Решение № 4729 от 16.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4729 гр. Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330116737 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. М. Ш. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове, както следва:

За признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между тях договор за кредит № **/** г., е недействителен на основание чл. 22 ЗПК;

За осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 1077,33 лева (равняващи се на 550,83 евро), представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва по сключеният между тях договор за кредит № **/** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ** г., до окончателното изплащане на сумата;

За признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че сключеният между тях договор за поръчителство от ** г., е нищожен;

За осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 3081,51 лева (равняващи се на 1575,55 евро), представляваща недължимо платена сума по договор за поръчителство от ** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ** г., 1 до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № **/** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 4000 лева при лихвен процент в размер на 1,86 % и ГПР в размер на 21,77 %.

На същата дата бил сключен и договор за поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който било уговорено възнаграждение за предоставено обезпечение. От правна страна се излагат съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото възнаграждение по договора за поръчителство не било включено в ГПР. По този се достигало до нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2 ЗЗП. Липсвало и посочване на методиката за формиране на ГПР в договора за потребителски кредит. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не целият договор за потребителски кредит е недействителен, се оспорва, че клаузата на чл. 4 от същия е нищожна.

Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД, с който се оспорва предявената искова претенция по отношение на ответника. Признава се, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № **/** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 4000,00 лева, при договорен ГПР в размер на 21,57 % и договорен лихвен процент в размер на 21,57 %, както и че за обезпечаване на вземанията по договора за кредит с ответника е сключен договор за поръчителство, по силата на който ищецът следвало да заплати на ответника сумата в размер на 4496,40 лева възнаграждение. Описва се механизмът за сключване на договора за кредит, като се посочва, че договорът за поръчителство е сключен след договорените параметри на договора за кредит. Излагат се доводи, че сключване на договора за поръчителство е единствено възможност на ищеца, не и задължение, поради което възнаграждението за поръчителство не следвало да се включва в ГПР.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД не знаел какъв е размерът на възнаграждението, с оглед на което и нямало как да го включи като разход в ГПР. Поради изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен като в полза а ответника се присъдят разноски.

2

В указания срок е постъпил отговор на искова молба и от „Кредисимо“ ЕАД, с който се признава, че между него и ищецът е сключен договор за потребителски кредит № **/** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 4000 лева при лихвен процент в размер на 19,69 % и ГПР в размер на 21,57 %. Оспорва се да са заплащани процесните суми. Посочва се, че ГПР бил формиран в съответствие с ЗПК, като се оспорват правните съждения в исковата молба, че договорът е недействителен, доколкото възнаграждението по договора за поръчителство е следвало да бъде включено в ГПР. Признава се, че възнаграждението за поръчителство не е включено в ГПР, но се възразява, че ответникът не е знаел за задължението за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство, доколкото същото е възникнало впоследствие, поради което същото не представлявало общ разход по кредита.Сключването на последния договор било предвидено като възможност, а не като условие за сключване на договора за потребителски кредит. Посочва се, че договорът с „Ай Тръст“ ЕООД бил договор за поръчка, поради което не представлявал вземане по кредита. Посочва се, че дори да се приеме, че договорът за поръчителство е недействителен, то посоченото не би повлияло на действителността на договора за кредит. С оглед изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен и в полза на ответника да се присъдят разноски в производството.

По делото е постъпила молба от ищеца, с която е направено изменение на размера на предявените осъдителни искове на основание чл. 214, ал.1 ГПК чрез тяхното намаляне, като за разликата над намалената сума до пълния претендиран размер исковата претенция е оттеглена. Доколкото направеното частично оттегляне на предявените искове е след първото по делото съдебно заседание и предвид липсата на съгласие от ответниците за частично прекратяване на производството поради оттегляне, с протоколно определение от 01.10.2026 г. молбата е оставена без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който 3 ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 4000 лева, която последният следвало да върне на двадесет и четири месечни вноски в размер на 202,98 лева, при договорен лихвен процент от 19,69 % и ГПР в размер на 32,57 %. В чл. 4, ал.1 от договора било уговорено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от две възможности: 1) банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2) сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора. Съобразно чл.4, ал.2 от договора, ако ищецът не представил съответното обезпечение, ще се считало, че заявлението не е одобрено от ответника, респ. договорът нямало да породи действие.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищцата, същата сключила Договор за предоставяне на поръчителство от ** г. с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който ответника се задължил да отговаря пред другия ответник „Кредисимо“ солидарно с ищеца по сключения договор за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение, ищецът следвало да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер на 187,35 лева на месец за срока на договора за потребителски кредит.

По делото е изготвено заключение по допуснатата ССчЕ от вещото лице П. Н., от което се установява, че разходите, включени в договорения в Договора за потребителски кредит ГОР са главница и договорна лихва. Ако към основните параметри на договора се добави и сумата за поръчителство в размер на 4496,40 лева, то същият би нараснал на 146,12 %. По посочения договор за кредит ищецът е направил плащания в общ размер на 4253,01 лева, от които за главницата сумата в размер на 4000,00 лева, за договорна лихва сумата в размер на 61,63 лева, за вноска за поръчителство сумата в размер на 187,35 лева и неразпредЕ. сума в размер на 4,03 лева. Последната сума по данни на ответника „Кредисимо“ ЕАД можело да бъде възстановена на кредитополучателя.

Съдът кредитира приетото по делото заключение по ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.

Същото не е оспорено и от страните в производството.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

4

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 4000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № **/** г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на 5 договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.

Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Посоченото се потвърждава и от заключението по изготвената ССчЕ, съобразно което, ако се включат и разходите за поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, ГПР би възлизал на 146,12 %,