Решение № 9 от 27.03.2024, Районен съд - Златоград

МОТИВИ към

Решение № 9 от 27.03.2024 г., по а.н.д. № 60/2023 г. по описа на РСЗлатоград Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК и е образувано по предложение на Районна прокуратура – С., с което се иска подсъдимият В. И.

К. - роден на * г. в гр. Н., обл. С., живущ в гр. Н., ул. „И.“ № *, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК за това, че: на 09.09.2022 г., в гр. Н., на ул. „И.“ № *, причинил на А. С. И. от гр. Н., по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се във фисура (непълно счупване) на дясна лъчева кост, довело до трайно затрудняване движенията на горния десен крайник - престъпление по чл. 133, пр. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК.

В открито съдебно заседание, представителят на Районна прокуратураС., пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като бъде освободен от наказателна отговорност при условията на чл. 78а НК и да му бъде наложено административно наказание "Глоба", в размер около средния, предвиден в закона.

Защитникът на подсъдимия сочи, че повдигнатото обвинение е недоказано, като в пледоарията си прави подробен доказателствен анализ и излага установената според него фактическа обстановка. Моли подзащитният му да бъде оправдан.

Подсъдимият се явява лично в проведеното открито съдебно заседание, като отрича да е бутал или блъскал св. А. И.. Сочи, че тя е посегнала да го удари с бастуна си, в резултат на което, той го хванал за да го задържи и да се предпази.

В предоставената му последна дума, подсъдимият моли да бъде оправдан.

Съдът, като съобрази доводите на страните, обсъди събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В. И. К. е роден на *** г. в гр. Н., обл. С., с адрес: гр. Н., ул. „И.“ №*, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********.

Подсъдимият К. не се ползва с добро име сред жителите на гр. Н. и квартала в който живее. Конфликтен и агресивен, със спорове със съседи и близки основно за имоти. Няма склонност към употреба на алкохол и наркотични вещества, но поведението му демонстрира явно незачитане на 1 законите и проява на грубо и арогантно поведение, в това число и спрямо длъжностни лица от различни институции.

Подсъдимият В. К. и свидетелите А. И. и С. И. са съсобственици на поземлен имот, находящ се в гр. Н., на ул. „И.“ №*. В същия имот се намира жилищната сграда, която обитават свидетелите И., както и двуетажна паянтова постройка (също съсобствена между тях), която се ползва от подс.

К. с предназначение за стопанска сграда и в която последният отглежда телета. Отношенията между подсъдимия и свидетелите са силно влошени и между тях непрекъснато възниквали конфликти, във връзка с ползването на стопанската сграда. С Решение № 61/08.07.2016 г. по гр.д. № 4155/2015 г. на ВКС, бил отхвърлен предявен от И.и иск с правно основание по чл. 109 ЗС, срещу подсъдимия К. и други съсобственици, за премахване на стопанската постройка. Споровете между сем. И. и подсъдимия касаели преминаването през дворното място по пътека, в близост до стопанската сграда на К., чрез която единствено се достига до къщата на свидетелите, както и изхвърлянето на животинска тор в съсобствения им имот. При пореден конфликт между страните, бил подаден устен сигнал, под формата на запитване за условията на отглеждане на селскостопански животни, който бил отнесен към свидетеля К. П. – главен инспектор към ОД“БХ“ – С.. Същият решил да посети обекта на който К. отглеждал животни, поради което на 09.09.2022 г. помолил св. А. Г., който към онзи момент бил регистриран ветеринарен лекар на територията на Община Н., да го придружи. На посочената дата, около 09,00 часа, свидетелите Г. и П. посетили дома на подсъдимия, който се намира на около 200 м. от стопанската му сграда – на ул. „И. № *, където К. бил заедно със своята майка – св. М. К. След като обяснили целта на посещението си, подс. К., заедно с двамата свидетели – Г. и П. се отправили към имота, в който се отглеждат животните. Майката на подсъдимия не се присъединила към тях, а останала в дома си. След като пристигнали на място, тримата влезли в помещението в което се отглеждат телетата – на първия етаж в стопанската сграда на ул. „И.“ №*. Свидетелите констатирали, че животните, които се отглеждат са 3-4 на брой телета, които не са регистрирани и идентифицирани по съответния ред, поради което разяснили на подсъдимия, че трябва да подаде заявление за регистрация на обекта. Докато тримата разговаряли в близост до стопанската сграда, към тях се приближила св. А.

И., която дошла откъм дома си по пътеката, разположена в дворното място.

Св. И. се придвижвала с помощта на бастун и застанала на около 1,5 м. от подсъдимия. В този момент св. И. и подс. К. започнали да спорят и да си разменят реплики, като св. И. обяснявала къде трябва да минава пътеката през двора, към нейната къща. Към тях се приближил и внукът на св. И. – св. И. С., който застанал в непосредствена близост до баба си – зад гърба й. За да укаже посоката на пътеката и входа към дворното място, св. И. използвала бастуна си, като вдигнала дясната си ръка с която го държала, без да докосва тялото на подсъдимия К. и без да удря по вратата или фасадата на стопанската сграда. Подс. К. раздразнен от случващото се, хванал бастуна първо с лявата, а след това и с дясната си ръка и с рязко и въртеливо движение го дръпнал към себе си. В резултат на това негово действие, св. И. загубила равновесие и 2 паднала напред подпирайки се на ръцете си, след което завъртяла тялото си и останала в седнало положение. Св. И. С. се насочил към подсъдимия, а в този момент св. П. застанал между двамата и заедно със св. Г. помолили подс. К. да си тръгнат. След като тримата напуснали имота. Св. С. помогнал на баба си да стане, придвижил я до дома им и подал сигнал на тел. 112. На място пристигнали св. В. С. и В. К. - полицейски служители при РУ-З., които с оглед информацията за инцидента, предоставена от св. И. и св. С. посетили дома на подсъдимия К.. Съставили протокол за предупреждение, който подсъдимият отказал да подпише и получи. След инцидента св. А. И. изпитвала силна болка в дясната си ръка, поради което още същия ден придружена от дъщеря си - св. Е. Д., посетила личния си лекар д-р Д. С., който издал на св. И. направление за преглед и консултация с хирург. Св. И. била откарана до МБАЛ - З., където след извършени прегледи и рентгенографии, било установено, че има непълно счупване (фисура) в долната част на дясната лъчева кост. Причиняването на травмата наложило поставяне на гипсова имобилизация за срок от 30 дни с последваща физиотерапия и рехабилитация, довело до трайно затрудняване движенията на горния десен крайник, за срок по-голям от 30 дни. За инцидента дъщерите на св. И. – Е. Д. и М. С., подали жалби до РП-С., въз основа на които била извършена проверка, а впоследствие било образувано ДП № 164/2022 г. по описа на РУ-З.. Св. И., която е пострадала от инцидента е освидетелствана с пожизнено ЕР на ТЕЛК, със 71% степен на увреждане, в резултат на общо заболяване.

Разпитан в хода на досъдебното производство подс. К. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като твърди, че бил принуден да се отбранява срещу удари, които св. И. му нанасяла.

По доказателствата.

Така приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателствени материали, обсъдени от съда по реда на чл. 107, ал. 5 и чл.

378, ал. 2 НПК: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на подс. К., показанията на разпитаните свидетели – А. С. И., С. А. И., К. А. П., А. С. Г., И. М. С., Е. С. Д. и В. М. С.; писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за предупреждение (л. 55 от ДП), ЕР на ТЕЛК № 1044 от 16.06.2010 г. издадено от „СБПФЗАЛ-Д.П.К.“ ЕООД (л. 49 от ДП); амбулаторен лист № 1449 от 09.09.2022 г. и медицинско направление от 09.09.2022 г. (л. 57 и л. 58 от ДП), амбулаторен лист № 2477 от 09.09.2022 г. (л. 60 от ДП); СМЕ № 241/2022 г. (л. 61-л.62 от ДП), справка за съдимост (л. 123-гръб от ДП), справка-характеристика (л. 125 от ДП), Решение № 61/08.07.2016 г.по гр.д. № 4155/2015 г. на ВКС; експертни доказателства – СМЕ по писмени данни № 2/2023 г., изготвена от в.л. д-р. К. Х. (л. 137 – л.

142 от ДП) и Видео-техническа експертиза от 10.03.2023г. изготвена от в.л. С.

Д. (л. 145 – л. 161 от ДП) и веществени доказателства – 1 бр. компакт диск – „CD“ с надпис „Запис от видеокамера за случай от 09.09.2022 г. до дома на семейство И.и, съдържащ 2 бр. файлов, предаден с протокол за доброволно предаване с рег. № 371р-9026/12.09.2023 г. от св. Е. С. Д..

3

Показанията на свидетелите А. С. И., С. А. И., К. А. П., А. С. Г., И. М.

С., Е. С. Д. и В. М. С. са еднопосочни и непротиворечиви, като взаимно се допълват и представляват смислово и логическо единство. Същите кореспондират изцяло с експертните заключения приобщени към доказателствения материал, както и с възприетите от съда факти и обстоятелства при извършения оглед на диск съдържащ видеозапис на процесния случай. Ценени съвкупно посочените доказателствени източници формират хомогенна доказателствена съвкупност, която установява по несъмнен начин релевантната фактическа обстановка, поради което съдът ги постави в основата на своята преценка по фактите. Следва изрично да се посочи, че съдът подложи на критичен анализ и оценка, показанията на св. А.

И., която е пострадала при инцидента, както и на свидетелите С. А. И., И. М.

С. и Е. С. Д., които са нейни близки, а и се намират в дългогодишен конфликт с подсъдимия. С оглед тяхната заинтересованост от изхода на делото, съдът съпостави изложените от тях твърдения със съвкупно събрания в производството доказателствен материал и намери, че същите възпроизвеждат правдиво и обективно фактите по делото.

В противоречие с възприетата от съда фактическа обстановка са единствено обясненията на подсъдимия, които съдът възприема изцяло като защитна позиция, както и показанията на св. М. К. – майка на подсъдимия и Н. С. – стринка на подсъдимия. Твърденията на тези свидетели, които се намират в близко родство с подсъдимия и са заинтересовани от изхода на делото, влизат в противоречие с всички останали събрани по делото доказателства – както гласни, така и експертни и веществени. Както свидетелите А. И., С. А. И. и И. М. С., така и изцяло незаинтересованите от изхода на делото свидетели П. и Г., сочат, че са били единствените лица на мястото на инцидента и не са видели никого другиго, т.е. св. М. К. и Н. С. изобщо не са се намирали на това място, по време на процесния случай.

Показанията на св. К. и на св. С. възпроизвеждат дословно обясненията на подсъдимия и заетата от него защитна позиция. Нещо повече, настоящият съдебен състав имаше възможност лично да възприеме действията на всички присъствали на конфликта лица, чрез извършения оглед на видеозапис, като противно на показанията на тези двама свидетели, съдът констатира, че св. И., не е удряла с бастуна си по вратата или фасадата на стопанската сграда, не е нанасяла удари на подс. К., а в резултат на действията на подсъдимия, последната пада на земята – обстоятелство, което настоятелно се отрича от св.

М. К. и Н. С., които сочат, че св. И. е останала права и не е падала на земята.

По изложените съображения, съдът не кредитира показанията на св. К. и С. и не взе предвид при установяване на фактическата обстановка.

По възраженията в защитната пледоария.

Обратно на изложеното от защитника на подсъдимия, по делото е безспорно установено, че телесното увреждане причинено на св. И. представлява фисура (непълно счупване) в дясната лъчева кост.

Недоумението на защитника произтича от факта, че същият употребява термините „кост“ и „става“ като синоними, каквито те не са. По време на изслушването на д-р. К. Х. (л. 101 от делото), на въпроси зададени от 4 защитника, вещото лице нарочно посочи, че счупването е в долната част на лъчевата кост. Експертът също така разясни, че лъчева и лакътна става не съществуват. Има гривнена става и всяко счупване в тази област има отношение към нея, поради което гривнената и лакътната става трябва да се обездвижат, тъй като всички мускули, които движат дланта и пръстите, се залавят за предмишницата и пречат на зарастването, когато има движение.