Решение № 288 от 20.03.2023, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. П., 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря К.А.И. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720101864 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 от КТ; чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.225, ал.1 във вр. с чл.344, ал.1, т.3 от КТ.

Производството по делото е образувано по ис кова молба от Ю. В. В., ЕГН ********** от гр. П., *** срещу С. „***”, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. П., ***, представлявано от А.С.Х., с правни основания в КТ както следва:

- чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, за признаване уволнението на ищеца със Заповед *** г. на С. „***”, представлявано от А.С.Х., за неза конно и неговата отмяна;

- чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност: “***” в С. „***”, представлявано от А.С.Х.;

- чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.2 от Кодекса на труда, за заплащане на обезщетение в размер на 3900.00 лева, равняващо се брутното му трудово възнаграждение за период от шест месеца за времето, през което е останал без работа поради незаконното му уволнение, а именно за периода от 1

30.09.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със за конната лихва, считано от 30.09.2020 г. до о кончателното му изплащане, като му се присъдят сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът - С. „***” чрез адв. Р. Б. е подал отговор, с който е оспорил исковете, като твърди, че искът за признаване на уволнението за незаконосъобразно не може да бъде уважен, предвид сключения между страните срочен трудов договор сро кът на който бил изтекъл на 30.06.2022 г. По изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да отхвърли предявените исков е , като им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебното заседание ищеца лично, чрез адв. Б. и в депозирани писмена защита, поддържа предявените искове, и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разнос ки.

В съдебното заседание ответникът се представлява от адв. Б., която оспорва исковете, като и в депозирана по делото писмена защита моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените разнос ки.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фа ктическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Обективно кумулативно съединените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.225, ал.1 във вр. с чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Предявените искове са допустими, предявени от лицето, на което принадлежи правото- уволнения работник, срещу оспорващия работодател, като са спазени изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсват процесуални пречки за разглеждането им.

По основателността:

Няма спор между страните, че ищецът Ю. В. В., че ищецът е заемал при ответника длъжността „*** *** ***“, за сро к от *** г., при пълно работно време, при основно трудово възнаграждение от 650.00 лева, което се установява от приложения и неоспорен от страните трудов договор *** г.

Със заповед *** г., на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, считано от 05.10.2020 г., трудовото правоотношение на ищеца от длъжност “***” в *** 2 П., било прекра т е н о . Като причини за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта е посочено „***“. Тези факти се установяват от приложената по делото заповед *** г.

По искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите С.Т.П. и Т.И.С., а по искане на ответника по делото са разпитани свидетелите А.Д.В. и Е.Л.В..

В показанията си свидетеля П., сочи, че през времето, в което ищеца е заемал при ответника длъжността „*** ***“, той е бил ***. Твърди, че В. работил при ответника и преди сключване на процесния трудов договор, но по това време клуба е бил в аматьорския футбол, и не е имало изискване за сключване трудови договори с ***ите. Едва, ког а т о клуба влязъл в професионалния футбол през 2020 г., считано от 01.06.2020 г. бил с ключен процесния трудов договор. Твърди, че ищеца работил като *** на *** – П.“ до 30.09.2020 г., когато се провела футболна среща с „***“, която *** – П.“ загубили. Твърди, че същата вечер след мача, свидетеля разбрал от помощник – ***а на отбора, че на следващия ден ръ ководството на клуба, ще представят нов „*** ***“. Сочи, че ищеца му се обадил, и му казал същата информация, а той му отговорил, „…че не участва в това нещо..“. Свидетеля не знае дали на ищеца са му връчвани документи за прекратяване на трудовото правоотношение, но твърди, че на 01.10.2020 г. ищецът не отишъл на работа.

Твърди, че за смяната на *** ***а на отбора и футболистите не били съгласни.

В показанията си свидетеля С. твърди, че ищецът е работил като *** при ответника от 2019 г., като имало и сключен трудово договор между него и клуба. Твърди, че през 2019 г. свидетеля се е присъединил като футболист към отбора. Сочи, че отбора е играел под ръ ководството на В. до 01.10.2020 г., а на 30.09.2020 г. играли мач с „***“ за купата на Б., който загубили.

Твърди, че на 01.10.2020 г. на отбора било съобщено от президента на клуба – А.Х. и М.Ж., че отбора има нов *** *** – Х.Я., за кой т о казали на футболистите, че ръководството е взело решение да бъде новия *** на клуба.

Сочи, че след 01.10.2020 г. ищецът не е работил за клуба, а насрочената на 01.10.2020 г. трениров ка не се е състояла, тъй като част от футболистите застанали зад тогавашния си *** – ищеца.

В показанията си свидетеля В. – член на Управителния съвет на клуба, 3 сочи, че познава ищеца, като *** *** на „***“. Твърди, че ищеца бил назначен по трудов договор при ответни ка през 2020 г., а преди това също е тренирал отбора.. Сочи, че на 01.10.2020 г. се качили на стадиона, но футболистите бойкотирали тренировката, а ищеца не се явил на работа.

Твърди, че футболистите не искали да тренират, тъй като искали ищеца да остане *** на клуба, но на 01.10.2020 г. не бил представен нов *** на клуба.

Сочи, че на 01.10.2020 г. имало събрание на Управителни съвет на *** – П.“, н а което от ръководството било взето решение новият *** *** на клуба да бъде Х.Я., който поел клуба от 04.10.2020 г. Твърди, че от 01.10.2020 г. до 04.10.2020 г. В. не е идвал на работа във *** -П.“, и не е представял документи за отсъствието си.

Свидетеля В. – помощник *** на *** – П.“, в по казанията си твърди, че за последно е бил на работа с ищеца на 30.09.2020 г., когато е бил мача с „***“, който мач загубили. Сочи, че от следващия ден ищецът не е ходил на работа. Твърди, че на 02.10.2020 г. тренировката била водена от Х.Я..

Свидетеля не знае поради какви причини ищеца не е отишъл на работа, а на мача на 04.10.2020 г. с „ К.“, твърди, че отбора бил изведен на терена от Х.Я., като *** ***.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда:

Основанията за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя са посочени в чл.328, ал.1, т.1-т.12 и ал.2 от КТ. Те представляват определени от закона юридически факти, при наличието на които уволнението може да бъде извършено.

Съгласно чл.328, ал.1, т.12 от КТ, работодателят може да пре крати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 от КТ при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

За да се осъществи фактическия състав на уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.12 от КТ следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им, т.е. обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не 4 съдейства в една или друга степен.

За прилагане на основанието по сочената разпоредба се изис ква наличие на нова обстановка, настъпили нови обстоятелства, които да правят невъзможно изпълнението на трудовия договор. Основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.12 от КТ може да се използва тогава, когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните, по причина, която е извън другите специално уредени в КТ, като причините, породили тази нова обстановка, следва да произтичат от фа ктори, независещи от волята на страните и следователно невъзможността за изпълнение на насрещните задължения по трудовото правоотношение е следствие на обективни обстоятелства. Обективната невъзможност предполага, че при създадена нова обстановка реалното изпълнение на трудовия договор става невъзможно.

В случая в процесната заповед е посочено, като причини за прекратяване на трудовия договор - *** на ищеца, което не може да се подведе като основание за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание – чл.328, ал.1, т.12 от КТ, обуславящ безвиновна фа ктическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. От показанията на свидетелите безспорно се установи, че след 01.10.2020 г. ищецът не се е явявал на работа, респ. не е изпълнявал трудовите си задължения. Като причина свидетелите П. и С. сочат категорично, че това е решението на ръководството на клуба за назначаване на нов *** ***, която причина не попада в хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Дори и да се приеме, че ищецът не се явявал на работа след 01.10.2020 г. по незнайни причини, тези обстоятелства също не попадат в хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Показанията на П. и С., кореспондират в частност и с показанията на В., който твърди, че на 01.10.2020 г. част от футболистите са бой котирали тренировката, тъй като си искали стария ***.

Както вече, бе посочено основанието за пре кратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.12 от КТ обуславя безвиновна фа ктическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните, като субективното право на работодателя да пре крати трудовото правоотношение с работник или служител, се поражда само при наличието на тези предпоставки.

5

От събраните по делото доказателства не се установи да е настъпила нова фактическа обстановка, която да е довела до невъзможност за изпълняване на задълженията от ищеца и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. При тези обстоятелства предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда се явява основателен и до казан и като такъв следва да бъде уважен, като процесната заповед за уволнение се отмени, а уволнението на ищеца се признае за незаконно.

С оглед основателността на ис ка по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, който е главен, следва да бъдат разгледани и а кцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:

За да бъде уважен предявеният ис к с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ следва уволнението да е отменено като незаконосъобразно и трудовото правоотношение да е за неопределено време или да е срочно, но със срок, който да не е изтекъл към заседанието, в което е приключило съдебното дирене.

Съгласно разясненията, дадени с тълкувателно решение № 2/2012 г., по тълк. дело № 2/2012 г. на ОСГ К на ВКС, искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ е важно правно средство за защита срещу незаконно уволнение. Прието е, че искът е конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя.

Според същото тълкувателно решение това право на работни ка или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също та ка и съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване.

Възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната му работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно решение. Решението на съда за уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение таков а , каквото е било преди уволнението и то има преобразуващо действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение, 6 възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и др. Прието е, че това принципно разрешение търпи изключение в практиката на съда в една специална хипотеза - при предявени искове за защита срещу незаконно уволнение по срочен трудов договор.

Разпечатката съдържа 46 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54bca461-c981-4c68-a200-d062c5467890