанията на същата паркингът е с непрекъснато работно време и работи, и в почивни дни, като заплащането се е извършвало на охраната, на която са били вменени задължения да издава фискален касов бон, поради и което тезата на дружеството жалбоподател, че не е бил представен изискания в хода на проверката регистър за касовите бележки от кочан, тъй като обекта не е работел е несъстоятелна и напълно опровергана от доказателствата по делото.

Правилно е издирена и приложена, и съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, вр. чл.3, ал.2 от ЗАНН, като на дружеството жалбоподател е наложен именно минималния размер на предвидената в закона имуществена санкция.

Настоящия съдебен състав намира, че в случая разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, тъй като видно от представената по делото справка по отношение на дружеството жалбоподател вече е било отправено предупреждение по реда на чл.28 от ЗАНН, за същото по вид нарушение, а именно такова по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на Министерството на финансите (Загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.) свързано с неизпълнение на задължение за съхранение на документи, което е влязло в сила на 31.10.2023г., и настоящото нарушение е извършено в едногодишния срок по чл.28 от ЗАНН, а именно на 02.12.2023г.

Отделно от това настоящия съдебен състав намира, че извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в §.1, т.4 от ДР на ЗАНН.

Нарушението е формално, поради и което въпросът за липса или незначителност на вредни последици е ирелевантен. На са налице многобройни или едно, но изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което от своя страна да обоснове извод, за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, с сравнение с обикновените случаи на 3 неизпълнение на задължение от съответния вид.

Касае се за неизпълнение на задължение за съхранение в търговския обект на документи - регистъра за касовите бележки от кочан, в който съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на Министерството на финансите (Загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.) лицето п о чл. 3 при работа с касови бележки от кочан вписва началния и крайния номер на издадените касови бележки за деня и общия оборот, изчислен въз основа на всички тях, както и текст, указващ причината: 1. ремонт на ФУ - „ремонт“; 2. спиране на захранващото напрежение за определен период - „спиране на напрежението“, начален и краен час на периода; 3. кражба на ФУ - „кражба“;

4. експертиза на ФУ от БИМ - „експертиза“. Цитираната разпоредба на чл. 40, ал. 1 се намира в Глава Пета „Отчетност на оборотите от извършените продажби“ и неизпълнението на задължението от страна на търговеца да съхранява в търговския обект регистъра на касовите бележки от кочан, в който се отразяват посочените обстоятелства, които имат пряко отношение към отчетността на продажбите, препятства възможността да бъде извършена своевременна проверка във връзка с правилната отчетност на извършените продажби и дали са били налице изискуемите предпоставки, за регистрация и отчитане на извършени в търговския обект продажби, чрез касови бележки от кочан, което пък от своя страна обосновава извод, за значимостта на обществените отношения, защитавани с приетата за нарушена разпоредба, за което е санкционирано дружеството жалбоподател.

Както беше посочено по горе в мотивите изложените в жалбата и поддържани в хода по същество доводи, касаещи причините поради които не е представен същия са несъстоятелни и щом търговския обект е функционирал и са били извършвани продажби, то за дружеството жалбоподател е било налице задължението да представи на проверяващите изискания от тях регистър на касовите бележки от кочан, именно в този момент, а не няколко дена по - късно.

Тук следва също да се отбележи, че при повторното разглеждане на делото от настоящия състав се установи, че всичката документация на фирмата – жалбоподател се е намирала в стая обособена за офис в проверявания обект – питейно заведение, част от целия платен паркинг, находящ се на адрес : град Русе, бул. „Тутракан“ № 38. Следва също да се отбележи, че адреса на управление на фирмата в с.Николово, обл.Русе, ул.“Липник“№1В, не може да се квалифицира като реално действащ офис, т.к. съдът приема, че там се намира жилището, в което живее или е живеел по време на регистрация на фирмата управителя на ю.л.-жалбоподател. В тази насока съдът счита, че щом е извел с мотивите си по– горе извод, че проверявания обект е работил по време на извършената от служители на НАП проверка, то ю.л.-жалбопадател е следвало да организира дейността си по такъв начин, че да може да предостави по време на проверката всички изискуеми по закон документи, касови апарати и др., вкл. и процесния на настоящото производство регистър на ръчните касови бележки от кочан.

Разпечатката съдържа 35 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54c51f8a-1146-4f1e-8486-5d791b01c063