Решение № 999 от 24.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 999 гр. Русе, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Н. Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520104412 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Е. М. М. твърди, че на 17.02.2023г. сключил Договор за потребителски паричен кредит, PLUS № 19845405 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.",клон България (кредитор) при следните параметри и условия: размер на кредита за потребителски цели - 22739.85 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията" - 0.00 лв., застрахователна премия - 7422.00 лв., общ размер на кредита - 22739.85 лв., такса ангажимент 0.00 лв., брой погасителни вноски - 120, месечна погасителна вноска - 342.57 лв., обща стойност на плащанията - 41108.40 лв., годишен процент на разходите - 8.65 %, лихвен процент - 8.32 %.

Счита, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е финансова институция по смисъла на чл.З, ал. 1, т. З ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. З и ал. 4 ЗПК.

Счита, че сключеният договор по своята правна характеристика и 1 съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК в релевантната за периода редакция. В Договор за потребителски паричен кредит, PLUS № 19845405 е инкорпориран и погасителен план, съдържащ падежни дати на месечните погасителни вноски, размер на вноските и размер на оставащата главница след всяка вноска. Ищецът твърди, че не е посочено каква част от отделните задължения на длъжника по договора се погасяват с всяка погасителна вноска - главница, надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, добавка, съставляваща печалба на кредитора, както и застрахователна премия, които формират размера на погасителните вноски, съгласно чл. 2 и 3 от договора.

Сочи, че в чл. 5 на договора за кредит е уговорено, че при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, ведно с направените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. Уговорено е също така, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората просрочена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщения за настъпване на предсрочната изискуемост.

Сочи, че съгласно чл. 9 на договора всички изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя, се считат узнати от последния, ако бъдат доставени на адрес, изпратени по факс или до адрес на ел. поща, или съобщени по телефон, посочени в договора от кредитополучателя.

Поддържа, че сключеният между страните договор за кредит представлява потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като същият отговаря на условията на чл. 9 от ЗПК.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. В случая е видно, че текстът на договора и условията по него, както и Договор за застрахователно посредничество, ОУ са изписани на шрифт, който е по-малък от 12, което по силата начл. 22 от ЗПК, е предпоставка договорът да се счита 2 за недействителен. Ищецът твърди, че това обстоятелство може да бъде установено и без назначаване на съответна експертиза, тъй като използваният от ищеца образец на договор е свободно достъпен в интернет и след изследването му може да се установи , че това е шрифт с размер 11.5.

Разликата може да бъде визуализирана, чрез цитиране на част от текста на договора (например част от т.7), изписан на различни размери шрифтове: „ 7.Месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в последователност разноски , лихви , главница ." . - шрифт 11 „7.Месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в последователност разноски , лихви , главница ." - шрифт 11.5 „7.Месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в последователност разноски , лихви , главница ." - шрифт 12 .

Ищецът сочи, че във връзка с отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по гр.д.№ 174/2020 г. на Окръжен съд Разград е образувано дело С535/2020, по което е дал становище, че Член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12. Или в цитираното решение съдът на Европейския съюз е приел, че има обвързаност между договора за потребителски кредит и договора за застраховка във връзка с него, поради което и договорът за застраховка следва да отговаря на условията на ЗПК.

На следващо място ищецът сочи, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9. договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по -особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

3

Твърди, че в случая, не са спазени изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Твърди се, че в процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, т.к. конкретика за точните допускания, които евентуално са взети предвид - липсва/. Според чл.

19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Ищецът твърди, че нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 8.65 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 8.32 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Ищецът счита, че не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово 4 изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.И, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Ищецът твърди, че в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.

№45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. №2355/2016 г.; Решение №656/26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. начл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което договорът е недействителен.

Ищецът счита, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Твърди, че процесният договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.

Счита, че предвид свързаността с договора за кредит и договорката застрахователната премия да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Счита за недопустимо под формата на 5

„застрахователна премия" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Застрахователната премия противоречи начл. 115, т. 1 от КЗ и чл. 116, ал. 1 от КЗ, а уговорката за възникването му е нищожна. Като се съобрази размера на отпуснатия кредит, дължимата застрахователна премия в общ размер на 7422.00лева, и договорната лихва от 8.32%, общата стойност на разходите по процесния договор за потребителски кредит надвишават значително договорения годишен процент на разходите от 8.65%%.

Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 11 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните по предявения от ищеца Е. М. М. против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК:000694749, че сключеният Договор за потребителски паричен кредит PLUS № 19845405, сключен на 17.02.2023г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, във вр.с чл.26 от ЗЗД. Претендира разноски по делото.