Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 246 от 15.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 346/2024
Вид
Решение № 246
Подписан
15.07.2024
В сила
15.07.2024
Състав
Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Мариана Илиева Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. П., 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Петя Кр. Б.а като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500346 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №298/08.03.2024г., постановено по гр.д.№4173/2023г. по описа на РС- П. са отхвърлени предявените от Е. А. Ч., ЕГН ********** от гр.П., ул.“Ц. С." №**, ет.*, ап.** против СУ „Г. Б.“, ЕИК *********, адрес: гр.П., ул.“Г. Б." №**, представлявано от Директора Д. И. Р., искове за заплащане на сумата от 2086,11лв., представляваща увеличението на брутната работна заплата на ищцата за времето от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., сумата от 455,67лв., представляваща увеличението на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 28 дни и сумата от 3940,20лв., представляваща увеличението на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба.

Осъдена е Е. А. Ч., ЕГН ********** от гр.П., ул.“Ц. С." №**, ет.*, ап.**, да заплати на СУ „Г. Б.“, ЕИК *********, адрес: гр.П., ул.“Г. Б." №****, представлявано от Директора Д. И. Р., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960лв.

Против това решение, е постъпила въззивна жалба от Е. А. Ч..

1

Твърди се в същата, че решението е неправилно- нарушен е материалния закон. В тази насока се твърди, че съгласно чл.27, ал.1 от Анекс №ДО1192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269/06.12.2022г., определят се нови основни работни заплати, считано от 01.01.2023г. Страните по посочения анекс към КТД, основавайки се на изричното допускане в чл.54, ал.1 от КТ придават сила на анекса от дата, различна от тази, на която е сключен и предвиждат увеличаването на работните заплати да влезе с обратна сила от 01.01.2023г.

Визира се, че по пътя на тълкуването се изяснява действителната обща воля на страните- лицата, които са в трудово правоотношение към 01.01.2023г., намиращи се в системата на предучилищното и училищното образование, да получат увеличение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023г. Приема се, че обратното тълкуване, възприето в обжалваното съдебно решение съществено уврежда правата и интересите на жалбоподателката, тъй като в периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. същата е полагала труд наравно с другите учители в ответното учебно заведение, които са получили увеличението на заплатите, предвидено с анекса от 10.08.2023г.

Счита се, че несправедливо и дискриминационно е един и същи положен труд да бъде оценяван по различен начин. Това довежда и до постановяването на неправилен и несправедлив съдебен акт.

Твърди се, че с приемането на Закон за държавния бюджет за 2023г. /обн.

ДВ., бр.66 от 01.08.2023г./ и §2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ, бр.75/01.09.2023г., законодателят е постановил същите да се прилагат, считано от 01.01.2023г.. С това е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти. Също така, приетото изменение на КТД с Анекс №Д-01-192 от 10.08.2023г., предвижда нов размер на заплати на заетите в системата на образованието, приложим, считано от 01.01.2023г.

Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023г./ са отговаряли на изискванията на закона- да са страни полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат по 2 благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което изцяло е съобразено с изискванията на чл.14 от ЗНА.

Счита се от жалбоподателката, че след като е полагала труд в процесния период, има право да получи предвиденото в Закона за държавния бюджет, Наредбата и КТД, увеличение на работната заплата. Последващото прекратяване на трудовото правоотношение не засяга правното й положение към по- ранния момент на приложимост на промяната. Ето защо се приема, че с приемането на горепосочените разпоредби са преуредени същестувалите индивидуални правоотношения и от това следва, че счита от 01.01.2023г. е увеличено възнаграждението и за труда, който тя е положила.

Твърди се, че съгласно чл.14, ал.1 от ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба.

Обратното действие като правен институт представлява фикция, по силата на което законодателят постановява настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е осъществил правопораждащия го юридически факт, по съображения за справедливост и социална целесъобразност. С фикцията за обратното действие, законодателят преурежда вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти.

Сочи се, че забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023г. и свързаното с това забавено увеличение на минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с Наредбата са именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на страните по КТД да придадат обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата. Сключването на Анекса към КТД на 10.08.2023г. също е обусловено от забавеното приемане на закона за държавния бюджет за съответната година и съпътстващото го изменение в Наредбата относно заплащането на труда, тъй като КТД не може да съдържа клаузи, които са по- неблагоприятни за служителите установени в закона.

Твърди се, че в случая не се спори по делото, че в процесния период от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. жалбоподателката е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжността „старши учител по БЕЛ и руски език“ и е била член на СБУ към КНСБ, като страните са обвързани от 3 разпоредбите на Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д-01-269/06.12.2022г., а размерите на исковите претенции са доказани с приетата съдебноикономическа експертиза.

При това положение се приема, че решението на първата инстанция е незаконосъобразно и несправедливо.

Искането е да се отмени изцяло същото и вместо това да се уважат предявените искове.

Моли се за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно списъка на разноските, които са представени в първата инстанция.

В срок е постъпил писмен отговор от страна на Средно училище „Г. Б.“ гр. П., представлявано от Директора Д. И. Р., чрез пълномощника й адв.И. Б. от АК- П..

В него се оспорва изцяло подадената въззивна жалба, като се счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, при спазване на материалния и процесуалния закон. В този аспект се изразява становище, че Е.

А. Ч. няма право да получи увеличение на основаната работна заплата с 15% за времето от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., на основание Анекс №Д01-192 към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269/06.12.2022г.

Твърди се, че съгласно новия тест на чл.27, ал.2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приет с анекса от 10.08.2023г. е предвидено увеличение, считано от 01.01.2023г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски и именно към тази дата- 10.08.2023г. се определя кръгът на лицата, а които се прилагат договореностите в Анекса, т.е. за всички, които към 10.08.2023г. са притежавали качеството „работници и служители“ в тази система.

Сочи се, че качеството „работник и служител“ /съответно и педагогически специалисти/ се определя единствено от разпоредбите на Кодекса на труда при наличието на трудово правоотношение. С други думи, ако трудовият договор на работника или служителя е прекратен /независимо от причината/, то той не попада в кръга лица, определени в нормативната 4 уредба, както на КТД, така и Анекса към него.

Твърди се, че в тази връзка посочената в Анекса дата 01.01.2023г. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството на „работници и служители“ към момента на постигането на договореността- 10.08.2023г., т.е. основанието за увеличение на заплатата възниква на 10.08.2023г. с подписването на Анекса от 10.08.2023г. към КТД- 10.02.2023г., поради което към тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица. Предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на предучилищното и училищното образование, съгласно чл.27 от Анекса се определя, считано от 01.01.2023г., единствено за тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалист.

Визира се, че аналогично е и предвиденото в заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ, бр.75/01.09.2023г., в сила от 01.09.2023г./ където е предвидено, че минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023г., но тази разпоредба касае само тези лица, които имат качеството педагогически специалисти /независимо от тяхното членство или не в съответните синдикални организации/.

Сочи се, че текстът на чл.27, ал.2 от Анекса към КТД от 10.08.2023г. предвижда „осигурените средства от държавния бюджет на РБългария за 2023г.- в размер на 524 млн. лева да се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя“. В този аспект се приема, че осигурените средства следва да бъдат използвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти, което означава, че към датата на подписания анекс, съответния работник или служител да има подписан индивидуален трудов договор с работодателя си, да е заето лице в системата на предучилищното и училищното образование, а ищцата безспорно не е била 5 заето лице в тази система към датата на подписването на анекса и най- важноне е имала подписан индивидуален трудов договор, с който да й бъде определено конкретно индивидуално трудово възнаграждение, тъй като същото е било прекратено, считано от 30.06.2023г. Кодексът на труда точно и ясно урежда момента, в който влиза в сила и действа колективния трудов договор.

Визира се текстът на чл.54, ал.1 от КТ който регламентира, че колективния трудов договор влиза в сила в деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Правилото е, че клаузите на колективния трудов договор действат занапред, за в бъдеще, но страните по договора може да уговорят друго. Под „друго“, законът има предвид друг момент, друга дата, различна от тази на сключването/подписването му, от която ще влезе в сила.

Твърди се, че в случая не става за „обратно действие“ на анекса към КТД, а началния момент, от който се увеличават заплатите на лицата притежаващи качеството на работници и служители към момента на постигане на договореността- 10.08.2023г. с подписването на анекса към КТД, поради което към тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лице и не съществува правна възможност, лица с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период. Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които са имат действащи трудови договори към момента на увеличението на работните заплати, както е предвидено в разпоредбата на чл.118, ал.3 от Кодекс на труда /в противен случай, увеличение ще могат да търсят и работниците с прекратени трудови договори и за предходните години, когато е предвидено такова с предходни бюджети/.