Определение № 5692 от 07.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5692 гр. София, 07.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002102782 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

С решение № 73 от 23.04.2025 г. , постановено по в.гр.д. № 90/2025 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, е потвърдено решение № 159 от 16.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 208/ 2023 г. на Окръжен съд- Кърджали, с което е отхвърлен предявеният от Р. Н. К. против Я. Г. А. иск с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на недвижим имот - апартамент № 32, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес на имота [населено място], [улица], жилищен блок ’’Р.”, вх. ”В”, ет. 4 ап. 32, с площ от 94.08 кв.м., ведно с избено помещение № 19 с площ 16.58 кв.м., таванско помещение № 29 с площ 8.38 кв.м. и 3.217% ид.ч. от коридорите на мазетата, помещение за смет, помещения за колички, коридори на тавани и стълбища, както и от правото на строеж, като неоснователен.

Против така постановеното въззивно решение е депозирана касационна жалба от Р. Н. К., представляван от адвокат Р., с оплакване за неправилност.

Касаторът поддържа, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и е необосновано. Поддържа оплакване, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по отношение на това как следва да се мотивира въззивно решение, че въззивният съд не се е произнесъл по съображения на ищеца- жалбоподател, 1 че не са уважени своевременно направени негови доказателствени искания.

Моли въззивното решение да бъде отменено и делото- върнато за ново разглеждане от въззивния съд, евентуално – предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят се позовава на чл.280, ал. 1, т.1 и т.2 от ГПК като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС , че решението е неправилно и необосновано.Жалбоподателят сочи съдебна практика, на която въззивното решение противоречи по отношение на мотивирането на съдебния акт и обсъждането на всички възражения, наведени от страната, обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Поддържа, че в противоречие с цитираната практика , без основание въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл.176, ал.3 от ГПК, че също в противоречие с практиката на ВКС са изводите на съда за действителност на оспорения договор за прехвърляне на право на собственост срещу гледане и издръжка.

В писмен отговор на касационната жалба ответницата Я. А., представлявана от адвокат Б., моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. В отговор на изложението към касационната жалба ответникът сочи, че не е формулиран правен въпрос, по който въззивната инстанция да се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС. По същество поддържа, че въззивното решение е правилно, изводите на съда- обосновани и законосъобразни. Претендира направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по иск за защита на право на собственост с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди постановеното първоинстанционно решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че ищецът- жалбоподател по делото е наследник по закон на И. К.- негов брат, починал на 03.07.2023 г., както и че И.

К. приживе е бил собственик на процесния имот- апартамент. Посочил е, че И.

2

К. на 12.05.2023 г. е упълномощил С. А./син на ответника/ да се разпорежда с неговия имот- „да продава, да заменя, да прехвърля, да дарява на лица и за цена, каквито прецени за удачни, включително и на себе си, включително и под данъчна оценка“ , въз основа на което пълномощно с договор от 28.06.2023 г. имотът е прехвърлен на ответника Я. Г. А. срещу задължението да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя, лично или чрез трети лица, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега, до края на живота му. Също като безспорно установено съдът е отделил обстоятелството, че братът на И. К.- ищецът -работи и живее в [населено място] , а самият К. е живял в [населено място]. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства- две СМЕ, събраната медицинска документация, показанията на свидетелите, разпитани по делото и при съвкупната преценка на тези доказателства е приел извод, че И. К. е бил с влошено здравословно състояние и лекуван от „карцином на ларингса“, подложен на следоперативна лъчетерапия, с хронично прогресиращ ход на заболяването, но без данни състоянието му да е било критично или тежко. Съдът е посочил, че И. К. е установено да е понесъл добре лъчетерапията, на която е бил подложен, че на проведения му ТЕЛК на 11.05.2023 г. общото му състояние е било незадоволително, но е прието, че не е имал нужда от чужда помощ, което според съда сочи на годност да се справя сам. В подкрепа на този извод съдът е посочил, че на следващия ден И. К. се е явил при нотариус за удостоверяване на подписа му под пълномощното в полза на С. А.. В подкрепа на този извод съдът е цитирал и показанията на свидетеля Р., че в средата на м.април през същата година И. К. е идвал до селото си на стоп. Посочил е, че свидетелите установяват отпадане на физическото състояние на И. К., но и запазена възможност за самостоятелен живот. Посочил е, че според свидетелските показания И. К. е бил обгрижван в периода след операцията от ответницата и С. А., с когото били съученици. Посочил е, че И. К. е бил назначен на трудов договор във фирмата на ответницата от 01.02.2021 г., а след прекратяването на договора бил подпомаган финансово от С. А.. За близките отношения между И. К. и С. говорели пълномощно , дадено от първия на втория още 2014 г. Съдът е посочил, че И. К. е бил наясно с диагнозата и изхода от заболяването си, но бил оптимист. Искал да прехвърли имота си на С., като благодарност за положените грижи, но поради отказ от С. го прехвърлил на неговата майка, с която също били много близки. Съдът е приел извод, че 3 ответницата не е предполагала, че И. ще почине скоро след сделката, още повече, че самата тя боледувала от карцином на дебело черво вече от години.

Липсата на обективни данни за скорошната смърт на И. К. съдът е приел за потвърдена от показанията на свидетеля д-р Г., при която С. А. записал И. К. като личен лекар. Съдът е приел, че липсват данни С. А. да е ограничавал контакта на И. с негови близки . При така събраните и обсъдени доказателства съдът е приел, че прехвърлителят по договора в полза на ответника и наследодател на ищеца И. К. е страдал от онкологично заболяване „карцином на ларинкса“, диагностицирано на 03.10.2022 г., повече от осем месеца преди процесната сделка от 28.06.2023 г., вследствие на което е и починал на 03.07.2023 г., само пет дни след сключването й. Заболяването било животозастрашаващо, късно диагностицирано, но не е било в терминален стадий, при който лечението е невъзможно, а е изисквало да се полагат грижи за облекчаване на състоянието и максимално продължаване на живота. При това положение настъпването на смъртта не е било прогнозируемо във времето, а според СМЕ статистическите данни са в полза на петгодишна преживяемост. Обективното физическото състояние на К. не е било такова на пълна физическа немощ и двигателна невъзможност, което да индикира предстояща близка смърт. К. е бил подпомаган от майка и син А., които са поели и изцяло грижите и разходите във връзка с провежданото лъчелечение и са осъществили процедурите по освидетелстване от ТЕЛК и отпускане на инвалидна пенсия, като не са предполагали, че ще умре толкова скоро след сключване на сделката, с оглед продължаващото лечение с планувана химиотерапия и липсата на видима промяна, сочеща на рязко или трайно влошаване на състоянието му преди това. При тези обстоятелства, при които с процесния договор прехвърлителят И. К. е прехвърлил апартамента си, за да си осигури жизнено важните му лични грижи, като нито той, нито приобретателят А. са знаели, че той ще почине скоро след това, съдът е приел, че договорът между тях не е бил лишен от основание по смисъла на чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, поради което и не е бил нищожен.

Съдът е приел още за недоказано, че договорът от 28.06.2023 г. е сключен без представителна власт или в нарушение на интереса на представляваното лице, както и че същият не накърнява добрите нрави, поради липса на доказано целенасочено, користно поведение на ответницата и нейния син да се възползват от слаб, болен , възрастен човек. Напротив, съдът е установил 4 наличието на дългогодишна връзка между И. К. и С. А. и съществувало доверие между тях.

При така направените правни изводи въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд за това, че процесният имот е напуснал имуществото на наследодателя на ищеца в полза на ответника и предявеният ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен и е потвърдил обжалваното решение.

С оглед изложените мотиви от въззивния съд не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл.

288 от ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

Поставените от касатора въпроси под номер едно и две „А” касаят задължението на въззивната инстанция как следва да мотивира своето решение. В множество свои решения, както задължителни- ТР № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС, така и по конкретни казуси, ВКС последователно приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция е като втора първа инстанция – свързана е с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и подвеждането на установените факти под съответната 5 приложимата материалноправна норма. В този смисъл освен посоченото тълкувателно решение са постановени множество решения- например решение № 388/17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ІV г. о., решение № 50026/26.06.2023 г. по т. д. № 2705/2021 г. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал.

2 от ГПК, като изложи своите изводи по съществото на спора и се произнесе по правните доводи и възражения на страните, съобразно наведените от тях въззивни оплаквания и при ограниченията на чл. 269, изр. 2 от ГПК. В своите мотиви съдът следва да отрази какво приема за установено по всички твърдяни правнорелевантни факти, да обсъди събрани по надлежен ред и относими доказателства. Съдът следва да мотивира своята преценка дали правнорелевантните факти са се осъществили или не след обсъждане на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В този смисъл решение № 5 от 09.01.2025 г. по гр. д. № 4419/2023 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 8 от 20.02.2013 г. по гр. д. № 470/2012 г. на ІІ г. о. на ВКС и много други. В частност при преценка на събрани по делото свидетелски показания съдът следва да посочи на кои от тях дава вяра, кои показания не кредитира и защо/ решение № 71 от 13.05.2019 г. по гр. д. № 2835/2018 г. на ВКС, І г. о. и др. /. Обсъждайки прието заключение на вещо лице съдът дължи да изложи съображения дали кредитира същото и да го прецени в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства /решение №241 от 23.10.2013 г. по гр.д.№ 3194/2013 г. на ВКС, I г.о./. В посочения смисъл са и посочените от касатора решения в изложението към касационната жалба.