Решение № 13201 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13201 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110138337 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано е по искова молба, предявена от Ж. Е. Т., представляван от адв. Д. Г., срещу “Ай Ти Еф Груп” АД, с която е предявен установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Анекс № 800590 към Договора за потребителски кредит № ****** е недействителен.

В исковата молба се твърди, че на 19.02.2025 г. е сключен договор за потребителски кредит между Ж. Е. Т. в качеството му на кредитополучател и „Ай Ти Еф Груп” АД – в качеството му на кредитодател, по силата на който на кредитополучателя била предоставена в заем сумата от 5 000 лв. Посочени са следните параметри на сделката - 43,42 % фиксиран лихвен процент /ГЛП/, 60% годишен процент на разходите /ГПР/, 24-месечен срок за погасяване и общо дължима сума в размер на 7 866 лв. Ищецът твърди, че уговорките по договора се инкорпорират в различни негови приложения, като в Приложение № 5 се съдържат разпоредби относно проверката на кредитоспособността на кредитополучтеля. Предвидено е негово задължение да представи удостоверение от Централния регистър на длъжниците към ЧСИ, което следва да бъде изпълнявано ежемесечно. При неизпълнение е предвидена възможността да се начислява неустойка в размер на 250 лв. за всяко отделно неизпълнение, т.е. предвид срока на договора 24 месеца възможната неустойка е 5 000 лв. В Приложение № 4 пък е възложена в тежест на потребителя такса за разглеждане на заявката за кандидатстване и кредит в размер на 300 лв., която не е включена в ГПР. Ищецът счита, че посоченият в договора ГПР не 1 съответства на действителния. Уговорената неустойка представлявала скрито възнаграждение, тъй като не отговаря на предвидените в закона обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции и е следвало да бъде включена в ГПР. Сочи още, че договорът съдържа неправомерни клаузи, на които потребителят не е могъл да влияе. Поддържа, че договорът не отговаря на изискванията за валидност, доколкото противоречи на чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПКр, поради което иска да бъде прогласен за недействителен.

В срока по чл. 131 ГПК във вр. чл. 62, ал. 2 вр. 60, ал. 6 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „Ай Ти Еф Груп” АД, подаден чрез адв. К., в който исковата молба се оспорва като неоснователна. Не оспорва сключването на договора и анекса към него, с който на ищеца е предоставена в заем сумата от 5 000 лв. Твърди, че в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, каквато е процесната неустойка. Според ответника удостоверението от Камарата на ЧСИ е необходимо да бъде получавано през целия срок на договора, доколкото е предпоставка за кредитоспособността на длъжника, още повече, че кредитът е необезпечен, а профилът на клиента е високорисков. Кредиторът е предоставил и достатъчно време на потребителя да се снабди с исканото удостоверение. В този смисъл ответникът сочи, че липсва заблуждаваща търговска практика. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозирана насрещна искова молба от „Ай Ти Еф Груп“ АД срещу Ж. Е. Т., с която е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., дължимо задължение по сключен договор за потребителски кредит. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по сключеното приложение към договор за потребителски кредит и от получаване на сумата от 5 000 лв. до предявяване на насрещния иск не е извършвал никакви плащания, поради което и с подадената насрещна искова молба обявява договорът за предсрочно изискуем. Моли за уважаване на иска, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от насрещната страна Ж. Е. Т., подаден чрез адв. Г., в който признава иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с главен установителен иск, който намира правната си квалификация в чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 10 Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на фактите, които обосновават недействителност на сделката на заявеното правно основание – 2 противоречие със закона. В тежест на ответника съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК е да проведе насрещно доказване на горепосочените обстоятелства, както и да установи фактите, на които основава своите възражения.

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 22.04.2025 г. между „Ай Ти Еф Груп“ АД и Ж. – К. Е. Т. е сключен Анекс № 800590 към Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който анекс ответното дружество се е задължило да предостави на ищеца под формата на кредит сумата от 5 000 лв. при ГЛП – 43,42 % и ГПР - 60,00 %. Общата стойност на дължимите суми възлиза на 7 866 лв. и е платима на 24 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 327,75 лв. Според чл. 1 и чл. 2 от Приложение № 4 към договора страните са уговорили преди сключване на договора кредитодателят да разгледа и оцени заявката за отпускане на кредит, в това число да извърши детайлна проверка на кредитоспособността на клиента срещу такса в размер на 300 лв.

Въпросната такса е платима на равни вноски, ведно с погасителните вноски по кредита и е дължима в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, в частност и при предсрочно погасяване. В чл. 2, ал. 1 от Приложение № 5 е предвидено задължение в тежест на кредитополучателя преди сключването на договора и регулярно по време на неговото действие да предоставя на кредитодателя удостоверение от Централния регистър на длъжниците към КЧСИ в срок до 16-то число на съответния месец с цел да се установи наличието или липсата на образувани изпълнителни дела срещу кредитополучателя. При несвоевременно изпълнение на задължението за предоставяне на удостоверение е дължима неустойка в размерна 250 лв. за всяко отделно неизпълнение. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че неустойката не е включена при формирането на ГПР.

От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че кредитополучателят е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. При това положение, договорната връзка между страните попада в приложеното поле на ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдърЖ.ието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

С разпоредбата на чл. 11 ЗПК е регламентирано задължителното съдърЖ.ие на договора за потребителски кредит, като по аргумент от чл. 22 ЗПК неспазването на изискванията по чл. 11, т. 7-12 ЗПК се санкционира с нищожност на договора, доколкото последните са призвани да обезпечат информираността и правото на свободен избор на стоки/услуги на потребителя.

В исковата молба са въведени възражения за недействителност на договора 3 поради нарушаване на изискванията в чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК относно реквизита годишен процент на разходите, като се сочи, че отбелязаният в договора размер не кореспондира на действителния такъв. По силата на чл. 10, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В този смисъл е и Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

От анализа на събраните писмени доказателства може да се направи обоснован извод, че при формирането на ГПР не са включени таксата за отпускане на кредита и неустойката за непредоставяне на удостоверение, тези обстоятелства са приети и за безспорни и не се оспорват от насрещната страна. Настоящият състав намира, че тези два компонента изпълват критериите за общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, поради което следва да бъдат инкопорирани във величината ГПР. По аргумент от чл. 1 от Приложение № 4 услугата за разглеждане се изчерпва с одобрение на заявката за кредит. По естеството си таксата е свързана с разглеждане на искането за кредит - с етапа на кандидатстване и одобряване, без наличието на който договорна връзка не би могла да се породи. Тя не се отнася до последваща самостоятелна услуга извън кредитното правоотношение, която потребителят да може свободно да ползва или не, след като вече кредитът е отпуснат, а до изпълнението на негово основно задължение да осъществи оценка за кредитоспособността на потребителя и да обработи така депозираното заявление. В това отношение, разглеждането на искането и проучването на кредитоспособността представляват действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Ето защо следва да се приеме, че срещу заплащането на тази еднократна такса липсва насрещна престация от страна на кредитодателя. Изначалното включване на клаузата както в договора за кредит, така и погасителния план е индиция, че същата е призвана да бъде средство за генериране на допълнителни разноски за сметка на потребителя, представляващи възнаграждение за кредитодателя, чийто размер му е известен към момента на сключването на договора. От изложеното се налага и обоснован извод, че обвързването на 4 потребителя със заплащането на таксата съставлява съществена част от основното съдърЖ.ие на кредитното правоотношение, независимо че с чл. 1 от Приложение № 4 е направен опит да се придаде вид на допълнителна услуга. В тази насока приложими се явяват постановките, възприети с Решение от 21.03.2024г. по д. С714/22 на Съда на Европейския съюз, според които клауза в договор за потребителски кредит, която предвижда приоритет при разглеждането на искането за отпускане на кредит, респективно при предоставянето на разположение на заетата срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи се явяват явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия кредит. Тези разходи попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ по смисъла на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48, а оттам и на понятието ГПР по смисъла на чл. 3, б. „и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.