Решение № 485 от 06.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. София, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Х. Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от Х. Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20231110217063 по описа за 2023 година прие следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 72 ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи – образувано по жалба на Г. Г.

К. срещу заповед за задържане на жалбоподателя рег. № 225зз-1372 / 16.11.2023 г., издадена от ответника старши полицай при отдел „ Специализирани полицейски сили „ при СДВР Х. Ц. К. .

В жалбата се претендира отмяна на оспорения административен акт .

Излагат се доводи за наличие на основания за отмяна на административния акт по чл. 146 АПК - липса на мотиви , представляваща нарушение на установената форма ; съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби ;

Поддържа се нарушение на изискването относно формата на административния акт по чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР и чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК , като се твърди липсата на мотиви за фактическите основания за издаването на разпоредителната част на акта за задържане . Посочва се , че претендираната незаконосъобразност е установена и от съда с оправдаването на жалбоподателя по обвинение , основано на обжалваната заповед,за деяние, представляващо спортно хулиганство.

Ответникът - полицейски орган – старши полицай 1 при отдел „

Специализирани полицейски сили „ при СДВР се представлява от юрисконсулт. Представителят оспорва изцяло основателността на жалбата със съображения в писмени бележки.

Излагат се следните съображения относно възраженията на жалбоподателя : Жалбоподателят е задържан на основание чл.72 ал.1 т.

7 от ЗМВР в изпълнение на правомощията на полицейски орган при отдел СПС- СДВР. Задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която в зависимост от обстоятелствата би могла да има превантивен или преустановителен характер. В случая то е предприето с цел да се предотврати извършването на непристойна проява по чл. чл. 21 т. 10 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия.

При приложението на нормата на чл. 72 ал. 1 т. 7 от ЗМВР законът не изисква полицейският орган да дава точна правна квалификация на извършеното деяние, достатъчно е да посочи основанието , на което се задържа лицето и в достатъчна степен - фактическите основания, обосноваващи задържането. В заповедта, с която жалбоподателят е задържан, на осн. чл. 74 ал.2 т.2 от ЗМВР са изложени мотиви за фактическите и правни основания за задържането и това обезпечава законосъобразността на акта. В административния акт е посочено , че задържането е на основание на чл. 72 ал. 1. т. 7 от ЗМВР - лицето е задържано в случай, определен в Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. С това оспорената заповед се явява мотивирана в достатъчна степен и не е нарушено правото на жалбоподателя да разбере въз основа на какви данни е ограничено правото му на лична свобода. Трайно установено в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление или нарушение . Тя може да бъде изложена в съпътстващи докладни записки. Фактическите основания, мотивиращи заповедта за задържане, следва да обосновават не категоричен извод , а само предположение за извършено неправомерно деяние.

В тежест на административния орган е да установи фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания за издаване 2 административния акт и в случая се установява, че към момента на издаване на процесната заповед са съществували конкретни данни, обосноваващи в достатъчна степен предположението, че лицето е извършител на деянието по чл. 21 т. 10 от ЗООРПСМ и необходимостта от налагането на принудителната административна мярка спрямо него.

Няма несъответствие и с целта на закона . Спазен е принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК

. Прилагането на оспорената принудителна мярка е в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и съобразно обстоятелствата се явява пропорционално.

Задържането е било оправдано ограничение , необходимо за постигането на законовата цел.

И двете страни претендират присъждането на разноски за правна помощ. Представителят на полицейския орган – ответник претендира и прекомерност на адвокатското възнаграждение за представителя на жалбоподателя .

Софийска районна прокуратура, редовно призована, не участва в производството по делото .

По отношение на фактите и доказателствата по делото :

Софийски районен съд , след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и на основание чл. 168 ал. 1 АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт, прие за установено следното като факти по делото:

С оспорената заповед за задържане на лице в 19: 30 часа на 16.11. 2023г от ответника - полицейски орган – старши полицай при отдел „ Специализирани полицейски сили „ при СДВР е заповядано задържането на жалбоподателя , тогава непълнолетен , за срок до 24 часа на основание чл. 72 ал. 1 т. 7 ЗМВР . Копие от заповедта на осн. чл. 74 ал. 6 ЗМВР е връчено на жалбоподателя и връчването е удостоверено с подпис на жалбоподателя. Съставена и подписана от жалбоподателя на същата дата е декларация по чл. 74 ал.3 ЗМВР за запознаване 3 на задържано лице с правата му по време на задържане по чл. 74 ал.2 ЗМВР . По негово искане на жалбоподателя е осигурена адвокатска защита с участие на дежурен адвокат . Уведомен е роднина на жалбоподателя за задържането . По време на задържането на жалбоподателя е извършен обиск и е съставен протокол за това.

Според отразеното в заповедта жалбоподателят е освободен на следващия ден 17..11. 2023 г. в 01.15 часа. Задържането е вписано в регистър по чл. 74 ал.5 ЗМВР - книга за задържани лица в 01 РУ СДВР .

От представено удостоверение на ръководителя на СДВР – заповед от 24.10. 2023г се установява , че издалият процесната заповед служител на СДВР е притежавал компетентност за издаване на заповедта по силата на заеманата от него длъжност на полицейски орган – старши полицай при отдел „ Специализирани полицейски сили „ при СДВР.

Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 7 ЗМВР , а като фактическо основание – чл. 21 т.10 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия / ЗООРПСМ) , според която разпоредба предизвикване или участие в сбивания е противообществена проява (спортно хулиганство) по см. на този закон, когато не съставлява престъпление по Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие.

Други документи ,установяващи фактическо основание за издаване на обжалваната заповед , не са посочени по делото .

Представено към административната преписка е копие на решение на СРС по дело 15754/23г , видно от което е , че по преписката наред с обжалваната заповед срещу жалбоподателя е съставен и акт за установяване административно нарушение - спортно хулиганство по ЗООРПСМ – за това , че на 16.11.2023 г., около 19:30 часа по време на провеждането на футболна среща между националните отбори на Република България и Република Унгария, провеждаща се на *** „***“, 4 жалбоподателят участвал в масови безредици и предизвикал сбиване на бул. „***“ и ул. „***“. С решението на съда жалбоподателят е оправдан по обвинението , като съдът е приел множество процесуални нарушения , ограничили правата на жалбоподателя , едно от които липсата на описание на конкретни обстоятелства, сочещи участие на жалбоподателя в безредици и предизвикване на сбиване .

По отношение на правната страна:

При така установеното като факти от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по чл. 21 АПК , подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност , депозирана е в законовия срок и от лице с правен интерес от оспорването поради засягането му неблагоприятно от атакувания административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по съображенията в нея за нарушение на установената форма на административния акт поради липса на мотиви за издаване на акта.

В изпълнение на чл. 168 ал. 1 АПК при проверката за законосъобразност на оспорения административен акт съдът проверява съответствието с всички изисквания на чл. 146 АПК . А именно - издаден ли е актът от компетентен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и относимите материалноправни разпоредби при издаването му и съобразен ли е актът с целта на закона.

Съобразно посоченото при проверката за законосъобразност по делото съдът от правна страна прие следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - полицейски орган по чл. 72 ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 57 ал. 1 ЗМВР в пределите на материалната му компетентност по чл. 72 ЗМВР .

Не се установява да се допуснати съществени нарушения на 5 административнопроизводствените правила.

Изпълнена е при издаването на обжалвания акт процедурата по действащия към процесния период чл. 74 ал. 3 – 6 ЗМВР за разясняване и обезпечаване правата на задържаното лице по чл. 74 ал.2 т. 6 ЗМВР и вписване на акта за задържане в специален за това регистър.

В случая нарушено е изискването относно формата на административния акт по чл. 59 ал.2 АПК , която форма следва да съдържа същественото съдържание на акта, посочено в закона . В обжалваната заповед и документите по административната преписка за нея липсват изцяло твърдения за фактическото основание за реализиране на правомощието на полицейския орган за задържане .

Посоченото представлява пълна липса на мотиви за разпоредителната част на акта , ограничаваща правото на защита в производството .

Извън посоченото съществено процесуално нарушение , което е самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт , съдът установи , че оспореният административен акт е издаден и в нарушение на материалноправните разпоредби , посочени като основание за постановяването му.

Съгласно чл. 72 ал. 1 т. 7 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице и в други случаи , извън случаите по чл. 72 ЗМВР, определени със закон. По силата на чл. 22 от ЗАНН задържането на основание посочената разпоредба представлява по характер принудителна административна мярка, която има за цел да се предотвратят или преустановят извършването на престъпление или друго общественоопасно деяние или последиците му , също да се предотврати възможността лицето, за което има данни , че е извършител, да се укрие и да осуети реализирането на наказателно преследване . Законовата разпоредба и съдебната практика по нея изискват при издаването на заповедта за задържане да са налични конкретни данни, конкретни факти, които обосновават основателно предположение, че задържаното лице е извършило конкретно престъпление или друго общественоопасно деяние . Недопустимо е полицейското задържане да е акт на произволна държавна принуда, упражняването на която да е обосновано не с конкретни факти , сочещи конкретно общественоопасно деяние

, а само с общи предположения .

За прилагането на посочената принудителна административна мярка не се изисква да са събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин вина , тъй като задържането при упражняването на полицейски правомощия е само първоначално и подлежи на незабавен 6 последващ контрол от органите на съдебна власт .

С практиката си по чл.5 ал.1 б. с от КЗПЧОС Европейския съд по правата на човека е установил изискване лицата да се задържат не по общо и абстрактно подозрение , а по предположение, обосновано за обективен наблюдател, за извършено конкретно престъпление . Също, че обосноваването на акта - основание на задържането е гаранция за спазване принципа по чл.5 от КЗПЧОС за защита на индивида от произвол и обуславя законността на задържането .