Решение № 11343 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11343 гр. ..., 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110140219 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

10.06.2026 г., гр....

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №40219 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл. I ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.

1

Образувано е по искова молба, подадена от ...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. ....ори, срещу Д. Л. К. и срещу М. Н. С., в качеството им на собственици на топлоснабден имот, в гр...., ж.к. „.....“, бл...... с абонатен №....., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответниците, при условията на разделност, на следните суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №26185/2025г. по описа на СРС, 165 състав:

За Д. Л. К., ½ от общото задължението, а именно – сума от 78,82 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за отчетен период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сума от 7,40 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2023г. до 25.04.2025г., сума от 23,25 лв., представляваща цена за дялово разпределение, за периода от 01.03.2022г. до 30.04.2024г., и сума от 5,92 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 16.05.2022 г. до 25.04.2025 г., и За М. Н. С. - Б., ½ от общото задължението, а именно – сума от 78,82 лв., представляваща задължение за доставена ТЕ, за отчетен период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сума от 7,40 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2023г. до 25.04.2025г., сума от 23,25 лв., представляваща цена за дялово разпределение, за периода от 01.03.2022г. до 30.04.2024г., и сума от 5,92 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 16.05.2022г. до 25.04.2025г.

Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК отв.М. С. - Б. подава отговор на исковата молба, чрез адв.И. Н. от САК, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е потребител на ТЕ за процесния имот. Оспорва да е собственик или вещен ползвател на процесния апартамент.

Счита за недоказано обстоятелството да е приел наследството на своя наследодател. Твърди, че ищецът е в облигационни отношения с другия ответник по силата на молба за откриване на индивидуална партида. Поддържа, че ТЕ е изчислена по отменена методика. Сочи, че липсва съгласие за приспадане, респ. за добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури. Оспорва като недължими и акцесорните претенции за мораторни лихви поради тяхната недоказаност. Оспорва като неоснователни и претенциите за дялово разпределение, доколкото услугата по същото се твърди да е била предоставена от трето за спора лице.

Поддържа, че ищецът не е представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата „дялово разпределение“. Моли се за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

В срока отв. Д. К., чрез адв.С. К. от САК, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е потребител на ТЕ за процесния имот.

Оспорва се наследодателят на ответника или самият ответник да е бил собственик или вещен ползвател на процесния апартамент. Счита за недоказано обстоятелството дали е приел наследството на своя наследодател. Поддържа, че ТЕ е изчислена по отменена методика. Оспорва като недължими и акцесорните претенции за мораторни лихви поради тяхната недоказаност. Оспорва като неоснователни и претенциите за дялово разпределение, доколкото услугата по същото се твърди да е била предоставена от трето за спора лице.

Поддържа, че ищецът не е представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата „дялово разпределение“. Моли се за отхвърляне на исковете и се претендират разноски.

Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за дялово разпределение, /ФДР/, „....“ ...., което представя 2 бр. индивидуални изравнителни справки за използвана ТЕ на името, издадени на отв.Д. К. и 2 бр. подписани талони за главен отчет, за отопл. сезони 2022/2023г. и 2023/2024г.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове 2 за частично основателни. Съображенията за това са следните:

По реда на чл.192 от ГПК е представен от СО, р-н „....“ препис на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 26.03.1990г., с който Д. Л. К. и М. Н. К.а са придобили правото на собственост върху горепосочения апартамент в ж.к. „.....“.

Съгласно заключение по СТЕ, не са налице данни за монтирани радиатори в процесния имот и ТЕ за отопление не е начислявана. Начислена е само ТЕ за битово горещо водоснабдяване, /БГВ/, по данни на водомер за топла вода. ТЕ за сградна инсталация не е начислена, тъй като е прекъснато топлоснабдяването по решение на ОС на етажните собственици.

Прието по делото е заключение по ССч.Е, съгласно което за периода: м.04.2022г.м.04.2024г. са издадени 23 бр. съобщения към фактури за ТЕ, 2 бр. съобщения към общи фактури, 4 бр. дебитни известия и 23 бр. фактури за такса „дялово разпределение“, при общо незаплатена сума от 231,90 лв., като не е установено плащане по партидата. Отчетен период 2022/2023г. приключва със сума за връщане от изравнение от -160,99 лв., а отчетен период 2023/2024г. – с доплащане на сума от 91,86 лв.

Съдът достигна до следните правни изводи:

Ползването на ТЕ се изразява в отделянето на топлина в определено пространство и поради това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана лично от нея. На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградаетажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. В тълкувателната си практика ВКС приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г. по т.д.

№2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лицеползвател. Приема се, че партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения за ТЕ потребител.

Съдът намира, че потребител на ТЕ за горния имот в случая е отв. Д. К., с оглед на представените писмени доказателства по делото- справки за адресна регистрация на двамата ответници. Видно от последните отв.М. С. - Б., /с предишно фамилно име К.а/ е с вписана адресна регистрация в гр...., ж.к. „...“. В съставения от етажната собственост списък към проткол и в издадените от ищеца общи фактури е посочено името на отв. Д. Б.. С оглед на това съдът намира, че последният се явява потребител на ТЕ, независимо от съвместно притежаваното право на собственост, с оглед на съществувалите в миналото съпружески отношения между ответниците по делото. С оглед на горното отв. Д. К. следва да се приеме за потребител на ТЕ за проц. имот, поради което исковете срещу отв.М. С. - Б. подлежат на цялостно отхвърляне.

От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена, като се доставя само ТЕ за БГВ. До имота не е установено доставянето на ТЕ за отопление или за сградна инсталация. Съгласно разпоредбата на чл. 140а ЗЕ, общото консумирано количество ТЕ в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Срещу осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ. Законът възлага в тежест на топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с допустимите доказателствени средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през процесния период и надлежното й ценообразуване. Съгласно чл.68, т.1 от Наредба №Е3 РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката, oбн., ДВ, бр.25/20.03.2020г., количеството ТЕ за БГВ в сграда- етажна собственост, се определя при ползване само на гореща вода за битови нужди за отчетния период – по показанията на топломера в абонатната станция в съответствие с разпоредбите на чл.58, ал.1 и 2 и чл.60.

Изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя 1.по показанията на индивидуалните водомери за топла вода – когато на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имота на клиента са монтирани индивидуални водомери за топла вода и са изпълнени изискванията на чл.52, ал.4 и ал.6, т.4; или 2.при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл.52, ал.4 и ал.6, т.4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане. В случая са снети визуално данни по водомер за топла вода, видно от представените главни отчети, поради което съдът намира искът в частта му срещу отв.Д. К. за доказан и съотв. основателен в предявения размер.

Досежно задълженията за мораторна лихва в съдебната практика по приложението на чл.18 от ЗЗК ВАС е имал възможност да се произнесе, че начисляването й при неизпълнение върху прогнозни стойности, които не отразяват точния размер на задължението за потребената ел. енергия, може да доведе до кредитиране на продавача. В полза на потребителите не е предвидена възможност за пропорционално възстановяване на размера на заплатените лихви за забава за периодите, в които не се извършва отчитане, ако на края на отчетния период се окаже, че прогнозната сума е по- висока от реално дължимата, в който смисъл е налице и практика на въззивната инстанция. По аналогия с правоотношението за доставка на ТЕ, по което се изготвят прогнозни сметки, следва да се приеме, че претендираните мораторни лихви са недължими.

По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определената ФДР, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на третото лице- помагач по делото, извършвало топлинно счетоводство в процесния имот и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника. Не се установява цената за извършваната услуга за дялово разпределение на ТЕ за имота, дължима/ заплатена от ищеца в полза на ФДР. Искът за мораторна лихва има акцесорен характер и поради това подлежи на отхвърляне.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Ищецът е сторил разноски за заплатена държ. такса от общо 50 лв. в дете производства и депозити за експертизи от общо 300 евро. Предвид изхода на спора следва да се присъдят ½ част от сторените разноски в полза на ищеца, в размер общо на 268,71 лв., съобразно уважената част на предявените искове срещу отв.Д. К., като за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.