Решение № 3089 от 12.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3089 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100510143 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 08.07.2022 год., постановено по гр.дело №43534/2021 год. по описа на СРС, ГО, 35 с-в, Г. С. Л. и Х. Г. Т. са осъдени по предявените от А. К. К. и И. З. К. искове с правно основание чл. 109 ЗС да преустановят действията, с които ограничават ползването и достъпа на ищците до общо таванско помещение, разположено в юг – западния край на таванския етаж, при съседи: таван за втори етаж, таван за трети етаж, от юг – двор и от запад – двор, с площ от 21.60 кв.м. /съгласно заключението по приетата съдебно-техническа експертиза/, което таванско помещение се намира на четвърти /тавански/ етаж в сграда с идентификатор ***, находяща се в гр.София, ул.“*******, като предоставят ключ на ищците и ответниците са осъдени да заплатят на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 1 980 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците Х. Г. Т. и Г. С. Л.. Жалбоподателите поддържат, че по делото било установено по несъмнен начин, че в процесната сграда не било изградено и към настоящия момент не съществувало общо за етажната собственост таванско помещение. Въз основа на нотариален акт за учредяване на суперфиция и одобрени по надлежния ред архитектурен проект и разпределение на тавански етаж от 1969 год. било извършено надстрояване на два жилищни етажа – по един изключителна собственост на Г. С. Л. и Б. С. Л., както и един четвърти, тавански етаж с обособени три самостоятелни тавански помещения. По 1 отношение на последните било извършено и изрично разпределение на собствеността, като за собственика на всеки етаж от сградата бил предвиден и по един самостоятелен таван.

Четвърто помещение на таванския етаж, представляващо общо таванско помещение, не било проектирано и не било изградено. В книжата по делото се съдържали два работни проекта, съдържащи четири помещения на таванския етаж, разположени по различен начин, както и един одобрен архитектурен проект, който в действителност бил изпълнен и съдържал три самостоятелни тавана. Промени в архитектурните проекти след одобрението им не били извършвани, освен тази, инициирана от С. Л., а именно покривът пред капандурите да бъде премахнат и остатъкът да се оформи като балкон с хубав парапет. Въпросната преработка не била наложила промяна или допълнително одобрение на вече съгласуваното и изградено разпределение на подпокривния етаж и то се било запазило в първоначално одобрения вид.

През годините след това собствениците на самостоятелни тавани били правили преустройства в собствените си прилежащи обекти само с оглед създаване на удобство при ползване на помещенията, а именно: в едното таванско помещение била изградена допълнителна стена, в друго бил обособен санитарен възел и коридор, в третото била затворена врата и бил отворен проход на друго място. Всички промени роднините били правили без да засягат собствеността на останалите и без преразпределяне на собствеността върху помещенията. В този смисъл неправилен бил изводът на СРС за наличието на общо таванско помещение, който бил формиран само и единствено на базата на заключението по съдебно-техническата експертиза която била оспорена от ответниците. При изслушването си в съдебно заседание експертът бил заявил, че е направил чертежа си и е показал как са разположени таванските помещения към момента на огледа, тоест към началото на 2022 год., а в заключението било посочено, че то не е изготвено по документи за собственост, а въз основа на оглед и замервания на място. Т.е. вещото лице не било възпроизвело разпределението на таванския етаж съгласно описанието му в нотариалния акт за суперфиция или одобрените от компетентните държавни и общински органи архитектурни проекти, а било направило собствен чертеж на база оглед и замервания, извършени в началото на 2022 год. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че експертизата установявала, че съгласно описанието на таванските помещения, общо таванско помещение съществувало и било съседно на таванските помещения за втори и трети етаж и според архитектурния проект трябвало да е разположено в юг – западния край на таванския етаж, както и че таваните на втори и трети етаж били обединени и нанесени в кадастралната карта като самостоятелен обект и именно този обект не позволявал достъп от стълбището до общото таванско помещение. Напротив, от одобрения архитектурен проект от 1969 год. било видно, че никога не е имало директен достъп от стълбището до таванското помещение, разположено в югозападния край на таванския етаж, което според проекта било отредено за собственика на втория или третия етаж на къщата. Фактът, че при изграждане на етажа не бил предвиден достъп на всички собственици до това помещение бил аргумент в подкрепа на твърдението, че същото не представлявало обща част на сградата. Напълно погрешен бил изводът на СРС, че поцесното таванско помещение е обща част по предназначение. Ако подпокривното пространство било общо и незастроено, то представлявало обща част по 2 смисъла на чл. 38. ал. 1 от ЗС, а ако то съдържало законосъобразно застрояване и обособяване на самостоятелни помещения, то не представлявало обща част, а обектите били индивидуална собственост на всеки от съсобствениците. В частност от всички приети доказателства по делото се установявало, че в процесната сграда не съществувал такъв незастроен обем между последната етажна плоча и покривната конструкция. Напротив – този обем бил застроен с обособени обекти – тавански складови помещения, а понастоящем и жилище - апартамент с идентификатор ***., които представлявали изключителна собственост на собствениците на етажи. След оформяне на етажната собственост въпросните сервизни помещения не били придобили характер на общи части, предназначени по естеството си да служат за общо ползване, тъй като не попадали сред тези, изброени в чл. 38 ал. 1 от ЗС, а и не било проведено доказване, че им бил отреждан такъв статут по съгласие на етажните собственици на по-късен етап. Нямало и данни за проведена процедура за промяна предназначението на таванските помещения в общо таванско помещение за сградата. В този смисъл единственият спорен въпрос бил дали на таванския етаж в процесната сграда били построени три самостоятелни и/или общи тавански помещения, съответно какъв е статутът на общото таванско помещение, ако такова е било построено. В тази връзка трябвало да бъде изследвана действителната воля на страните, изразена в нотариалния акт за суперфиция и съпътстващите го документи в процеса на строителство през 1969 год. – 1972 год. Видно било, че страните по нотариалния акт за суперцифиция били поискали изграждането на три тавански помещения – по едно за всеки собственик на етаж и съответно били изпълнили разпределението на тавански етаж по начина, одобрен от общинската администрация. Вещото лице било констатирало, че констатирало, че в представените към делото нотариални актове било установено разположението на таванските помещения към първи, втори и трети етаж, като описание на общ таван нямало, но въпреки това такъв бил изобразен в чертежа към заключението като самостоятелно помещение – таванско помещение за общо ползване. Следователно процесното помещение не представлявало обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, до което ищците да имат право на достъп. Евентуално това общо помещение, ако съществувало, е придобито общо от С. С. Л., Г. С. Л. и Б. С. Л. в режим на съсобственост по реда на чл. 30 ЗС при квоти от 1/3 за всеки съсобственик и не било обща част на сградата по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС – тъй като до него дори по първоначален проект нямали достъп всички етажни съсобственици. До т.нар. „общо таванско помещение“ имал достъп само собственикът на съседното таванско помещение, понастоящем според кадастралната схема самостоятелен обект със статут на жилище, като до него не се стигало по коридор или посредством друга обща част. На следващо място сочат, че от т. 1 на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 21.09.2016 год. било видно, че праводателите на ищците Л. Л.а и М. Л., като наследници на Б. Л., били продали на Г. Л. 1/2 идеална част от жилище, находящо се на първи етаж, заедно с прилежащото към първия етаж избено помещение, заедно с прилежащото към първия етаж таванско помещение, заедно с припадащите се идеални части от общото таванско помещение и общите части на сградата и от правото на собственост върху дворното място. Това бил единственият документ, в който 3 т.нар. „общо таванско помещение“ било записано като самостоятелно такова, но за разлика от останалите тавански помещения не било конкретизирано с площ, съседи и точно местоположение. От една страна това говорело за несигурност на страните дали действително съществува, а от друга – че дори и да съществува, то представлява общо, съсобствено помещение съгласно чл. 30 ЗС, тъй като с общите части по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС етажните собственици не можели да се разпореждат.

Нотариалният акт за суперфиция бил сключен между баща и двама синове с цел задоволяване на жилищните им нужди. Съществуващата едноетажна сграда била надстроена с два жилищни етажа, сутеренният етаж бил разделен на три избени помещения, а на последния, тавански етаж, били обособени три тавански помещения. Собствеността върху избените и таванските помещения била разпределена с нотариалния акт за суперфиция като всеки от съсобствениците бил получил по едно обслужващо помещение от сутеренния и покривния етаж. Вярно било, че в нотариалния акт общо таванско помещение било посочено като един от съседите на таванските помещения за втори и трети етаж, но такова не било проектирано и изградено и по-скоро била налице техническа грешка при описанието. Такъв обект не съществувал и в одобрените строителни книжа. Същият извод се налагал и от действията на страните на по-късен етап – те се разпореждат помежду си с таванските помещения, като тези, прилежащи към първи, втори и трети етаж, били описани детайлно с площ, местоположение и съседи, а т.нар. „общо таванско помещение“ или не се споменавало въобще, или се вписвало само като съсед, или като помещение без допълнителна информация за него /площ, местоположение, съседи/. Дори да съществувало общо помещение на таванския етаж, действията на страните показвали, че те го третирали като общо, съсобствено помещение по смисъла на чл. 30 ЗС, като съответно се разпореждали с идеални части от него – нотариален акт от 21.09.2016 год. Според представения нотариален акт № 150, том II, рег.№6695, дело №226/2015 год. на нотариус Д.

Т., с рег.№264 на НК, ищците не били собственици на идеални части от таванския етаж или на идеални части от т.нар. „общо таванско помещение“. Ето защо молят обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендират и присъждането на направените разноски по делото.

Ответниците по жалбата А. К. К. и И. З. К. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържат, че събраните доказателства по делото опровергавали тезата на ответниците, че не съществява общо таванско помещение, а има само 3 тавански помещения, които са тяхна собственост. Според първичния документ за собственост – нотариален акт за учредяване на суперфиция от 1969 год., на четвъртия /тавански/ етаж на сградата съществувало общо таванско помещение, създадено при изграждане /надстрояване/ на сградата. Тъй като преустройство на този етаж не било извършвано, това общо таванско помещение съществувало и понастоящем, като обща част на всички собственици на индивидуални обекти в сградата. Това се потвърждавало от събраните писмени доказателства и от заключението по съдебно-техническата експертиза – вещото лице било установило съществуването, местонахождението, границите, квадратурата и достъпа до 4 общото помещение. Това общо таванско помещение не било самостоятелно – придобито от С. Л., Г. Л. и Б. Л. в режим на съсобственост през 1969 год. Надстояването, какъвто бил настоящия случай, на сграда в режим на етажна собственост, се извършвало по силата на договор. Пак по силата на договор се придобивал и съответен дял от общите части. По този начин било извършено и разпределението в частност, тъй като в нотариалния акт за учредяване на суперфиция ясно било посочено, че всеки един от трите етажа/апартамента притежава по 1/3 идеална част от общите части на сградата. Когато собственикът на етажа се разпореждал с него, то приобретателят придобивал собствеността и на съответните общи части. Етажният собственик, в чийто обект – индивидуална собственост, се намирали общи части, бил длъжен да предоставя достъп на останалите етажни собственици до тези общи части. Това следвало от характеристиката и предназначението на общите части да обслужват индивидуалните обекти на всеки един от етажните собственици. От тази същност на общите части произтичало задължението на всеки етажен собственик да зачита правата на останалите етажни собственици и да не им пречи да ползват необезпокоявано общите части. Претендират и присъждането на направените разноски по делото.