Решение № 3411 от 09.11.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3411 гр. Варна, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20223110102406 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищецът „Е-ПП"АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ***** срещу ответника Е.А.Л., родена на 22.02.1960г., Булстат: *****, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА, следните суми, а именно: -сумата в размер на 226.07лв.(двеста двадесет и шест лв. и 07 ст.), представляващи главница за консумирана и неплатена ел.енергия от ответницата по фактури, издадени в периода 22.07.2019 г. 21.10.2019 г., както и мораторна лихва върху главницата в о бщ размер на 31.43лв.

(тридесет и един лв. и 43 ст.) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 26.02.2021 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответницата по кл. № ***** към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед ***** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ***** на ВРС, 33-ти състав.

Претендират се за присъждане и сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, както в заповедното, така и в исковото производство.

1

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи се от ищецът, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, за което е образувано ч.гр.д.

№***** по описа на Районен съд - гр. Варна. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, В указания от съда на заявителя срок, е предявен настоящия иск. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищецът сочи, че предявява настоящия иск за установяване на съществуването на вземането си. Излага се, че Е.А.Л. е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с клиентски № *****, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен № **********, находящ се на адрес: гр. *****. Тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента). Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава .............. да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение, потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ "потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".

Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката, на 10.03.2021 г., се сочи, че в Районен съд - Варна е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Е.А.Л., в резултат на което е образувано ч.гр.д. № ***** по описа на 33 състав. Към момента на подаване на заявлението, горецитираният потребител на електрическа енергия има неизплатени задължения в общ размер на 257.50лв.

(двеста петдесет и седем лв. и 50 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен №**********, находящ се на адрес: гр.*****. В посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 226.07лв.(двеста двадесет и шест лв. и 07 ст.), представляващи главница за консумирана ел.енергия от ответницата по фактури, издадени в периода 22.07.2019 г. - 21.10.2019 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 31.43лв. (тридесет и един лв. и 43 ст.), представляващи сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 26.02.2021 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ***** към същата дата.

Задълженията на ответника са обективирани в следните фактури: ФП *** 2

/22.07.2019 с падеж 12.08.2019, за период 03.06.2019 до 02.07.2019, на стойност 46.7лв., и лихва 6.97лв.; ФП ********** /20.08.2019 с падеж 10.09.2019, за периода 03.07.2019 до 02.08.2019, на стояност 81.43лв. и лихва 11.49лв.; ФП *****/ 20.09.2019, с падеж 10.10.2019, за периода 03.08.2019 до 02.09.2019, на стойност 94.04лв. и лихва 12.49лв.; ФП ***** /21.10.2019, с падеж 11.11.2019, за периода 03.09.2019 до 02.10.2019 , на стойност 3.9лв. и лихва 0.48лв.;

Посочено е в исковата молба, че след настъпване на изискуемостта на задължението до датата на подаване на исковата молба, стойността на фактурите не е заплатена.

Предвид гореизложеното, се сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да се установи със силата на присъдено нещо, че ответницата дължи заплащане на процесните суми.

Ответникът Е.А.Л., родена на 22.02.1960г., в срока по чл.131 от ГПК н е е депозирал отговор на исковата молба.

С молба от 24.08.2022г./л.59/, ищеца "Енерго - Про Продажби" АД, е депозирал писмено уведомление, че на 20.06.2022г. са заплатени сумите по процесните фактури, ведно с дължимите лихви.

В с.з., ищеца отправя искане за присъждане на сторените разцноски в заповедното и исковото производство, предвид факта, че плащането е извършено шест месеца след подаване на исковата молба.

По допустимостта на установителния иск с правно основание чл.422 от ГПК:

От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № ***** на ВРС, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство, в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 11.03.2021 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника Е.А.Л., родена на 22.02.1960г., да заплати на Кредитора Е-ПП АД с адрес ***** сума в общ размер 226,07лв., представляваща главница за неизплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода от 22.07.2019г. до 21.10.2019г., за обект с аб.№ **********, находящ се в гр.*****, с кл.№ ***** сума в размер на 31,43лв., представляваща мораторна лихва, за период от 12.08.2019г. до 26.02.2021г. както и сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски и сумата от 50,00 лева /петдесет лева/ ю.к. възнаграждение.

Заповедта е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за предявяване на искова молба, на основание чл.415 от ГПК и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. №***** на ВРС - 33 състав.

Вследствие на изложеното, съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.

3

С оглед на гореизложеното, съдът формира извод , че е налице правен интерес от предявената искова претенция , поради което съдът дължи произнасяне по същество.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представено доказателство за извършено на 20.06.2022г. плащане на дължимите по гореописаните фактури главници и лихви, което е потвърдено в молба на ищеца с № *****

Предвид плащането на посочените суми исковата претенция подлежи на отхвърляне.

Исковата молба по чл.422 ГПК е подадена на 25.02.2022г., а плащането на дължимите главници и лихви е извършено след това – на 20.06.2022г.

Доколкото плащането е извършено след подаване на исковата молба, и не са представени доказателства за погасяване на присъдените в заповедното производство разноски, както и предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство, а именно: сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/, представляваща направените разноски за заплатена д.такса и сумата от 50,00 лева /петдесет лева/ - ю.к. възнаграждение, както и д.такса за СУ 5.00лв. и д.такса за издаване удостоверение от МВР 30.00лв. В полза на ищеца, следва да се присъдят и сторените разноски в исковото производство по чл.422 ГПК, предвид че с неплащането на задължението в срок преди подаване на исковата молба, ответницата е дала повод за завеждане на настоящото производство.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на заплатените от него съдебноделоводни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен на л.77 по делото и доказателствата за реализирани разходи. С оглед на това съдът намира,че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените в настоящото исково производство разноски , посочени в списъка по чл.80 от ГПК, в общ размер от 180,00лв., от които от които държавна такса в размер на 75,00лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. , на основание чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ и д.такса за СУ 5.00лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между ищеца „Е-ПП” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, от една страна и ответник а Е.А.Л., родена на 22.02.1960г, с адрес: *****, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА 4

ИЩЕЦА в качеството си на потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр. *****, с клиентски №***** и абонатен № **********, следните суми, а именно:

-сумата в размер на 226.07лв.(двеста двадесет и шест лв. и 07 ст.), представляващи главница за консумирана и неплатена ел.енергия от ответницата по фактури, издадени в периода 22.07.2019 г. - 21.10.2019 г.,

-сумата в общ размер на 31.43лв.(тридесет и един лв. и 43 ст.) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 26.02.2021 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответницата по кл.№***** към същата дата, -законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед ***** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ***** на ВРС, 33-ти състав, ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ на дължимите суми за главници и мораторни лихви, извършено в хода на процеса.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Е.А.Л., родена на 22.02.1960г, с адрес:

*****, ДА ЗАПЛАТИ на „Е-ПП” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, *****, сумата в размер на 110,00лв. , представляваща сбор от съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. №***** на ВРС – 33-ти състав, формирана от следните суми: сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/, представляваща направените разноски за заплатена д.такса и сумата от 50,00 лева /петдесет лева/ - ю.к. възнаграждение, д.такса за СУ 5.00лв. и д.такса за издаване удостоверение от МВР 30.00лв., както и сумата от 180,00 лв., представляваща сбор от сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство по чл.422 ГПК, формирана от следните суми: държавна такса в размер на 75,00лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. , на основание чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ и д.такса за СУ 5.00лв.