Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 212 от 01.07.2016, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 408/2015
Вид
Решение № 212
Подписан
01.07.2016
В сила
22.07.2016
Състав
АНТОАНЕТА ДРАГАНОВА АНДОНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 298 Година 2016,01.07. Град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд Граждански състав

На двадесети юни две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Антоанета Андонова – Парашкевова

Членове: ……………………………….….

Съдебни заседатели: …………………………………….

Секретар: Ц.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер

408 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Акрукс тур“ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК102861952 чрез синдика си Мая Великова е предявил обективно кумулативно съединени искове против „Акрукс-Агао“ ООД, ЕИК147235465 със седалище гр.Ахтопол, 8280, Община Царево,Област Бургас и адрес на управление ул.“Велека“,№ 5 за осъждане на ответника да му заплати следните суми: 12000 лв., представляваща незаплатена цена с ДДС за доставени горива по фактура № 1725 от 07.12.2011 год.; 3664,80 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на горната сума, определено в размер на законната лихва за периода от 01.08.2012 год. до датата на завеждане на делото, както и направените разноски. Исковата молба е депозирана от синдика на дружеството в несъстоятелност, като той твърди, че в изпълнение на правомощията си по чл.658,ал.1,т.5 от ТЗ за издирване и уточняване на имуществото на несъстоятелното дружество е установил по документи, че на ответника в периода от 01.01.2011 до 31.12.2011 год. са продадени горива, по издадена 1 бр. фактура № 1725 от 07.12.2011 год. на обща стойност 12000 лв. с ДДС, като в този период по банковите сметки на ищцовото дружество плащания по фактурата не са извършвани.Счита,че с оглед на тези факти ищецът в несъстоятелност има изискуеми вземания къв ответника за сумата по посочената фактура и за обезщетение за забава до завеждане на делото,които претендира,ведно с разноски.

Прилага доказателства.

Предявените искове са с правни основания в чл.79,ал.1предл.1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът „Акрукс-Агао“ ООД,ЕИК147235465 със седалище гр.Ахтопол, 8280,Община Царево,Област Бургас и адрес на управление ул.“Велека“,№ 5 чрез управителя си в представения писмен отговор е заявил ,че оспорва предявените искове по основание изцяло. Твърди, че от съдържанието на представената от ищеца фактура става ясно, че тя касае счетоводни услуги-годишно обслужване на фирмата, а не продажба на горива. Сочи, че сумата не е заплатена, тъй като такава услуга не е предоставена и не е ползвана от негова страна. Позовава се на обявения си годишен финансов отчет за 2011 год. ,като заявява, че от него е видно, че сума от 12000 лв. за счетоводни усулги не е заплащана. Твърди, че единствената платена сума е на подизпълнител за строителни дейности. Оспорва да е получил гориво на стойност от 12000 лв., както е записано в исковата молба и счита, че поради това такова задължение за плащане към ищеца в негова тежест не съществува. Не прилага и не ангажира доказателства.

Ищецът чрез синдика си в допълнителна искова молба уточнява, че в исковата молба е допусната фактическа грешка-процесната фактура е издадена за извършени счетоводни услуги. Признава, че сред търговските книги, с които разполага договор за счетоводно обслужване няма, но в счетоводството на дружеството в несъстоятелност фактурата е надлежно осчетоводена, включена е в дневниците за продажбите за съответния данъчен период, което счита, че означава, че е налице облагаема по ДДС сделка, върху която е начислен и внесен ДДС, в подкрепа на което прилага доказателства. Смята, че фактурата е осчетоводена и в счетоводството на ответното дружество, което счита, че е признание на договорните задължения по арг. от чл.182,изр.2 ГПК и чл.55,ал.1 на ТЗ. Позовава се и на обстоятелството, че управител и на двете дружества -страни по делото и по фактурата, е едно и също лице, като той в качеството си на управител на ищеца в несъстоятелност при предаване на търговските книги на синдика е признал в декларация процесното задължение на ответника.Ангажира нови доказателства.

Ответникът не е депозирал допълнителен отговор.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От служебна справка в електронния търговски регистър, воден от Агенция по вписванията, по партидата на „Акрукс тур“ ЕООД, се констатира, че ищецът е дружество в производство по несъстоятелност, с прекратена търговска дейност, с избран и назначен синдик Мая Петрова Великова. От същата справка е видно, че въпреки, че в търговския регистър като основна икономическа дейност от КИД, дружеството е обявило търговия на едро с твърди, течни и газообразни вещества,вписания му предмет на дейност е изключително разнообразен, в него са изброени както конкретни видове услуги: хотелиерски, рекламни,информационни, програмни и импресарски услуги, така и обобщено: или дpуги уcлуги,който предмет няма данни да е променян от 2009 год.,когато дружеството е пререгистрирано в търговския регистър. От същата служебна справка по партидите този път и на двете дружества-страни в настоящия процес, е видно, че включително и в процесния период -2011 год., едно и също физическо лице С.Р., е бил вписан като съдружник в едното дружество и едноличен собственик на капитала на другото дружество, а от май 2012 год. е бил едновременно вписан управител и представляващ и двете търговски дружества.

От съдържанието на представената по делото фактура № 1725/07.12.2011г. на стойност 12 000лв. с ДДС с издател „Акрукс тур“ ЕООД и получател „Акрукс-Агао“ ООД, се установява, че основание за издаването й е годишно счетоводно обслужване. Видно е също така, че фактурата е подписана единствено от управителя на доставчика С.Р..Вземане ,с този размер по фактурата и с посочен длъжник - ответното дружество, е описано в представената от синдика и находяща се на лист 32 от делото в незаверено копие декларация ,изходяща от управителя на ищцовото дружество,който от май 2012 год. е управител и на ответното дружество. От сравнение на обявените от

2008 год. и до сега годишни финансови отчети на двете дружества е видно, че съставителт на тези на ищцовото дружество до 2012 год. включително, е съставител на тези счетоводни документи в същия период и на ответното дружество.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (л.58) се установява, че процесната фактура е била съставена в съответствие с всички изисквания на ЗСч и

ЗДДС. Експертизата констатира, че издадената от „Акрукс тур“ ЕООД в несъстоятелност фактура номер 1725/07.12.2011г. е била редовно осчетоводена в счетоводството на ищеца като по дебита на счетоводна сметка 411“Клиенти“, е било заведено задължение в размер на 12 000лв. по нея,който размер съвпада с цифрата записана в частта „стойност на сделката“ на този първичен счетоводен документ. Фактурата е била включена от „Акрукс тур“ ЕООД и в дневника за продажбите за месец декември 2011г. под номер 1 в регистъра за продажби с предмет на сделката „услуга“. Ищцовото дружество е подало за данъчен период декември 2011г. справка декларация за ДДС с входящ номер на ТД на НАП Бургас – 02001536082/13.01.2012г.

Вещото лице е установило още, че и получателят на услугата по процесната фактура 1725/07.12.2011г. „Акрукс Агао“ ООД също е осчетоводил фактурата в своето счетоводство по счетоводна сметка 401 „Доставчици“ със сумата по нея. В счетоводството на ответника фактурата е включена в дневника за покупките за месец декември 2011г. под номер 34 в регистъра на покупката с предмет сделката „услуга“. Ответникът е подал за данъчния период – месец декември 2011г. справка-декларация за ДДС с входящ номер на ТД на НАП-Бургас – 02001537660/14.01.2012г.

В открито съдебно заседание при изслушването му вещото лице е допълнило, че фактурата е редовно осчетоводена и в двете дружества, до момента в счетоводството на ответника сумата по нея стои като задължение към ищеца, фактурата е била използвана от ответното дружество за възстановяване на ДДС и с акт за прихващане на данъчни задължения номер 1205254/29.03.2012г. на ТД на НАП-Бургас една част от стойността й е прихваната за дължими данъци, а останалата част е била възстановена по банковата сметка на ответника.

По делото са представени от ответника оборотни ведомости за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г., от 01.01.2011г. до 31.12.2011г., от 01.01.2012г. до 31.12.2012г., както и три договора за паричен заем от 03.01.2009г., 03.01.2010г. и 03.01.2011г., респективно за сумите от 200хил.лв.,150хил.лв. и 10хил.лв., от които обаче не е видно да са относими към спора по настоящото дело, нито е видно съдът да е задължил ответното дружество да представи именно тези книжа,те не съвпадат с нито един от изискваните от ищеца чрез синдика му на основание чл.193,ал.1 от ГПК документи. При това положение тези книжа не следва да бъдат обсъждани и вземани предвид по същество, тъй като са неотносими към правния спор.

При установената по-горе фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Настоящият иск е предявен от синдика М.П.В., съгласно правомощията й по чл. 658, ал. 1, т. 5 от ТЗ, за събиране на вземания за попълване на масата на несъстоятелността на ищцовото дружество, поради което исковата претенция е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

В изготвения доклад по чл. 146 от ГПК, неоспорен от страните,съдът е посочил, че в тежест на ищцовата страна е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че между двете дружества е сключена търговската сделка, обективирана в процесната фактура 1725/07.12.2011г. и че и ищецът е изпълнил задълженията си по нея.

По делото не се представиха преки писмени доказателства- напр.сключен договор за годишно счетоводно обслужване, а само косвени доказателства, които обаче се намират в такава взаимна връзка помежду си, че създават сигурност у съда, че са възникнали твърдените от ищеца юридически факти.

Фактурата е стоково-разчетен документ, съдържащ определени реквизити, който се издава от доставчика на получателя на съответната услуга. Съгласно Закона за счетоводството тя представлява първичен счетоводен документ, носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, въз основа на който се извършват счетоводните записвания от страните по сделките и в хронологичен ред се изготвя систематизирана информация за стопанските операции. Категорична и непротиворечива е задължителната практика на ВКС, че фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор от съответен вид, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока или услуга, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване. Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т. ч. и подпис на една от страните, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително, вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит. Тази практика следва да намери приложение и по отношение на договорите за услуги между търговци, какъвто е процесният, които както договорите за покупко-продажба са възмедни, двустранни и неформални.

В настоящия случай представената фактура е издадена в съответствие със ЗСч и ЗДДС и от нея се установява валидно възникнало договорно правоотношение между страните по предоставена от ищеца услуга по годишно счетоводно обслужване. На първо място, законът не изисква специално сключен писмен договор за годишно счетоводно обслужване, като това правоотношение се установява от представената фактура, която съдържа всички необходими реквизити, установяващи едно договорно правоотношение – вид на извършената услуга (основание), стойност, начин на плащане, имената на лицата, посочени като получател и предавател, съответното време и място на съставяне. В настоящия случай, за доставчик на счетоводната услуга е посочено ищцовото дружество, а за получател – ответното такова, от което се установяват страните по правоотношението. Посочено е основание за издаването на фактурата „годишно счетоводно обслужване“, което в случая съдът приема, че е предмета на договорното правоотношение между страните.