Решение № 260467 от 28.07.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………. гр. София, 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XV въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА

БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИЛЕН

МИХАЙЛОВ мл. съдия КРИСТИНА

ГЮРОВА в присъствието на секретаря Даниела Танева и участието на прокурора Иван Илевски, като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова ВНОХД № 4252 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 14.10.2020 г., постановена по НОХД № 4597/2019 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 111 състав, подсъдимият А.В.А. е признат за виновен в това, че на 24.08.2018 г., около 20.00 ч., в гр. София, бул. „*******, се заканил на А.Г.Г. с убийство, като отправил към нея следните думи

„Ще те изчакам да свършиш работа и ще видиш какво ще ти се случи! Ще те убия!“, и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е било отложено за срок от три години.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия са възложени направените в хода на досъдебното производство разноски, в размер на 422,28 лв., и разноски в съдебното производство, в размер на 200 лв.

На основание чл. 190, ал. 2 НПК, подсъдимият

А.В.А. е осъден да заплати в полза на СРС, сумата от 10 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на два броя изпълнителен лист.

Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК, е постъпила въззивна жалба, с вх. № 21056852 от 27.10.2020 г., от подсъдимия А.В.А., в която се изразява несъгласие с постановения съдебен акт.

Сочи се, че присъдата е основана на неверни свидетелски показания. Излагат се и доводи, че подсъдимият е участвал в процеса без защитник. Моли се атакуваният акт да бъде отменен, а подсъдимият да бъде признат за невинен, като бъдат съобразени смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно чистото му съдебно минало.

В закрито заседание на 25.11.2020 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо от

Дирекция „Национална система 112“ – МВР да бъде изискана справка за подаден сигнал от лицето А.Г.Г. в периода от 01.07.2018 г. до 01.09.2018 г.

В откритите съдебни заседания по решаване на делото, бе проведено съдебно следствие, в което беше проведен разпит на подсъдимия А.А., свидетелката А.Г., свидетеля Й. Й., и по реда на чл. 283 НПК бяха допуснати и приети като писмени доказателства по делото: справка от Дирекция „Национална система 112“ – МВР, районен център 112 – София; справка, с изх. № 42 от 12.04.2021 г., от Програма за метадон – асистирана терапия, за свидетелката А.Г.Г.; досие на пациента, с изх. № 937, ведно с терапевтичен план.

Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия - адв. Н.Б. поддържа депозираната въззивна жалба. Застъпва становището, че от представените по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че подсъдимият А. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Поддържа се, че свидетелката Г. е зависима към употребата на наркотични вещества, като се навеждат доводи, че с дадените от последната на досъдебното производство показания са преувеличени обстоятелствата около процесната ситуация. Излага доводи, че в производството пред първоинстанционния съд, подсъдимият А. е участвал без защитник, с което е нарушено правото му на защита. Твърди се, че първостепенният съд не е направил обективен анализ на свидетелските показания по делото. Сочи се, че подсъдимият е с необременено съдебно минало, с добри характеристични данни и добросъвестно процесуално поведение, като полага и грижи и за болното си дете. В заключение, моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена, а подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно се иска присъдата да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва въззивната жалба, като излага съображения, че присъдата е правилна и законосъобразна. Изразява несъгласие с доводите на защитата за недоказаност на авторството на подсъдимия, като се сочи, че независимо от изложеното от свидетелката Г., че към настоящия момент с подсъдимия А. са в близки отношения и желанието им те да бъдат продължени, това не променя извода, че подсъдимият А. е извършил инкриминираното с обвинителния акт деяние по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Счита, че присъдата е постановена при коректно изяснена фактическа обстановка, а наказанието наложено на подсъдимия А. е определено в абсолютния минимум, като са взети предвид от районния съд изброените от защитата смекчаващи отговорността обстоятелства. Поддържа се и, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила. С оглед изложеното се моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимият А.В.А. в лична защита излага, че е участвал в производството пред първостепнния съд без адвокат, като сочи, че е невинен и не е предполагал, че ще се стигне до такова сериозно обвинение срещу него. Във връзка с изложеното от него, че в първата съдебна инстанция е бил без защитник, твърди, че установената от съда фактическа обстановка не съответства на обективната действителност. Заявява, че със свидетелката А.Г. се виждат постоянно, като макар и да нямат възможност да живеят съвместно, тъй като тя има две деца, а той едно, се виждат, когато има възможност.

В последната си дума подсъдимият А.В.А. иска от съда да смекчи наложената му присъда, тъй като ще му е трудно да започне работа предвид това, че е подсъдим.

Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от първостепенния съд и от настоящия въззивен състав доказателствен материал и след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в съответствие с чл. 314 НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда и прецени, че тя е правилна и не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

В производството пред първоинстанционния съд правилно е изяснена фактическата обстановка по отношение на съставомерните признаци на деянието. Същата по категоричен начин се установява от събрания по делото доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени средства и експертни заключения. Събраните доказателствени източници са били обсъдени поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл и съдържание, при спазване на правилата на формалната логика, след като преди това са съпоставени и с останалата доказателствена маса. Въззивният съдебен състав приема за установени фактите, изложени в мотивите на обжалваната присъда, а именно:

Подсъдимият А.В.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, трудово ангажиран, живущ ***, ЕГН **********.

Свидтелката А.Г. и подсъдимият А.А. имали интимни отношения в периода от септември 2016 г. до септември 2017 г., когато се разделили. След раздялата им отношенията между Г. и А. постепенно се влошили, като последният отказвал да приеме раздялата им.

Към месец август 2018 година свидетелката

Г. работила в магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр. София, бул. „*******На 24.08.2018 г., около 20.00 ч., свидетелката Г. се намирала на работното си място. По същото време пред магазина дошъл подсъдимият А., който отправил към свидетелката Г. заплашителни думи, а именно: „Ще те изчакам да свършиш работа и ще видиш какво ще ти се случи! Ще те убия!”. Работното време на Г. приключвало около 21.00 ч., като до този момент А. продължавал да стои пред магазина. По тази причина Г. сигнализирала на тел. 112 и на място бил изпратен екип на 03 РУ-СДВР. Полицейските служители – свидетелите С.Ц.и С.С.опитали да проведат беседа с Г. и А., но последният продължил да отправя обидни и заплашителни думи към пострадалата, след което в присъствието на органите на МВР я ударил с ръка в областта на лицето, поради което бил задържан.

Назначената за нуждите на досъдебното производство комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия А. установява, че подсъдимият А. не страда от същинско психично заболяване, което да е пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране, като към момента на инкриминираното деяние липсват данни подсъдимият А. да се е намирал в продължително или краткотрайно качествено разстройство на съзнанието и загуба на поведенчески контрол по см. на чл. 33 НК, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Вещите лица са посочили, че към момента на извършване на деянието, подсъдимият А. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване. Вещите лица са изразили становище, че подсъдимият употребява алкохол на битово ниво, без данни за зависимост.

Назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на свидетелката А.Г. установява, че последната не боледува от психично заболяване и не се води на отчет в психиатрично заведение, като липсват данни за дефицит или интелектуална редукция, които да са пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране.

Вещите лица дават заключение, че в младежка възраст е имала епизодична употреба на хероин, без данни за зависимост. Според експертното становище, възприетите от свидетелката Г. закани и действия на подсъдимия А. са възбудили у нея преживяване на страх от витална /за живота/ застрашеност.

Изготвената в досъдебното производство съдебно-техническа експертиза установява, че предоставеният за изследване един брой USB устройство флаш памет „ADATA“ С906, с капацитет 8 GB, съдържащ 9 броя „MP3“ файла, е без видими следи от увреждания и съдържанието на направените изкази от лицата в записа е възпроизведено в писмена форма дословно.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите А.Г. – частично (включително приобщените от д.п.), С.Ц.- приобщени от д.п., С.С.- приобщени от д.п., Й. Й., обясненията на подсъдимия /частично/, заключенията на два броя комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертизи, съдебно-техническа експертиза, както и от писмените доказателства и доказателствени средства, приети по делото: справка от Дирекция „Национална система 112“ – МВР, районен център 112 – София; справка, с изх. № 42 от 12.04.2021 г., от Програма за метадон – асистирана терапия, за свидетелката А.Г.Г.; досие на пациента, с изх. № 937, ведно с терапевтичен план, и справка за съдимост.

Всички доказателствени източници, събрани и проверени в хода на делото, установяват по безпротиворечив начин фактическата обстановка, така както е възприета от първоинстанционния съд.

При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подсъдимия А., контролираният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от показанията на свидетелката А.Г., С.Ц.и С.С..

Показанията на свидетелката А.Г., дадени на досъдебното производство на 24.08.2018 г., са приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им в съдебно заседание пред първоинстанционния съд поради липсата на спомен за определени обстоятелства. Свидетелката поддържа казаното на досъдебното производство относно обстоятелствата, че на инкриминираните дата, място и час подсъдимият А. е дошъл пред работното й място, и е отправил към нея инкриминираните с обвинението заплашителни изрази за живота й, както и досежно нанесения й шамар от подсъдимия А..

Пред въззивния съд бе проведен повторен разпит на свидетелката Г., като поради наличието на известни противоречия за определени обстоятелства, показанията на свидетелката А.Г., дадени на досъдебното производство на 03.09.2018 г., са приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им в съдебно заседание пред въззивната съдебна инстанция, като свидетелката поддържа казаното на досъдебното производство. При обсъждане достоверността на показанията на свидетелката Г., съдът намира за необходимо, на първо място, да посочи, че констатираните противоречия в показанията на тази свидетелка дадени на досъдебното производство и в съдебно заседание пред въззивния съд, не касаят главния факт на доказване в производството, а именно отправил ли е закана за убийство подсъдимият А. спрямо свидетелката Г. на инкриминираните дата и час, а несъответствия в показанията на сочения свидетел са налични досежно обостоятелства касаещи характера на отношенията между нея и подсъдимия А. през целия период, в който са били във връзка, причината, поради която са се разделили, комуникацията помежду им в тези периоди, както и причините за скандалите и разприте с подсъдимия, и отношението на последния след прекратяване на взаимоотношенията им. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Г., дадени на досъдебното производство, като кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че показанията й дадени пред въззивния съд досежно горецитираните обстоятелства представляват израз на желанието й да защити подсъдимия и да оневини постъпката му, изхождайки от заявеното както от нея, така и от самия подсъдим, че към днешна дата двамата отново имат отношения и са във връзка, като имат планове да живеят съвместно.

Разпечатката съдържа 41 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54c3b0f1-8eff-4181-895f-8698902ebc5c