Решение № 262923 от 10.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 10.05.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 10422 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори,

Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по въззивна жалба на молителите Е.П.К. и малолетната И.И.К., последната действаща чрез законната си представителка и майка, двете чрез надлежно упълномощената адв. П.М. от САК, срещу съдебно решение № 187874 от 31.08.2020г., постановено по гр. дело № 72615/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 83 с-в, с което е оставена без уважение молбата им за защита от домашно насилие и е отказано издаването на заповед за защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателите искат да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН. Не са заявени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание въззивниците, чрез упълномощения представител, поддържат въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания искат да се уважи жалбата и съда да приема, че е извършено домашно насилие и да наложи предвидените в закона мерки. Претендират разноски по делото и представят списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страна И.С.К., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез упълномощения представител – адв. И.Т. Л. от САК, пледира за оставяне в сила на решението на районния съд. Не сочи доказателства и претендира разноски по делото. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал.

1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на Е.П.К. и малолетната И.И.К. срещу И.С.К. – за защита от домашно насилие, за извършени актове на домашно насилие на 16.11.2019г. и 19.11.2019г., подробно описани в молбата до съда.

Ответникът е оспорил твърденията в молбата за осъществено домашно насилие.

С решението, постановено по гр. дело № 72615/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, съдът е оставил без уважение молбата на Е.П.К. и малолетната И.И.К. за издаване на заповед за закрила от домашно насилие срещу И.С.К. и е отказал да издаде заповед, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Осъдил е Е.П.К. да заплати по сметка на СРС държавна такса от 25 лева и разноски на ответника в размер на 400 лева.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:

В първоинстанционното производство са събрани доказателства чрез разпита на свидетелката Е.А.Б. – майка на молителката Е.П.К. и свидетелката В.Й.Ц.– без дела и родство със страните. От показанията на тези свидетели не се установява да е осъществен акт на насилие на 16.11.2019г. и/или 19.11.2019г. от страна на И.С.К. спрямо молителите. Съдът не обсъжда показанията на св. Б. и не ги кредитира, тъй като свидетелката преразказва наученото от страната (молителката Е.П.К.), а не пресъздава пред съда свои лични възприятия за процесните инциденти. Твърденията на страните (за настъпването на изгодни за тях факти) подлежат на доказване с доказателствените средства по ЗЗДН и ГПК, но не са доказателствено средство и не обвързват съда да приеме за установени релевантните за спора факти. От показанията на св. Ц. не се установяват относими към спора факти.

Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е правилно.

Възраженията във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).

Като допълнение към изложените от районния съд мотиви следва да се посочи, че са изцяло неоснователни доводите в жалбата за неправилност на обжалваното решение. Настоящият въззивен състав счита, че не следва да кредитира представената от молителите декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН (лист 19 от делото на СРС), тъй като видно от същата, в нея не са отразени времето, мястото и начина на извършен/и акт/ове на домашно насилие. Описанието на твърдените актове на насилие е бланкетно и липсва конкретика за начина на извършването им.

Въззивниците не са ангажирали доказателства, които да доказват при условията на пълно и главно доказване, че на някоя от процесните дати - 16.11.2019г. и 19.11.2019г. И.С.К. е осъществил акт на насилие спрямо съпругата си Е.П.К. и малолетната си дъщеря И.И.К..

Другите възражения във въззивната жалба са неотносими към разглеждания спор и не следва да бъдат обсъждани, а въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да оставя в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН.

Предвид нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

По разноските:

При този изход на спора на въззивниците не се дължат разноски и съдът отхвърля искането им.

На основание чл.

11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК въззивницата Е.П.К., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на 12.50 лв. Въззивницата И.И.К. не е навършила 18 години и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН не дължи нито държавна такса, нито разноски за настоящото производство.

Въззиваемата страна своевременно претендира разноски, които са доказани в размер от 300 лв. – реално заплатено възнаграждение на един адвокат, за което е направено изрично отразяване в представения договор за правна защита и съдействие от 25.09.2020г.

На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН съдът осъжда въззивницата Е.П.К. да заплати на въззиваемия сумата от 150 лв. разноски по делото. За останалата част до 300 лв. искането за разноски е неоснователно и съдът го отхвърля, доколкото въззивницата И.И.К. е малолетна и следва да намери приложение първото от изключенията на цитираната норма.

Така мотивиран,

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА съдебно решение № 187874 от 31.08.2020г., постановено по гражданско дело № 72615/2019г., по описа на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 83-ти състав.

ОСЪЖДА

Е.П.К. с ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „*******, сумата от 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 10422/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

ОСЪЖДА

Е.П.К. с ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати на И.С.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 150 (сто и петдесет) лева – разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело № 10422/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, като отхвърля искането за разноски за разликата над 150 (сто и петдесет) лева до пълния размер от 300 (триста) лева, като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.П.К., ЕГН ********** и И.И.К., ЕГН **********, за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 10422/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.