Решение № 857 от 27.02.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 857

Хасково, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I тричленен състав, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Членове:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАН ГРОЗЕВ административно дело № 20257260701823 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.72, ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от Мл. полицейски инспектор М. Х. Д., при РУ – Хасково, чрез процесуален представител – адв.Д. Ж. Д., срещу Решение № 780 от 14.10.2025г., постановено по гр. д. № 434 по описа за 2025г. на Районен съд – Хасково, с което е отменена Заповед за задържане на лице рег.№1970зз-26/25.01.2025г., с която К. Ф. Л. е задържан за 24 часа.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и че е в противоречие с доказателствата по делото. Неправилно било твърдението на съда за немотивираност на заповедта от фактическа страна. Дори и да се приемело, че фактическата обстановка била лаконична, то това не било дотолкова съществено, тъй като правото на защита на задържаното лице не било ограничено, то било защитавано от адвокат. Издаването на заповедта при условията на незабавност не изисквало подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието и поведението на задържаното лице. А и освен това, в преписката по издаване на акта се съдържали достатъчно доказателства, от които можело да бъде установена причината за задържането на лицето.

Съдът не отчел и обстоятелството, че за установеното деяние било образувано досъдебно производство по описа на РУ – Хасково за престъпление по чл.325, ал.1 от Наказателния кодекс. Задържания отправял закани за убийство, отказал да напусне обекта, демонстрирал противоправно поведение, с което реално нарушил обществения ред. В хипотезата на системност на противоправната деятелност на ответника заповедта била правилна като принудителна административна мярка, която целяла превъзпитанието на нарушителя. Противното щяло да означава създаване на чувство на безнаказаност и продължаване проявите по нарушаване на обществения ред.

Заповедта съответствала на целта на закона – предотвратяване реализирането на опасност спрямо задържаното лице и околните му, предвид противоправното му поведение, които формирали предположения за наличие на психическо отклонение, съпроводено с нетрезво състояние и заплахи за убийство в хипотезата на образувано досъдебно производство. Правилно бил приложен и принципът за съразмерност, съобразно чл.6, ал.2 от АПК. Защитен бил общественият интерес пред правото на свобода на адресата на заповедта.

По изложените съображения се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата против Заповед за задържане на лице с рег. № 1970зз-26 от 25.01.2025г.

Ответникът – К. Ф. Л., в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба и подкрепя становище за правилност на атакуваното решение.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 АПК, обсъди наведените от касатора оплаквания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд – Хасково е отменил Заповед за задържане на лице рег.№1970зз-26/25.01.2025г., издадена от Мл. полицейски инспектор М. Х. Д., при РУ – Хасково, с която е било заповядано задържането на К. Ф. Л. за срок до 24 часа.

За да постанови решението си, районният съд приел, че заповедта не е мотивирана, не съдържала относими фактически основания за издаването й. Било посочено единствено, че се издава на основание чл.72, ал.1, т.3 от ЗМВР, а като фактическо основание за това било записано „в [населено място], магазин „Билла“ лицето се държи неадекватно, като заплашва служители на магазина и не желае да напусне търговския обект“. От това съдържание не ставало ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган направил своето предположение за наличието на тежки психични отклонения у задържаното лице, нарушаване на обществения ред или излагане живота му или живота на други лица на явна опасност, респ. – нямало яснота относно необходимостта за прилагане на принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа“. Липсвало конкретно описание на факти и обстоятелства, за да може да се направи извод за наличието на законовите предпоставки за издаване на заповедта. Доказателства за осъществяване на хипотезата по чл.72, ал.1, т.3 от ЗМВР не били представени. Напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели станало ясно, че Л. бил във видимо нетрезво състояние и отправял обиди и закани единствено към свидетеля К., и то на невисок тон, като поведението му не било възприето от останалите посетители в магазина, не внесло смут и притеснения у същите, а единствено у К., която била обект на неговите обиди и нападки. При посещението на полицейските служители Л. искал да напусне магазина, но за изясняване на ситуацията и снемане на обяснения бил връщан от тях обратно, след което се наложило задържането му с поставяне на белезници. Липсвали данни тези му действия да застрашават както собствения му живот, така и този на други лица. В писмените доказателства не се съдържала и никаква информация, че задържаното лице било с показани тежки психични отклонения на първо място и на следващо – че те провокирали такова негово поведение, с което да нарушил обществения ред или да изложил своя живот или този на други лица на явна опасност. Съгласно нормата на чл.72, ал.1, т.3 ЗМВР, за реализирането на хипотезата на правната норма следвало съответните действия на задържаното лице да били индивидуализирани, но такава индивидуализация не била налице. В конкретния случай обидите и заплахите към К. не били достатъчни, за да се приеме, че Л. бил опасен за себе си и за околните, още по-малко – че бил с психични отклонения. Нямало и данни за това с какво бил нарушен общественият ред, твърдения в тази насока липсвали. Ясно било само, че лицето отказало първоначално да напусне търговския обект, вкл. и впоследствие – след пристигане на полицейските служители. Предвид всичко изложено, съдът е направил извод, че разпоредбата на чл.72, ал.1, т.3 ЗМВР не била реализирана.

На следващо място приел, че е бил нарушен принципът на съразмерност по чл.6, ал.2 АПК, тъй като били засегнати права и законни интереси на гражданин в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта за издаване акта. С последното била превишена целта на закона поради обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не били обусловени от необходимостта лицето да бъде задържано за 24 часа. Принудителната административна мярка била приложена неоправдано и в нарушение на материалноправните предпоставки на чл.72, ал.1, т.3 ЗМВР.

Решението е правилно.

Съгласно чл.72, ал.1, т.3 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност.

Според чл.74, ал.2 ЗМВР, в заповедта по ал.1 се посочват името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правните основания за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73, както и правата, които може да упражни.

Споделя се изводът на районния съд, че в случая отменената заповед не съдържа относими фактически основания за издаването ѝ. В същата единствено е посочено, че се издава на основание чл.72, ал.1, т.3 ЗМВР и че „… лицето се държи неадекватно, като заплашва служители на магазина и не желае да напусне търговския обект“. Не е описано обаче това лице да е показвало поведенчески признаци, обосноваващи извод за тежки психични отклонения и с действията си да е нарушавало обществения ред или да е изложило живота си или живота на други лица на явна опасност. Не е налице конкретно словесно изписване на фактическите основания за издаването на акта, въз основа на които да е възможно да се направи заключение за приложението на цитираната норма от ЗМВР.

Касационната инстанция счита, в настоящия си състав, че фактическите съображения за издаването на административния акт не могат да бъдат заместени от позоваването на обективни обстоятелства без същите да се субсумират в хипотезата на правното основание, на което се основава актът. В този смисъл на лицето, по отношение на което се прилага задържане за 24 часа, задължително трябва да бъде разяснено въз основа на какви данни и/или доказателства, за какво конкретно действие или бездействие, се извършва ограничаването на правото му на свободно придвижване. Позоваването на неотносими към чл.72, ал.1, т.3 ЗМВР фактически основания за прилагане на ПАМ в случая е довело до нарушение на правото на защита на нейния адресат. Необективирането на твърдения за наличие на някой от релевантните юридически факти, с които законът свързва полицейското задържане, прави заповедта необоснована и препятства възможността на задържаното лице да се запознае с мотивите на акта и да ангажира доказателства за оборване на твърденията на органа, довели до задържането му.

Във връзка с горното правилно районният съд е отбелязал и че липсват доказателства за осъществяване на хипотезата по чл.72, ал.1, т.3 ЗМВР. Нещо повече, в случая липсват дори данни за това. Действително, касационният ответник е бил във видимо нетрезво състояние, но е отправял обиди и закани единствено към лицето К. и на невисок тон, като поведението му не е било възприето от останалите посетители в търговския обект, съответно то не е представлявало повод да се приеме, че се нарушава обществения ред или че се излага на опасност живота на Л. или на други лица. Освен това, както правилно е констатирал съдът, не се съдържа информация задържаното лице да е било с тежки психични отклонения и същите да са провокирали такова негово поведение.

При всичко това, обоснован се явява изводът на контролирания съд, че няма данни, нито доказателства за твърдяното от касационния жалбоподател нарушаване на обществения ред от страна задържаното лице.

Така изложеното означава, че заповедта е била издаден в противоречие с изискванията за форма и реквизити по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР.

На следващо място и във връзка с горното съдът споделя приетото от районния съд – че е нарушен принципът на съразмерност по чл.6, ал.2 АПК. Действително, реалната фактическа обстановка по случая не оправдава налагането на ПАМ и съответно нейното реализиране, поради което основателно е прието от въззивния съд, че са засегнати права и законни интереси на гражданин в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта за издаване акта. Въпреки предоставената на полицейския орган оперативна самостоятелност, обосноваването на необходимостта от задържане на лицето е задължително с оглед мотивиране на акта, по силата на който се налага ПАМ.

При така изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр. първо АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 780 от 14.10.2025г., постановено по гр. д. № 434 по описа за 2025г. на Районен съд – Хасково, с което е отменена Заповед за задържане на лице рег.№1970зз-26/25.01.2025г., издадена от М. Х. Д., мл. инспектор при РУ – Хасково, с която К. Ф. Л. е бил задържан за 24 часа.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: