Акт от 15.05.2019, Районен съд - Чирпан
- Съд
- Районен съд - Чирпан
- Дело
- 120/2019
- Подписан
- 15.05.2019
- В сила
- 10.06.2019
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 1, ал. 5 · Закон за българските лични документи
- чл. 6 · Закон за българските лични документи
- чл. 80, т. 5 · Закон за българските лични документи
Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 19
15.05.2019г. град Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На девети май две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар:
Милена Ташева като разгледа докладваното от Председателя Атанас Динков АНД № 120 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 375а-1847/03.01.2019г. издадено от Красимир Борисов Христов на длъжност ВПД Началник РУ -гр.Чирпан, с което на жалбоподателя Н.М.В. за извършено административно нарушение по чл. 6 от ЗБЛД на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) е била наложена глоба в размер на 50.00 лв.
Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна РУ - Чирпан, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалба с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В обжалваното НП, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 375а-1847-28.12.2018г., серия Д, бланков № 820069, съставен на 23.12.2018г. административнонаказващият орган (АНО) приел от фактическа страна, че при извършена полицейска проверка на
23.12.2018г. около 12.35 часа, в гр. Чирпан, ул. Наньо Христев, в близост до дом № 9, жалбоподателят Н.М.В., ЕГН: **********,***, не представил документ за самоличност.
АНО приел, че с това деяние жалбоподателят е нарушил чл. 6 от ЗБЛД, за което го санкционирал с глоба в размер на 50 лева на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:
Административнонаказателната отговорност на Н.М.В. е била ангажирана на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, а именно, че не е представил български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица. В посочената за нарушена разпоредба на чл. 6 от ЗБЛД е предвидено задължение за гражданите при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е бил изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции (което обстоятелство се установява от приложените четири заповеди на МВР), съдържа необходимите реквизити, лимитативно изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е било издадено от компетентен орган (което обстоятелство се установява от приложените четири заповеди на МВР), отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
От показанията на актосъставителя Б.Л.Б. и свидетеля по акта Д.Е.Д. се установява, че на посочените в НП дата и място, полицейските служители последвали подозрителен автомобил и при последвалата проверка на жалбоподателя Н.М.В., същият не представил нито един от видовете български личен документ за удостоверяване на самоличността си по чл. 1, ал. 5 от ЗБЛД. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Б.Л.Б. и Д.Е.Д., тъй като се основават на техните преки и непосредствени възприятия, същите са непротиворечиви и взаимно си кореспондират.
С оглед изложеното съдът приема посочената в наказателното постановление фактическа обстановка за доказана по несъмнен и безспорен начин.
Съдът не споделя направените в жалбата възражения, тъй като жалбоподателят не ангажира никакви надлежни доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление.
Установената в с.з. фактическа обстановка, посочена в наказателното постановление дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят Н.М.В. е отказал да се легитимира пред полицейски орган, чрез представяне на документ за самоличност, без да има основание за това от което следват изводи в няколко насоки:
Жалбоподателят
Н.М.В., чрез бездействие е осъществил деяние.
Задължението за активно действие произтича от правната норма на чл. 6 от ЗБЛД.
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 6 от ЗБЛД е бил нарушен редът на държавно управление относно легитимацията на гражданите.
Деянието с нормата на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД е обявено за наказуемо.
Деянието е било извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието (знаел е, че полицейски орган е поискал да представи документ за самоличност), предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им (макар, че е съзнавал обективните признаци от състава на нарушението не е изпълнил задълженията си за активно действие, които произтичат от чл. 6 от ЗБЛД).
Следователно жалбоподателят Н.М.В. с деянието си е нарушил разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което е осъществил всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл. 80, т.
5 от ЗБЛД.
Задължението от страна на жалбоподателя е безусловно. Никакви обстоятелства в това число и ангажираност не го освобождават от това задължение.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение.
Наложеното наказание е в минимален размер, същото е индивидуализирано правилно, отчетени са от АНО всички обстоятелства от значение за отговорността на санкционираното лице, като наказанието е съобразено с целите на чл. 12 от ЗАНН.
Съдът счита, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието, извършено от жалбоподателя, не може да се определи като такова с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Поради изложеното, съдът счита, че разглежданото НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 375а-1847/03.01.2019г. издадено от Красимир Борисов Христов на длъжност ВПД Началник РУ – Чирпан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара Загора в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: