Решение № 13847 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13847 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110143141 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на З срещу З, с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 856,85 евро – главница, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено по договор за имуществена застраховка „Каско“, застрахователно обезщетение за вреди, причинени на товарен автомобил „Дачия Докер“, с per. № **, вследствие на ПТП, настъпило на 27.02.2023 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 11.08.2025 г. до окончателното плащане, и сумата от 222,13 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 10.09.2023 г. до 10.08.2025 г.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 27.02.2023 г. около 11:20 часа в гр. Стара Загора, на ** водачът на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № **, при движение назад реализирал удар с излизащия в това време от паркомясто товарен автомобил „Дачия Докер“, с per. № **. Поддържа се, че като последица от произшествието били причинени имуществени вреди на товарен автомобил „Дачия Докер“, с per. № **, за който бил сключен при ищеца договор за имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0307X0036968. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 33023030100188, във връзка с която за възстановяване на вредите бил извършен ремонт на увредения автомобил от доверен сервиз на застрахователя – „ФБ Ауто“ ЕООД, на стойност от 1675,85 лв. /с еврова равностостойност от 856,85 евро, съобразно чл. 11 и сл. ЗВЕРБ/, съгласно фактура № 2000055144 от 06.07.2023 г., която била заплатена от ищеца. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – полица № BG/30/122003053191.

Поддържа, че със заплащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Твърди да е поканил ответниката да заплати претендираното регресно вземане, но последният не сторил това. По така изложените съображения предявява разглежданите искове и моли за 1 тяхното уважаване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорва предявените искове. Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № **, както и факта на плащане на застрахователното обезщетение от ищеца. Оспорва настъпването на процесното ПТП по твърдения от ищеца механизъм, участници и обстоятелства. Оспорва още наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на застрахования при него водач на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № **. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на товарен автомобил „Дачия Докер“, с per.

№ **, при твърдения за допуснато от последния нарушение на чл. 40 ЗДвП. Оспорва регресната претенция на ищеца и по размер. С тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

От заявените в исковата молба фактически твърдения се налага извод, че съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, които намират правното си основание в чл. 411 КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) се предпоставя от кумулативното осъществяване на следните юридически факти: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е установяване погА.ването на претендираното вземане, както и оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.

С оглед изявленията на страните в хода на производството и на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: 1) че за товарен автомобил „Дачия Докер“, с per. № **, бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, обективирана в 2 застрахователна полица № 0307X0036968, с период на застрахователно покритие от 12.05.2022 г. до 11.05.2023 г.; 3) че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1675,85 лв. /с еврова равностостойност от 856,85 евро, съобразно чл. 11 и сл. ЗВЕРБ/ в полза на извършилия ремонта сервиз – „ФБ Ауто“ ЕООД; 4) че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № **, е била покрит застрахователен риск от ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Следователно, правният спор между страните по делото се концентрира върху конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, относим към преценката дали поведението на застрахования при ответника водач осъществява признаците на непозволено увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на последния по регреса, както и върху обстоятелствата, релевантни за определяне размера на регресното вземане, а именно дали всички репарирани по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП, реализирано по този начин, и в какъв обем следва да се ангажира отговорността на ответника за тяхното възмездяване.

По делото като писмено доказателство е приет двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие /л. 5 от делото/, с посочени съставители П. П. и С.

С., изготвен във връзка с ПТП с участието на управляваните от тях лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № **, и товарен автомобил „Дачия Докер“, с per. № **. В протокола и съдържащата се в него скица са обективирани данни, че ПТП е настъпило на 27.02.2023 г., в 11:20 часа, в района на Детска ясла № 8 „Кокиче“, ул. „Георги С.

Раковски“ № 54, където траекториите на двете МПС се пресичат при едновременно предприети от техните водачи маневри, а именно – движение на заден ход по отношение на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № **, и излизане от обособено за паркиране място по отношение на товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег. № **. В протоколът са вписани видимите щети по двете превозни средства, както следва: по лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ** – задна броня, и по товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег. № ** – лява странична част, ляв калник преден, както и изявление на водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № **, че вината за ПТП е негова. Протоколът е подписан от името на двамата водачи, като автентичността на документа не е оспорена от страните.

Двустранният констативен протокол за ПТП, изготвен по надлежния ред от участниците в произшествието, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП да документират настъпването на ПТП, когато вредите от него са само имуществени, какъвто е процесният случай, по своята правна природа има характер на частен диспозитивен документ, ползващ се единствено с формална доказателствена сила.

Същият обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП и, доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ по смисъла на чл. 179 ГПК, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства. При това положение, и предвид извършеното от ответника оспорване, в доказателствената тежест на ищеца посредством всички други допустими доказателствени средства е да установи механизма на ПТП.

За установяване на обстоятелствата относно механизма на процесното ПТП са събрани гласни доказателства от водачите на участвалите в него автомобили.

При разпита си свидетелят С. С. дава сведения, че в началото на 2023 г., докато е работил като куриер във фирма „Спиди“ и е управлявал служебен автомобил „Дачия 3

Докер“, е участвал в процесното ПТП. Посочва, че произшествието е настъпило на обособен паркинг, в района на кръстовище, при извършване на маневра за излизане от паркомясто. Според свидетеля той е потеглил напред с маневра надясно, а другият водач е започнал движение назад без да го забележи, в резултат на което е последвал удар между двата автомобила. Посочва, че преди потеглянето се е огледал, видял е другия автомобил, но не е имал основание да предполага, че той ще започне движение назад. Твърди, че е подал звуков сигнал при потеглянето, но другият водач не е реагирал и е последвал ударът. Уточнява, че е възприел другия автомобил още при започване на маневрата за излизане от паркомястото, а впоследствие е осъзнал неизбежността на сблъсъка, когато вече не е имал възможност да реагира. Свидетелят твърди, че по неговия автомобил са настъпили увреждания по левия калник и предната броня. Заявява, че според другия водач последният не е считал, че носи вина за настъпването на произшествието. Не си спомня дали е било подадено обаждане на телефон 112. Свидетелят потвърждава участието си в изготвянето на протокола и автентичността на подписа си за участник „Б“.

При разпита си другият свидетел П. П. заявява, че не си спомня да е участвал в пътнотранспортно произшествие на 27.02.2023 г. и не помни обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното произшествие. Посочва, че не може да възпроизведе факти относно механизма на произшествието, местоположението на другия автомобил, дали същият се е движел към момента на удара, както и каквито и да било свои действия във връзка с инцидента, тъй като не си спомня такова произшествие.

След предявяване на двустранния констативен протокол за ПТП свидетелят заявява, че нито подписът, положен за участник „А“, нито подписът, положен за участник „Б“, са негови. Потвърждава, че данните, съдържащи се в протокола, са негови, но заявява, че не знае кой ги е предоставил или по какъв начин са били получени. Свидетелят заявява, че поради липсата на спомен за произшествието не може да даде сведения относно пътната обстановка, посоката на движение на автомобилите, наличието на опасност от сблъсък, настъпилите щети по моторните превозни средства или действията, предприети след инцидента.