Акт от 23.12.2022, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 953/23.12.2022г. гр. Пазарджик, ….

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Пазарджик, ХII-ти касационен състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА

КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ

2. МАРИЯ

ХУБЧЕВА при секретаря Антоанета Метанова с участието на прокурора Георги Кацаров, като разгледа докладваното от съдия Хубчева к.а.н. дело № 918 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба на и.д. началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, чрез пълномощника главен юрисконсулт Т.С., против Решение № 334 от 19.07.2022 год., постановено по адм. дело № 575 от 2022 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 618073-F635588 от 10.12.2021 год., издадено от и.д. началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на „СТАРТ-3-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Брацигово“ № 16А, представлявано от управителя Д.А.Д., на основание чл. 185, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с ал. 4 от същия, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на Министерство на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева. По делото е представена Заповед № 391 от 15.10.2021 год. на Изпълнителния директор на НАП, с която е наредено и.д. началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр.

Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП-П.Ф.Г., да изпълнява посочената длъжност.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „СТАРТ-3-2017“ ЕООД, представлявано от управителя Д.А.Д., не се представлява и не изразява становище по касационната жалба в съдебно заседание. С молба вх. № 9103 от 14.11.2022 год. оспорва касационната жалба като моли за отхвърлянето й. Не претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Пазарджик изразява становище за неправилност на обжалваното решение.

Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано по жалба на „СТАРТ-3-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Брацигово“ № 16А, представлявано от управителя Д.А.Д., против Наказателно постановление (НП) № 618073-F635588 от 10.12.2021 год., издадено от и.д. началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева, на основание чл. 185, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с ал. 4 от същия, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на Министерство на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. От съдържанието на процесното НП се установява, че същото е издадено за това, че при извършена проверка от страна на органите по приходите на 11.10.2021 год. в 12:03 часа в търговски обект-парфюмерия, находящ се в магазин „Кауфланд“ в гр. Пазарджик, на ул. „Димчо Дебелянов“ № 3, стопанисван от дружеството-жалбоподател, в касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство „Daisy perfect S 01“ с индивидуален номер DY557799 и ИН на ФП 36716272, не е било регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 94,00 (деветдесет и четири) лева. Установено е също, че наличното в обекта фискалното устройство конструктивно притежава възможността да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. След направен опис на наличните парични средства в касата, служителката на смяна С.А.П., собственоръчно е декларирала, че установената касова разлика в размер на 94,00 лева се дължи на неотчетен оборот от минали работни дни. Констатирано е, че съставлява нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т.

1 от ЗДДС и е извършено повторно по смисъла на параграф 1, т. 35 от ДР на ЗДДС.

На санкционираното дружество са били издадени НП № 496242-F531142 от 19.02.2020 год., влязло в сила на 26.01.2021 год., както и НП № 593524- F397680 от 03.01.2019 год., влязло в сила на 13.07.2021 год. За нарушението е съставен Протокол за извършена проверка cepия АА № 0004831 от 11.10.2021 год. и АУАН № F635588 от 23.11.2021 год. съставен от инспектор по приходите в НАП, връчен срещу подпис на 23.11.2021 год. на надлежно упълномощен от управителя представител-Я.Г.С..

Срещу съставения АУАН дружеството-нарушител, чрез своя управител, е подал писмени възражения, които обаче не са уважени от наказващия орган.

При разглеждането на спора от правна страна първоинстанционният съд е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното административно-наказателно производство, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Установил е, че едва в санкционния акт-НП са изложени факти за това, че на дружеството са били налагани административни наказания за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС и са налице две влезли в сила наказателни постановления, а тези обстоятелства не са описани в АУАН.

Решението е правилно.

В разглеждания случай, районният съд е установил, че в

АУАН не са посочени двете влезли в сила наказателни постановления, а тези обстоятелства са описани в последващото го НП. Тези действия няма как да бъдат санирани в хода на съдебното оспорване, тъй като се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото. Посоченото води до грубо нарушаване на правото на защита на търговското дружество, което е затруднено да разбере по несъмнен начин за какво точно нарушение е санкционирано.

Съгласно чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. Безспорно е, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е актът в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. С него се очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно - наказателен процес, т. е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН. В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 год. по н. д. № 2 от 2002 год. на ОСНК на Върховния касационен съд, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците, от посочената категория са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП следва да отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, поради което първоинстанционният съд, след като е констатирал съществени процесуални нарушения в проведеното административно-наказателно производство, правилно е отменил обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

С оглед изложеното, наведеното от касационния жалбоподател оплакване за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон е необосновано, поради което атакуваният съдебен акт следва да се остави в сила като правилен.

С оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Пазарджик, ХII-ти касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 334 от 19.07.2022 год., постановено по адм. дело № 575 от 2022 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/