Определение № 182 от 20.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. София, 20.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600225 по описа за 2024 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. ИВАНКА ШКОДРОВА

2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

След като съобразно чл. 440, ал. 2, изр. 1-во от НПК разгледа по реда на глава двадесет и втора от НПК докладваното от съдия Георгиева ВЧНД № 225 по описа за 2024 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокол № 501 за открито съдебно заседание на 01.02.2024 г. по ЧНД № 452/2024 г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 40-ти състав, е оставил без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване (УПО) на осъдения Б. Д. Д. с ЕГН **********. Съдът е приел, че не са налице убедителни доказателства за поправянето на осъдения предвид това, че: поправителната работа с него не е приключена докрай; режимът му в момента е общ и не е променен в лек; въпреки многократното награждаване, осъденият е допуснал дисциплинарно нарушение, за което е наказан сравнително скоро – със заповед от 05.01.2024 г.; рискът за вреди за обществото е среден; остатъкът от наказанието лишаване от свобода е значителен.

Определението е обжалвано, в срок, от защитник на осъдения, с искане за отмяната му и за постановяване на УПО. Защитникът твърди, че осъденият - в преклонна възраст, изтърпява наказание от 20 години лишаване от свобода за престъпление по чл. 116 от НК.

Защитникът смята, че многобройните награди на осъдения доказват доброто му поведение през цялото време на престоя му в затвора; изтъква, че въпреки здравословните си проблеми, осъденият е работил през почти цялото време; режимът на изтърпяване е променен от строг на общ, а мястото на изтърпяване – от закрит тип в открит тип; към момента рискът от рецидив е снижен до нисък – 35 точки; нарушението, за което е дисциплинарно наказан, е инцидентно. Защитникът смята, че становището на 1 затворническата администрация за непостигнато поправяне на осъдения след повече от 10годишен негов престой в затвора не е добър атестат за самата администрация.

След като прегледа делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

С влязла в сила на 30.05.1997 г. присъда Б. Д. е бил признат за виновен в извършването на 10.06.1994 г. в гр. *** на две престъпления – убийство на трима намиращи се в безпомощно състояние души по особено мъчителен за тях начин и с особена жестокост (престъпление по чл. 116, ал. 1 от сегашната редакция на НК), а също и за причинена смърт на четвърти човек вследствие на умишлен палеж на сграда (престъпление по чл. 330, ал. 3 от НК). За първото престъпление е бил осъден на 18 години лишаване от свобода, а за второто – на осем години лишаване от свобода. Наложеното по реда на чл. 23, ал. 1 от НК едно наказание за двете престъпления – по-тежкото, е било увеличено по реда на чл. 24 от НК на 20 години лишаване от свобода.

Поради продължителното укриване на осъдения извън България, след международното му издирване изпълнението на наказанието е започнало на 14.10.2014 г. в Затвора – ***, а от 29.06.2016 г. и понастоящем изпълнението на наказанието продължава в Затвора – ***.

Първоначално определеният строг режим на изтърпяване е заменен на 07.05.2019 г. със сега изпълнявания общ.

За времето на престоя си в затвор осъденият е работил и е награждаван осем пъти; наказан е дисциплинарно на 05.01.2014 г.

Съобразно актуалния доклад за осъдения от 12.01.2024 г. (ЧНД, л. 4-6), при първоначалното му постъпване в затвора рискът от повторение на престъпното поведение е бил 52 точки, като след поетапно намаляване (през април 2019 г. – определен на 42 точки; през февруари 2020 г. – определен на 45 точки; през май 2021 г. – определен на 38 точки) към момента е определен като нисък – 35 точки. Рискът от вреди за обществото към момента е определен като среден.

Обобщено, затворническата администрация намира, че към момента осъденият не е дал доказателства за поправянето си в смисъл на поведение, изразяващо се в съзнателно и многократно спазване на законовите и социалните норми – изражение на което са и допуснатото наскоро дисциплинарно нарушение и все още непроменянето на режима в лек.

При текущата периодична преценка на осъдения от затворническата администрация в съответните доклади са били установени както следва: Към 17.04.2019 г. – отричал е отговорността за криминалното си поведение и е смятал присъдата за завишена въпреки изразеното съжаление за случилото се; към 13.02.2020 г. – все още не е приемал присъдата за справедлива, тъй като е отричал участието си в реализираното деяние; към 18.05.2021 г. и към 31.05.2021 г. – продължавало е да има недостиг в проблемните зони „отношение към правонарушението“ (все още е отричал участието си в деянието и все още е приемал присъдата за несправедлива) и „междуличностни проблеми“ (проявявал е частични дискриминационни нагласи, тъй като една от жертвите била от ромски произход); към 11.02.2022 г. (преместването на осъдения от затворническо общежитие от закрит тип в открит тип) – постигнати положителни промени в проблемните зони, но все още наличен недостиг в тези зони. При всички периодични текущи оценки за осъдения рискът от вреди за обществото е продължавал да бъде определян все като среден, като какъвто е определен и към момента.

Изложеното дотук обуславя следните изводи: Седем години след постъпването си в затвор (което е 27 години след двете деяния) осъденият все още е продължавал да отрича извършването на престъпленията, за които е налице влязла в сила присъда, а искреното признаване на вината е първата стъпка от началото на поправителния процес; трудно може да се приеме - предвид естеството на двете престъпления, че след продължително многогодишно отричане въобще на извършването им от страна на дееца (изява на което е и дългогодишното му укриване), може да започне, да протече и да приключи поправянето на дееца - което е процес и резултатът от който процес следва да е постигане на такава трайна 2 спрямо времето и устойчива спрямо условията на живот нагласа у човека, която да гарантира неговото законосъобразно и морално поведение и извън въздържащите условия на затвора. Въпреки величината на числото за определяне на риска от повторение на престъпното поведение към момента (35 точки) – обуславяща формалното определяне на този риск като нисък, цялостното продължително поведение на осъдения в затвора сочи на започнал (едва към 2022 г.) процес на поправяне, но няма дадени от осъдения доказателства за поправянето му, т.е. за приключване на този процес. Основната превъзпитателна роля е на самото наказание, в случая – изолирането на дееца от обществото чрез лишаването му от свобода; ролята на затворническата администрация е помощна и поради това е неоснователно възражението на защитника, че становището на затворническата администрация за неприключил поправителен процес е лоша оценка за самата администрация. Възрастта на осъдения към момента и съотношението й с продължителността на наложеното му за двете престъпления наказание не могат да се отчитат в негова полза – както иска защитникът в жалбата, тъй като привеждането на присъдата в изпълнение 20 години след деянията е по причина, изцяло свързана с осъдения, а именно – укриването му.

В заключение: Не е налице първата изискуема от чл. 70, ал. 1 от НК предпоставка за постановяване на УПО – дадени от осъдения доказателства за поправянето му, поради което и въпреки изтърпяването от него към момента на повече от половината от наложеното му наказание (към 01.02.2024 г. – изтърпени фактически 10 години шест месеца и 17 дни – ЧНД, л. 19), оставянето без уважение на молбата на осъдения за УПО като решение от страна на първоинстанционния съд е обосновано с данните по делото и съобразено със закона, т.е. – правилно (макар и мотивирано оскъдно относно съществените обстоятелства, а на места - и неясно мотивирано); поради това жалбата срещу определението е неоснователна.

Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокол № 501 за открито съдебно заседание на 01.02.2024 г. по ЧНД № 452/2024 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 40-ти състав, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения Б. Д. Д. с ЕГН **********.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3