Решение № 6003 от 23.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6003 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20231100106620 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на П. М. Б. срещу „Юробанк България“ АД, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.143 и чл. 146 ЗЗП, за признаване за нищожни на клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 8, ал. 2, чл. 12, ал. 1 и чл. 22, ал. 1, чл.

22, ал. 2, чл. 24, ал. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL41130 от 26.09.2008г., както и за признаване нищожността на т. III, V, VIII и X от Допълнително споразумение от дата 23.02.2010г., чл.1, ал.1 и ал.4 от Допълнително споразумение от дата 30.05.2011г., чл.2, ал. 2, чл.3, ал.1, чл. 5, чл.6, чл.10 и чл. 12 от Допълнително споразумение от дата 13.06.2011г., чл.1, ал.1 и ал.2 от Допълнително споразумение от дата 16.07.2012г. и чл.1, ал.1 и ал.4 от Допълнително споразумение от дата 20.03.2013г. Предявени са и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 16 428,34 евро, представляваща надплатена сума за месечни анюитетни вноски и такса управление на кредита поради валутна разлика между швейцарския франк и евро за периода от 26.09.2008г. до 18.11.2014г., сумата от 31 913,87 евро, представляваща заплатена въз основа на нищожни клаузи сума, представляваща разликата между предварително договорените месечни вноски и заплатените от него за периода от 26.09.2008г. до 18.11.2014г., както и сумата от 58,97 евро, представляваща надплатена такса за управление на кредита за периода от 26.09.2008г. до 18.11.2014г., ведно със законната лихва върху сумите считано от 05.07.2019г. до окончателното изплащане на сумите. Сумата от 16 428,34 евро се претендира в условията на евентуалност като надплатена поради неправилно изчисляване на лихвите от банката за периода от 26.09.2008г. до 18.11.2014г.

ИЩЕЦЪТ- П. М. Б. твърди, че с ответната банкова институция на 26.09.2008г. е сключил 1

Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41130, по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 75000 евро като равностойност на швейцарски франкове.

Сочи, че кредитът се усвоявал по блокирана сметка на швейцарски франкове на кредитополучателя, поради което никога не е разполагал с швейцарски франкове. Твърди, че сключеният договор бил типов, като Приложение № 1 към договора било подписано само като образец, без да е попълнено. Поддържа, че датата на усвояване на кредита е 13.10.2018г., а усвоената сума- 117 777,29 швейцарски франка. Към датата на сключване на договора БЛП бил 5 %, съответно годишната лихва била 6,60 %. Крайният срок за издължаване на кредита бил 240 месеца, считано от датата на усвояването му. Месечната вноска била в размер на 885,07 швейцарски франка. Поддържа, че банката едностранно променила размера на БЛП по жилищни кредити, считано от 10.10.2008г., като новата стойност на БЛП в швейцарски франкове била 7,20 %. Годишната лихва по процесния договор била променена от 6,6% до 8,80 %. На това основание вноските били в размер на 1044,58 швейцарски франка, т.е. още от първия месец месечната вноска била завишена спрямо първоначално договорената със 159,51 франка. Това довело до невъзможност да погасява кредита с новите параметри и били сключени общо 4 броя анекси, както следва:

Анекс от 23.02.2010г., с който страните се съгласяват сумата от 114 719,25 швейцарски франка редовна главница и сумата от 280,42 швейцарски франка редовна лихва да се обединят в редовна главница от сумата от 114 999,76 франка, т.е. била капитализирана лихвата; Анекс от 30.05.2011г., с който страните са се съгласили за нов погасителен план, както и с това, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовната главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита плюс наказателна надбавка от 10 пункта, т.е било налице капитализиране на лихва плюс прекомерна наказателна лихва; Анекс от 13.06.2011г., с който страните се съгласяват с ново предоговаряне на дълга, Анекс от 16.07.2012г., с който страните са се съгласили крайният срок за издължаване на кредита да стане 420 месеца при нов погасителен план, Анекс без дата, с който страните са се съгласили кредитополучателят да получи преференциални условия. Сочи, че във всички тези анекси банката калкулирала лихвата като задължение за главница по кредита, на което отново се начислява лихва, т.е. капитализирана лихва, залагала повишаване на такси, комисионни и прекомерни наказателни лихви. Поддържа, че договорените клаузи, с които се постига съглашение за капитализиране на суми, представляващи капитализирана лихва и главница били нищожни. Счита, че липсва нормативна възможност за извършване на соченото капитализиране на лихвата. Твърди, че на 18.11.2014г. бил сключен Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит № HL 69420, с който първият кредит от 26.09.2008г. бил погасен изцяло. Предмет на договора бил предоставяне на кредит в размер на 186 756 лева, от които за рефинансиране на кредит HL 41130/2008г.- 185 350 лева, за други разплащания- 1406 лева. Намира, че се касае за две групи неравноправни клаузи в договора. От една страна тези, които касаят преизчисляването на размера на кредита, на месечните анюитетни вноски и на таксата за управление на кредита по курса на швейцарски франк, а именно- чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл.

2

2, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл.22, ал. 1, чл. 22, ал. 2, чл. 24, ал. 1 от договора. Втората група се отнася до недължимо платени суми въз основа на едностранно увеличение на лихвата от страна на банката- чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 3, ал. 5, чл. 8, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 от договора.

Поддържа, че обвързването на размера на погасителните вноски и размера на таксата за управление на кредита с курса на валута, различна от евро, която е валутата на усвояване и погасяване, е в противоречие с приложимото национално и европейско законодателство, поради което банката се е обогатила неоснователно с разликите вследствие едностранното превалутиране по кредита и дължи връщане на неоснователно платените суми. Цитираните клаузи били нищожни поради нарушаване на закона, накърняване на добрите нрави, при липса на съгласие и основание. Поддържа, че при сключване на договора не бил знаел и не могъл да знае какъв ще е размерът на задължението му в швейцарски франкове, който не само бил неопределен, но и неопределяем към момента на сключване на договора, тъй като бил поставен единствено в зависимост от волята на банката, която едностранно определя валутния курс към всеки бъдещ момент на непредвидени в договора основания. Налице била и неяснота по смисъла на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора. Сочи, че към момента на сключване на договора за кредит потребителят бил лишен от информация относно съществени негови условия, а именно конкретния размер на задължението му в швейцарски франкове, механизма за определяне на този размер, респ. приложимия курс на търговеца при преизчисляването му и обективните фактори, които влияят върху курса извън субективния интерес на търговеца, размера на месечната погасителна вноска в евро, икономическите причини за въвеждане на механизма за индексация на кредита спрямо чужда валута; икономическите последствия от въвеждането на този механизъм, конкретните икономически дадености към момента на сключване на договора за кредит, а именно историческите нива на швейцарския франк и очакваните тенденции за повишаване на курса му. Поддържа, че клаузата на чл. 24, ал. 1 от договора попада в приложното поле на чл. 143, т. 18 ЗЗП. Описаните клаузи противоречали на чл. 143, т. 10 ЗЗП. Клаузите били неравноправни, тъй като не били индивидуално уговорени. Доказателство за едностранния характер на клаузите било изричното посочване чл. 3, ал. 5 от договора, че действащият БЛП на БПБ за швейцарски франкове не подлежи на договаряне. Твърди, че не са налице условия за повишаване на базовия лихвен процент, напротив, за неговото намаляване.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКЪТ- „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД, с ЕИК 000694749, оспорва допустимостта на предявените установителни искове. Твърди, че ищецът няма правен интерес от предявяването им, тъй като договорът за кредит № HL41130 от 26.09.2008г. е погасен и отношенията, свързани с него са приключени, както и предвид факта, че същите искове да предявени и в рамките на гр. дело № 67032/2019г. по описа на СРС, 30-ти състав. Евентуално поддържа, че на 26.09.2008г. между страните е сключен договор за кредит № HL41130 от 26.09.2008г. в швейцарски франкове, който бил целеви за закупуване на недвижим имот, находящ се на адрес: ж.к. ****. В приложение № 1 бил посочен конкретният размер на кредита, както и приложимият валутен курс. Кредитът бил усвоен чрез заверяване на сметката на ищеца в 3 швейцарски франкове, а впоследствие паричните средства са предоставени на кредиполучателя в договорената заместваща валута, а именно евро. Намира, че възраженията на ищеца касателно наличието на неравноправни клаузи и твърденията му, че същият се ползва с потребителска защита по ЗЗП са неоснователни, тъй като към имотът, който е закупен с процесния кредит се използва за нуждите (седалище и адрес на управление) на две търговски дружества, на които той е управител. В тази връзка посочва, че независимо, че кредитът е получен от физическо лице, то не може да се ползва от потребителската защита, ако средствата са получени в тясна връзка с упражняване търговска или професионална дейност. Твърди и че между страните била уговорена вноска в размер на 1044,58 швейцарски франка. С допълнителни споразумения бил договорен по-нисък размер на вноската, за периода от 13.03.2010г. до 13.03.2011г. вноската била в размер на 788,56 франка, за периода от 10.07.2011г. до 10.07.2012г. вноската била в размер на 600,19 франка, за периода от 10.07.2012г. до погасяване на кредита вноската се движила между 855,49 франка и 712 франка. На 18.11.2014г. бил сключен договор за кредит HL 69420, с който се рефинансирал кредита № HL41130 от 26.09.2008г, в който участвала и съпругата на ищеца Кристина Б.а. Твърди, че ищецът е усвоил кредит в швейцарски франкове, така както било уговорено в договора и в приложение № 1 към него. По договора за кредит кредитополучателят дължал вноски в швейцарски франкове, като избор на кредитополучателя е дали ще се снабди с франкове от ответника или от друго лице. Сочи, че видно от извлечение от сметка в значителна част от случаите вноските по кредита били погасявани директно във франкове. Оспорва твърдението, че клаузите в договора не са индивидуално уговорени. Оспорва твърдението, че ответникът е можел да предвиди предстоящо увеличаване на швейцарския франк. Счита, че с чл. 24 кредитополучателят е получил достатъчна информация, че е налице възможност за повишаване стойността на швейцарския франк, което да промени стойността на ползвания от него кредит спрямо националната валута. Твърди, че няма друга информация относно промяната на валутните курсове, която банката да знае към момента на сключване на договора и да не е предоставила на ищеца. Поддържа, че по договора за кредит е постигнато съгласие за прилагане на променлива лихва. Сочи, че методологията за определяне на БЛП е свободно достъпна във всеки офис на банката, както и е публикувана на интернет страницата на банката и всеки има свободен достъп до нея, като референцията към нея води до достатъчна определеност на основанието за промяна на лихвата по договора. Поддържа, че БЛП изразява трансферната цена на ресурса, приложим за банката, и се влияе от обективно действащи пазарни и икономически механизми и параметри, като бил определен съобразно методологията на ответника и зависи от множество финансови, икономически и пазарни фактори, които отчитат условията на финансовите пазари и спецификата на упражняваната от ответника дейност. Сочи, че промяната в размера на лихвата по договора е резултат от изменение на БЛП и постигната обща воля между страните в договора и в съответствие е чл.