Определение № 129 от 16.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. София, 16.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20248002900975 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н), чрез процесуален представител, против Решение № 785 от 19.12.2023 г. по в. т. д. № 1056/2022 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 260628 от 12.10.2022 г. по т. д. № 8/2016 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение са били отхвърлени предявените от настоящия касатор срещу „КПМГ ОДИТ“ ООД – новото фирмено наименование на „КПМГ България“ ООД, обективно съединени искове, с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.34, ал.1, изр.1 ЗНФО (отм.), чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.79, ал.1, вр. чл.82 ЗЗД, за реализиране на ограничената имуществена отговорност на ответника чрез заплащане на сумата от 766 276,68 лв., представляваща трикратния размер на договореното за извършване на одит за 2010 г. възнаграждение; сумата от 1 885 344,49 лв. – трикратен размер на договореното за извършване на одит за 2012 г. възнаграждение, заедно с обезщетение за забава върху общо претендирания трикратен размер на възнагражденията за периода 01.01.2013 г. – 30.12.2015 г. в размер на 807 240,79 лв.; сумата от 500 000 лв., представляваща част от действителния размер на настъпилите от умишленото неизпълнение на договора за възлагане на одит за 2010 г. вреди в размер на 7 574 2770,05 лв., представляващи отпуснати през 2010 г. необезпечени и непровизирани кредити, които останали неиздължени, съединен с частичен иск за заплащане на сумата 1

500 000 лв. – част от вземане в общ размер 239 852 105,18 лв. – обезщетение за вредите от умишлено неизпълнение на договора за възлагане на одит за 2012 г., представляващи отпуснатите през 2012 г. необезпечени и непровизирани кредити, които останали неиздължени. С първоинстанционния съдебен акт „Корпоративна търговска банка“ АД (н) е осъдено да заплати на „КПМГ ОДИТ“ ООД на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 68 606 лв. – разноски за производството, както и да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата от 178 314,48 лв. – държавна такса за предявените искове, която да се събере от масата на несъстоятелността.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове, както и присъждане на направените разноски. Касаторът се позовава на допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства, които счита, че са довели до необоснованост на извода за недоказаност на предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на одиторите.

Допускането на касационното обжалване е о сновано на наличието на хипотезите чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд в рамките на въззивното сезиране, при обсъждане на заключението на допуснатата и приета по делото от първата инстанция експертиза, да вземе предвид и да обсъди както писменото заключение, така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на вещите лица и отговорите им на поставените от страните въпроси ?

Процесуално нарушение ли е необсъждането на отговорите на поставените въпроси и разясненията, дадени в открито съдебно заседание от вещото лице ?“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и реално да прецени доказателствата заедно и поотделно ? Допустимо ли е съдът въобще да не обсъжда гласните доказателства, да възприема превратно заключенията на съдебните експерти или да обсъжда избирателно само части от тях, като 2 игнорира друга част, относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства и ползване на експертни знания ?“;

3. „Следва ли въззивният съд да следи служебно дали заключението, на което се позовава, е пълно, ясно и обосновано ? Когато приета по делото експертиза пред първата инстанция не е дала точен отговор на поставените задачи и е допусната повторна експертиза за изясняване на релевантните за правния спор факти, следва ли въззивният съд да обсъди и прецени заключенията на повторната експертиза ? Допустимо ли е да се позове само на непълното, необосновано и неясно първо заключение и да изключи от преценката си повтората експертиза ?“;

4. „Следва ли съдът да прецени конкретните обективни факти, конкретни действия и бездействия на одитора и да вземе предвид причините за поведението му, когато отговаря на въпроса за наличието на вина и умисъл, или може да се ръководи само от абстрактни критерии, без да обсъжда конкретните факти ?“;

5. „Недобросъвестно ли е поведението на одитор на публично предприятие (банка), ако при проверката на годишния финансов отчет и отчетите за надзорни цели е констатирал несъответствия между фактическото състояние на кредитните сделки, рисковата класификация, отразил ги е в одитните документи, но ги е премълчал, не ги е взел предвид, не ги е комуникирал с отговорните лица и не е извършил допълнителни одитни процедури, а е подписал отчета без забележка или модификация ?“;

6. „Добросъвестна и безпристрастна ли е проверката на ГФО, ако не дава вярна и честна представа за финансовото състояние на одитираното лице, ако са потвърждавани отчети с неверни и подвеждащи данни, които са приемани от общото събрание на акционерите и са били обявявани в търговския регистър, а финасовото състояние на дружеството е било друго? Изпълнява ли такава проверка целта на одита - да разкрие действителното финансово състояние на одитираното лице пред заинтересованите трети лица? Каква е отговорността на одитора, когато целта на одита не е изпълнена, по причини в неговото поведение ?“;

7. „Каква е формата на вината при посоченото в т.2 и т.3 поведение на одитора, сочи ли на недобросъвестност (умисъл) или на небрежност ?“;

8. „За причинната връзка между неизпълнението на одитора на основни, 3 базисни изисквания на МОС, МСС, ЗСч., Етичния кодекс на професионалния счетоводител при извършване на одитната дейност, изразило се в невярно одиторско заключение относно имущественото и финансово състояние на одитираното лице (банка), с вредите от непогасени към предявяване на исковете необезпечени, непровизирани кредити и от влошаването на финансовото състояние на одитираното публично предприятие до степен на неплатежоспособност и обявяване в несъстоятелност, поради отрицателна стойност на собствения капитал ?“;

9. „Изключена ли е имуществената отговорност на одитора за вреди от неговите действия или бездействия, в случаите когато и администраторите на одитираното предприятие са допуснали нарушения на нормативни актове при изготвяне на ГФО и отчетите за надзорни цели ? Кои са критериите, по които следва да се разграничи и разпредели отговорността за обезщетение за вреди, причинени от действия, както на одитора, така и от управителните органи на одитираното лице ?“.

По така формулираните правни въпроси се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, обоснована с противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 - Решение № 59 от 24.04.2020 г. по гр. д. № 3624/2019 г. на ВКС, IV г. о.; по въпрос № 2 – решения на ВКС по гр. д. № 1582/2014 г. на IV г. о.; гр.д. № 1857/2020г. на II г.о.; гр.д. № 2954/2021г. на III г.о.; гр.д. № 1226/ 2021 г. на IV г.о.; по въпрос № 3 - т. д. № 878/2021 г. на II т.о.

По формулираните материалноправни въпроси от № 4 - № 9 , включително, се твърди наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с довода, че отговорът по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а също така и че произнасянето на ВКС по тях ще допринесе за формирането на липсващата такава практика.

Ответникът по касационната жалба – „КПМГ ОДИТ“ ООД, чрез процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на подадената жалба.

4

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно решение, след собствен анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на поддържаните във въззивната жалба доводи, Апелативен съд – София е констатирал, че страните по спора са се намирали във валидни облигационни правоотношения, по силата на които ответникът е поел задължението да извърши одит за 2010 г. и 2012 г., а ищецът да заплати дължимото възнаграждение – факт, установим и от подписаните писма за ангажимент, както и от приложените Общи условия; Видно от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), полученото възнаграждение по договора за 2010г. е в размер на 348 787,11 лв., а за 2012 г. в размер на 491 977,902 лв. След обсъждане заключението по тройната ССЕ съдът е приел за установено, че при прегледа на кредитните портфейли на банката за периода от 2010 г. до 2013 г. и за кредитите, разрешени през 2010 г. и 2012 г., но непогасени към 31.12.2016 г., през 2010 г. само сделка 9522 е класифицирана като кредит под наблюдение заради просрочена главница (16 дни) и просрочени лихви (36 дни); През 2011 г. тази сделка е продължавала да е под наблюдение, към нея са били добавени кредитни сделки 9281, 9640, 9766, като тези кредити са били обезценени с 564 000 лв.; През 2011 година се появява и един кредит от 2010 г., за който било посочено, че е обезценен на 100% и е бил отнесен в загуба; За кредитите, разрешени през 2012 г., в кредитния портфейл на банката не са били отбелязани кредити под наблюдение; За кредитополучателя с трите кредитни сделки 9281, 9640, 9766 било установено, че през 2012 г. е била сключена нова кредитна сделка 11218, която още в края на годината на разрешаването е била обявена в загуба и съответно обезценена на 100 %; Кредитна сделка 11238 е била обявена като необслужвана и е била обезценена с 55% на стойност 439 882 лв.; Към 31.12.2016 г., като необезпечени са били посочени за 2010г. 8 кредита, съответно посочени, а от кредитния портфейл към 31.12.2010 г. било установено, че нито един от тези кредити не е бил обявен в просрочие или като необслужван; Към 31.12.2016 г. като необезпечени за 2012г. са били 5 установени 20 кредита, съответно описани, като от всички сделки, само кредитна сделка 11238 е била обявена като необслужвана, но същата към

31.12.2012 г. е била обезценена с 55% в размер на 439 881,68 лв.

По отношение на иска с правно основание чл.34, ал.1, изр.2 ЗНФО (отм.), Апелативен съд – София е посочил, че същият е предоставен на дружество, което е било одитирано, за реализиране отговорността на одитора, приложение към която намират правилата за отговорността на управителя, респективно - за отчетническата имуществена отговорност, като фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Изложено е, че одиторът по същество отговаря за действия/бездействия, с които са били нанесени вреди на дружеството при извършване на одитната дейност, като при различните форми на вина обемът на отговорността е различен, а за ангажиране на пълната имуществена отговорност се изисква неизпълнението да е умишлено.