Решение № 99 от 26.05.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Габрово, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж. като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело № 20224200100374 по описа за 2022 година

Производството по гр. д. № 374/22 г. по описа на ГбОС е образувано въз основа на искова молба от Н. А. И., ЕГН **********, с адрес на гр. Габрово, ул. "З." № **, подадена чрез адв. П. К., против Прокуратурата на Република България.

Ищецът твърди в исковата си молба, че в РП- Габрово срещу него било образувано ДП № 264 - З М - 150 / 2022 г., за деяние, което било преценено като престъпление, извършено от него, като на 07.03.2022 г. му е повдигнато обвинение. За защитата си ползвал правната помощ на адв. П. К., САК, като му заплатил 665 лв., съгласно писмен договор за правна защита и съдействие, приложен по същото производство.

Вследствие на повдигнатото му обвинение, още в същия ден, изпитал сериозно притеснение, което довело до изпадането му в силна депресия, чиито последици не са отшумели и до днес. Наскоро бил изтърпял наказание „лишаване от свобода" и знаел последиците от осъдителната присъда, което отключило в него сериозен психически дискомфорт.

Провел лечение при д-р Д. от гр. Габрово, като при извършен прегледа на 17.05.2022 г. той потвърдил, че страда от смесено тревожно - депресивно разстройство. Констатирал, че бил напрегнат, тревожен, хипохондрично 1 фиксиран и подтиснат, с вегетативни симптоми сърцебиене, сухота в устата, чувство за дискомфорт, нарушен сън, ангажиран бил с психотравмени натоварвания. При добро общо състояние и емоционално нивелиран, с правилен мисловен процес по ход, форма и съдържание. С тревожно страхово хиподепресивен синдром. Ало и ауто ориентиран, с инсайт налице. При прегледа на 26.05.2022 г. лекарят потвърдил, че страда от смесено тревожно депресивно разстройство. Констатирал, че въпреки спазеното лечение (терапевтична програма), симптоматиката със страхови изживявания не е повлияна. Завишена била дозата с антидепресант. При прегледа на 29.06.2022 г. лекарят потвърдил, че страда от депресивен епизод - неуточнен.

Констатирал, че има засилване на симптоматиката със страхови изживявания и нарушен сън, ангажиран бил с психотравмени натоварвания, поява на генерализирана тревожност. При добро общо състояние, е емоционално лабилен, със забавен мисловен процес по темп и ангажиране. С тревожно страхово хиподепресивен синдром. Лекарят му изписал още в началото на лечебния курс лекарства с рецепта, които му се наложило да приема продължително време, в опитите си да възстановя психическото си състояние до поносимо ниво. Заболяването му се развило, въпреки редовно провежданото лечение и консултации с лекаря.

Впоследствие, на 01.07.2022 г. прокурорът свалил повдигнатото му обвинение, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление. Това не се оказало достатъчна причина за компенсиране на проблема, който повдигането му отключил.

На 01.09.2022 г. лекарят потвърдил, че страда от смесено тревожно депресивно разстройство. Заболяването му прогресирало въпреки провежданото лечение и въпреки снемането на обвинението.

Разходите за лечението му достигнало 214, 30 лв. Счита, че има право да получи обезщетение за имуществени вреди, които понесъл от неоснователно повдигнатото срещу него обвинение, в общ размер на сбора от адвокатското възнаграждение, което се наложило да плати за защитата си 665 лв. и разходите му за лечение на последиците от повдигнатото обвинение 214,30 лв., или общо имуществени вреди в размер на 879,30 лв.

Претендира да получи обезщетение и за неимуществени вреди страдания от психическо естество, изразяващи се в продължително 2 депресивно състояние, причинено от повдигнатото му обвинение, продължаващи и до днес, като счита, че справедливият размер е 25 500 лв.

Моли, да се осъди ответника, да му заплати обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за последиците които понесъл от неоснователно повдигнатото ми обвинение по Досъдебно производство № 264 - ЗМ - 150 / 2022 г. на РП Габрово, а именно: 879,30 лв. имуществени вреди - разходи за правна защита по досъдебното производство и разходи за лечението на последиците от повдигнатото ми обвинение и 25 500 лв. неимуществени вреди - страдание изразяващо се в продължително психическо заболяване, добито като пряка последица от същото обвинение, както и законните лихви върху същите суми, от депозирането на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Претендира разноски за настоящото производство.

Ответникът Прокуратурата на Република България, в депозирания по делото отговор, счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен. В тежест на ищеца е да докаже основателността на претенцията си по чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ , наличието на посочените в исковата му молба имуществени и неимуществени вреди, непосредствената им връзка с обвинението за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК и размерът им.

Оспорва се предявеният иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25

500 лева, изразяващи се в продължително психическо заболяване, добито като пряка последици от неоснователно повдигнато му обвинение по прекратеното досъдебно производство по основание и размер и като недоказан. В досъдебно производство № 150/2021 год. по описа на ОД МВР Габрово ищецът И. е привлечен в качеството на обвиняем на 10.03.2022 г., след съгласуване на постановлението от 07.03.2022 год., за период от 4 месеца по отношение на него е проведено разследване за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

1 във вр. чл. 130, ал. 2 от НК, което е приключено с постановление от 01.07.2022 год. за прекратяване на наказателното производство. Съобразно данните за съдимостта му, по отношение на ищеца е била наложена найлеката мярка за неотклонение „подписка".

Не са приложени доказателства за това как посоченото обвинение се е отразило върху здравето на ищеца. Представените 4 броя амбулаторни листа, издадени от д-р Д. за проведени консултации в периода от 16.05.2022 год. до 3

26.08.2022 год. не удостоверяват, че ищецът страда от психическо заболяване.

Не са налице доказателства за това, че „сериозното притеснение, довело до силна депресия“ на ищеца са добити, като пряка последица от неоснователно повдигнатото му обвинение. Няма ангажирани доказателства за твърдението на ищеца, че като пряк резултат от процесното обвинение е и „прогресирането на психическия дискомфорт" след като е прекратено наказателното производство и въпреки провежданото му терапевтично лечение. В случай, че се приеме искът за неимуществени вреди за основателен, се моли да приеме, че неговият размер е прекомерно завишен, тъй като несъответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република България, на съдебната практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Паричното обезщетение за моралните вреди по чл. чл. 52 от ЗЗД следва да съответства на необходимото за преодоляването им.

Оспорва се и предявеният иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Ищецът е представил договор за правно обслужване от 15.05.2022 год. за договорено възнаграждение в размер на 5 0 0 лв. изплатено изцяло и в брой, преди подписването на този договор възнаграждение в размер на 6 6 5 лв. Не са ангажирани доказателства за извършените процесуални действия с участието на така упълномощения адвокат. Представените заверени копия от постановление за привличане на обвиняем от 07.03.2022 г. и постановление от 01.07.2022 г. за прекратяване на наказателно производство удостоверяват, че в рамките на четири месеца по провежданото наказателно производства няма обективирани действия на адв. К. в качеството му на защитник на обвиняемото лице. Претендираната като имуществена вреда сума от 665 лв., платена за адвокатска защита на досъдебното производство е прекомерна по размер и не е съобразена с чл. 13, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 12 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Оспорва се претенцията за деловодни разноски по настоящото дело в размер на 1 700 лв.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковете, оспорва отговора на насрещната страна. Ответникът оспорва исковете и поддържа подадения отговор.

4

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че ищецът Н. И., с постановление от 07.03.2022 г., е привлечен като обвиняем по образуваното ДП № 264 ЗМ 150/2021 г. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130, ал. 2 НК – причинена лека телесна повреда на В., в качеството й на длъжностно лице при изпълнение на службата и спрямо същия е взета мярка за неотклонение "подписка“. С постановление от 01.07.2022 г. на РП – Габрово досъдебното производство е прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като деянието не е престъпление.

От приложеното досъдебно производство се установява, че Н. И. е упълномощил адв. П. К. да го представлява по ДП. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че страните са се уговорили адв.

К. да осъществи процесуално представителство и защита по ДП № 264 ЗМ 150/2021 г. при възнаграждение от 500 лв. Същевременно в договора се сочи, че сумата от 665 лв. е изплатена изцяло и в брой преди подписването на договора.

От показанията на св. Д. Т., се установява, че познава ищеца от доста години, като личност, не от близо, свързано като служител на МВР, просто знае за него с оглед неговия бизнес. В качеството си на адвокат, от миналата година се запознали в началото на месец март, понеже той дошъл в кантората му за консултация. Консултацията била свързана с наказателно- правни проблеми, ставало въпрос за извършено от него деяние относно образувано ДП, по което евентуално щял да бъде привлечен като обвиняем. Разяснил му правната квалификация, отговорността, която била предвидена за лека телесна повреда по хулигански подбуди срещу длъжностно лице, за което се предвиждал лишаване от свобода. Случаят бил за извършено нараняване на служителка на ** но той не се ангажирал със случая. Доколкото ставало въпрос за деяние, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“, а той наскоро бил изтърпял такова, бил доста изненадан, притеснен, разтреперил се, мисълта, че отново може да влезе в затвора. Срещата им продължила около час, след това се виждали един или два пъти, за същия случай, но очевидно не можел да вземе решение. След това имали срещи, както и до сега по административни дела. От септември поддържат 5 отношения като адвокат и клиент. Запознал се с документите за прекратяването, като от срещите им, за него визуално, имало притеснение, напрегнатост, имали трудна комуникация. Споделял му, че търсил психиатрична помощ, но къде и как не знае. Споделял му, че има проблеми със съня и взема хапчета за безсъние, като това състояние се появило след повдигане на обвинението. Виждали се и тази година, като пак се оплаквал от безпокойство и безсъние. На въпрос на ответника, от къде знаел ищеца за обвинение, което не му е подигнато, свидетелят твърди, че от обясненията му за ситуацията фактологията му станала ясна. Разговори имали няколко пъти, но той не му се обадил да поеме защитата.

От свидетелските показания на св. М. се установява, че същият работил при ищеца. Бил споменал за проблеми с полицията, но той си мислел, че не било нищо сериозно. Като му звънял за работа, той му казвал да се оправя, че не му било до работа. Започнал да се държи така от началото на м. март 2022 г. Преди това се държал нормално. Не знае точно причините за притеснението му, само казвал, че ставало въпрос за някаква шапка. Преди проблема не бил така. Повтарял, че ще влиза в затвора. След септември, когато спрял да работи за него, разбрал, че влизал в психиатрия.

От приетата по делото съдебно психолого – психиатрична експертиза се установява, че ищецът е страдал от смесено тревожно -депресивно разстройство F 41.2 по МКБ 10. Симптомите, по негови данни, започнали на 07.03.2022 г., денят в който му е повдигнато обвинение от прокуратурата. На 17.05.2022 г. е посетил за първи път психиатър и е започнато амбулаторно лечение с антидепресант и транквилизери. Вещите лица са установили още четири регистрирани прегледи при същия психиатър и нанесени леки корекции в терапията, според състоянието му. Психичното страдание е от групата на неврозите (Депресивна невроза код по МКБ 9 -300.4), което е в областта на лека към умерена тежест в психиатричните заболявания.