Определение № 6 от 16.03.2021, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Бургас , 12.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павел А. Ханджиев

Иван А. Воденичаров

Христина З. Марева като разгледа докладваното от Павел А. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20212000500118 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение № 445 от 05.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1973/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

Въззивниците-ищци Е. С. Д. и Д. А. Р. са останали недоволни от тази част от решението, с която са отхвърлени претенциите им против Г. ф. при участието на трето лице-помагач В. Н. К. за обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от по 84 000 лв. до претендирания размер от по 250 000 лв. В отхвърлителната част решението било неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, постановено в противоречие със съдебната практика и при дискриминационен подход.

Определените от съда размери на обезщетението били прекомерно занижени с оглед принципа на справедливост и постоянната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. Съдът не изследвал задълбочено и не оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи значение за справедливия размер на претендираното обезщетение, между които свидетелските показания за изключителната близост, любов, доверие, взаимна отдаденост, емоционална привързаност и зависимост между ищците и починалата тяхна майка, които превръщали загубата в изключително тежка, непрежалима и непосилна за децата трагедия, както и актуализираните към датата на настъпване на застрахователното събитие лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди.

В отхвърлителната част решението било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не изпълнил задължението си да извърши задълбочена и всестранна преценка на релевантните обстоятелства, а поради това решението било и необосновано.

1

Обжалваното решение било в противоречие с практиката на ВКС и останалите съдилища, които в сходни случаи определяли по-високи размери на обезщетения при смърт на родител.

Неправилно съдът приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, изразяващо се в заставане в непосредствена близост до работно оборудване. това защитно възражение на ответника останало недоказано, поради което неправилно съдът го уважил в размер на 30 %. Причина за настъпване на произшествието, довело до смъртта на А. М.

Р. били само действията на неправоспособния водач - третото лице-помагач В.К., който не обезопасил извършваната от него маневра, като преди започването не се убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението. В случай че възражението въпреки това бъде счетено за основателно, то следвало да се приеме съпричиняване до размер от 10 %.

Решението било неправилно в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетенията, считано от 05.06.2020 г., като било оставено без уважение искането лихвата да се присъди на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от 14.05.2020 г. - датата, на която било депозирана застрахователната претенция на ищците. Задълженията за лихви по чл. 429 и чл. 497 КЗ били с различни правни основания: едното било част от общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, а другото било за забава на ответника с определянето и изплащането на общия размер на дължимото обезщетение.

Поради това, считано от 05.06.2020 г., ответникът дължал на осн. чл. 497, ал.

1, т. 1 КЗ законната лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, включващо главница и лихва по чл. 429, ал. 3 КЗ.

Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 250 000 лв. заедно със законната лихва на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от 14.05.2020 г. - датата на депозиране на застрахователната претенция, до окончателното изплащане, както и законната лихва на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 558, ал. 1 КЗ върху общия размер на застрахователното обезщетение, включващо главница и законна лихва по чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от 05.06.2020 г. до окончателното погасяване на вземането.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемият ответник Г. ф. чрез процесуалния си представител е представил писмен отговор. Въззивната жалба и отделните оплаквания в нея се оспорват като неоснователни.

Третото лице-помагач В. Н. К. не е изразил становище по въззивната жалба на ищците.

2

Третото лице-помагач В. Н. К. е останал недоволен от решението в осъдителната част, с която на ищците са присъдени обезщетения в размер на по 84 000 лв. Поддържа се, че в тази част съдебното решение е неправилно.

Смъртта на майката на ищците не била резултат на ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ЗДвП, багерът, причинил смъртта, не придвижвал по път, отворен за обществено ползване, и за собственика или ползвателя му не била задължителна застраховката “Гражданска отговорност”. Оттук - липсвало основание да се ангажира отговорността на Г. ф. по чл. 557 КЗ.

Не било доказано по делото, че К. виновно е причинил смъртта на А. Р..

Не били доказани и размерите на претенциите.

Иска се отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на исковете. В условия на евентуалност се иска изменение на решението и намаляване размера на обезщетенията при приемане на съпричиняване от страна на пострадалата 70 %.

Ищците, въззиваеми по тази въззивна жалба, представили писмен отговор, с който я оспорват и излагат насрещни аргументи по оплакванията на третото лице-помагач.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с въззивните жалби констатира, че те са подадени от надлежни страни, които имат правен интерес от обжалване на решението, в законния срок, и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267 ГПК Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на Е. С. Д. и Д. А. Р. против отхвърлителните части и на В. Н. К. против осъдителните части на решение № 445 от 05.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1973/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните на 22.04.2021 г. от 9,30 часа.

Определението не може да се обжалва.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4