Решение № 821 от 18.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. Бургас, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120202061 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на К. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ***, *** против Наказателно постановление (НП) № 25-0769-006314 от 10.03.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР - гр. Бургас, сектор „Пътна Полиция“ - Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 80а, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на основание чл.

183а, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро/49,99 лева, за нарушение на чл. 80а, ал. 2, т. 12 от ЗДвП на основание чл. 183а, ал. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро/100 лева, за нарушение на чл. 80а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на основание чл. 183а, ал. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро/100 лева, за нарушение на чл. 80а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП на основание чл. 183а, ал. 3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро/200 лева.

С жалбата се иска, съдът да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като се счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, а също така не е доказана по несъмнен начин вината на жалбоподателя. Намира още, че е нарушен материалния закон, поради това, че актосъставителят не е отбелязал дата на издаване на наказателното постановление, с което счита, че е лишен от възможността да разбере дали същият е издаден в законоустановените срокове и дали е нарушено правото му на защита. С тези мотиви моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Като довод към представените вече в жалбата мотиви, допълва, че сам отглежда шестгодишно дете и още едно осемнадесетгодишно дете, работи на минимален договор и дори най-лекото наказание би било прекалено тежко за него. Моли съда да отмени изцяло издаденото НП. Представя съдебно решение № 1932 от 27.09.2023 г. по гр.д. № 2634 по описа на БРС за 2023г., както и Допълнително споразумение от 15.10.2025 г. към Трудов договор № 387 от 06.08.2025 г.

За административнонаказващият орган - Началник група към ОДМВР, сектор „Пътна полиция - Бургас, редовно призовани, се явява юрк. Ж., с представено по делото пълномощно. Поддържа становището приложено по преписката, с което счита жалбата за неоснователна и недоказана, като твърди, че е безспорно установено извършеното нарушение. Моли съда да потвърди, обжалваното НП, както и да 1 присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно процесуалната допустимост на жалбата:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима. Същата е депозирана от легитимиран да обжалва субект. Подадена е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, което е видно от копието на пощенския плик, с който е изпратено писмото (л. 5 от съдебното дело). НП е връчено на 12.05.2026 г., а жалбата е подадена на 26.05.2026 г. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити. Производството пред Районен съд - Бургас е редовно образувано.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства взети поотделно и в тяхната съвкупност установи от фактическа страна следното:

Производството е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), със серия GA, № 4699463 от 18.11.2025 г. (лист № 8 от делото), в който като основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя е посочено, че на същата дата (18.11.2025 г.), около 20:13 часа, в гр.

Бургас, на ул. ***, жалбоподателят К. В., в качеството му на водач на индивидуално електрическо превозно средство (ИЕПС) се движил по площи, предназначени за пешеходци, управлявал в тъмната част на денонощието, не използвал защитна каска и превозвал други лица.

Актът е съставен от В. Н. С., на длъжност мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ - Бургас към ОДМВР- Бургас, в присъствието на свидетеля Д. Ц. К., в качеството му на очевидец и в присъствието на жалбоподателя. В последната графа на акта „обяснения/възражения“ жалбоподателят е вписал собственоръчно:

„Възразявам срещу отразената фактическа обстановка. Първо не управлявах, а бях спрял пред домът ми на ул. ***. Не считам, че нарушавам отразени неверни нарушения.“ Подписал е акта и му е връчен екземпляр от него.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, освен възраженията вписани в акта, жалбоподателят е изложил допълнителни такива.

Като е взел предвид акта и възраженията, административнонаказващият орган издал атакуваното НП (лист 7 от делото). В него описал същата фактическа обстановка и направил същата правна квалификация, както в акта. За нарушение на чл.

80а, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 183а, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро/49,99 лева, за нарушение на чл. 80а, ал. 2, т. 12 от ЗДвП на основание чл. 183а, ал. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро/100 лева, за нарушение на чл. 80а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на основание чл. 183а, ал. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро/100 лева, за нарушение на чл. 80а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП на основание чл. 183а, ал. 3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро/200 лева.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Същата се прие за доказана по несъмнен начин и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите В. С. и Д. К., като ги счита за безпристрастни, последователни, логични и изчерпателни в отговорите на поставените им въпроси, доказващи по безспорен начин извършеното от жалбоподателя нарушение.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, въз основа на императивното му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложените административни наказания и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Съдът приема, че АУАН и НП са съставени от компетентните за това органи, в кръга на правомощията по ЗДвП, по аргумент на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – 2

АУАН е съставен на 18.11.2025 г., а наказателното постановление на 10.03.2026 г.

Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление от формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Легалната дефиниция на индивидуално електрическо превозно средство е дадена в параграф 6, т. 18б от ДР на ЗДвП, според която "Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, но ненадвишаваща 25 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg.“

От приобщения по делото видеозапис се установява, че жалбоподателят се е придвижвал с процесното превозно средство, като пресича пътното платно и продължава движението си по тротоара. Видно е, че през целия заснет период двата му крака са разположени върху платформата на превозното средство, без същият да извършва характерните за тротинетка без двигател действия по отблъскване от пътната настилка с крак. Наред с това, движението се осъществява по участък с наклон нагоре, което изключва възможността придвижването да се дължи единствено на инерция.

Посочените обстоятелства обосновават извода, че придвижването на жалбоподателя е осъществявано посредством собствен електрически двигател на превозното средство, а не чрез физическа сила. Ето защо съдът приема за доказано, че използваното от жалбоподателя превозно средство представлява индивидуално електрическо превозно средство по смисъла на параграф 6, т. 18б от ДР на ЗДвП.

На следващо място, видно от представения по делото видеозапис, жалбоподателят е управлявал индивидуално електрическо превозно средство без да използва защитна каска и така е нарушил задължението си, вменено му по силата на чл. 80а, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Тази разпоредба е предвидена в интерес именно на водачи на такива превозни средства и същите са длъжни да се съобразяват с тези изисквания.

Именно защото жалбоподателят не се е съобразил, то той правилно е санкциониран на основание чл. 183а, ал. 1 от ЗДвП, като наложената му санкция е в абсолютен размер.

Разпоредбата на чл. 80а, ал. 2, т. 12 от ЗДвП въвежда категорична забрана за водачите на ИЕПС да ги управляват по площите, предназначени само за пешеходци.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че с поведението си на посочените дата, час и място, жалбоподателят е нарушил вменената законова забрана в посочената разпоредба, като управлявайки ИЕПС се е движил по площите, предназначени само за пешеходци, каквато зона безспорно се явява тротоарът на ***“. Правилно е приложената от АНО санкционна разпоредба на чл.

183а, ал. 2 от ЗДвП.

Следващото вменено на жалбоподателя нарушение се състои в това, че същият е управлявал индивидуално електрическо превозно средство в тъмната част на денонощието – минавало е 20.00 ч. и през м. ноември това безспорно са тъмни часове от денонощието. Управлението на такива превозни средства в тези часове е абсолютно забранено и нарушавайки тази забрана, вменена му по силата на чл. 80а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, жалбоподателят е извършил визираното нарушение и правилно е санкциониран на основание чл. 183а, ал. 2 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства, а именно показанията на разпитаните свидетели и приобщения видеозапис, безспорно се установява, че към момента на управлението на индивидуалното електрическо превозно средство жалбоподателят е превозвал и друго лице – дете, което е било разположено върху превозното средство.

С това си поведение същият е нарушил забраната, установена в чл. 80а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, съгласно която при управление на ИЕПС не се допуска превозването на други лица. Ето защо административнонаказващият орган правилно е квалифицирал деянието и законосъобразно е наложил предвиденото в чл. 183а, ал. 3 от ЗДвП административно наказание.

В конкретния казус по несъмнен начин се доказа, че жалбоподателят К. В., в качеството му на водач на индивидуално електрическо превозно средство (ИЕПС) се е движил по площи, предназначени за пешеходци, управлявал е в тъмната част на 3 денонощието, не е използвал защитна каска и е превозвал друго лице. В конкретния случай са налице обективните и субективните елементи от състава на посочените административни нарушения.

Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани правилно, поради което постъпилата жалба е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал.

4 ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130.00 до 190.00 лева.