Решение № 5441 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5441 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100508821 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 3165/25.02.2025 г. по гр. д. № г. по описа на СРС, 155 състав, при участието на трето лице помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, е прието за установено по предявените искови претенции от „Топлофикация София“ ЕАД против „Маркетинг груп“ ООД с правно основание чл. 422 във връзка с (л. 415 от ГПК и във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че „Маркетинг груп“ ООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 677,44 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2022 г., сумата от 157,82 лева - лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 15.11.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като исковата претенция е отхвърлена за сумата от 677,44 лева до първоначално претендирания размер от 695,71 лева.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени е постъпила въззивна жалба вх. № 129812/11.04.2025 г., подадена от „Маркетинг Груп“ ООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност.

Въззивникът поддържа твърдението си, че няма договорни отношения с 1

„Топлофикация София“ ЕАД, поради което било недопустимо да завеждат дела поради изтичането на договора. Освен това, в обекта на ул.

„Узунджовска“ № 8 нямало радиатори и тръби за парно. Необяснимо било защо топлофикация изисквала заплащането на някаква топлинна енергия. От приложения от „Техем Сървисис“ ЕООД. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 24019/20.02.2026 г., с който въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД ги оспорва и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 26760/2024 г. по описа на СРС, 155 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против „Маркетинг Груп“ ООД, с която на основание чл. 422 от ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че между „Топлофикация София“ ЕАД и „Маркетинг Груп“ ООД е сключен договор № 34379/1059652/28.06.2017 г. за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот – магазин (имота разделен на две с аб. № 261889 и аб. № 369552, находящ се в гр. София, общ.

Триадица, ул. „Узунджовска“, аб. № 261889, инсталация 400010366.

Поддържа, че в чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ било регламентирано, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. В процесния период действали Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на 2

ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г., според чл. 40, ал. 1 от които бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставка, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на топлинна енергия в периода от м. 05.2021 г. до 04.2022 г. на стойност 695,71 лева.

Поддържа, че за периода от 01.07.2021-15.11.2023 г. ответникът изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължи и обезщетение в размер на 157,82 лева. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи исковите суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Маркетинг Груп“ ООД, с който заявява, че оспорва предявените искове, като твърди, че не дължи претендираните суми, видно от приложените документи.

Към първоинстанционното производство е приложено ч.гр.д. № 64214/2023 г. по описа на СГС, 155 състав. По заявление от 22.11.2023 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на „Маркетинг Груп“ ООЗ да заплати на заявителя сумата от 695,71лева – главница за неизплатени суми за доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес гр. София, ул. „Узунджовска“ № 8, магазин, с абонатен № 261889, за периода от м. май 2021 г. до месец април 2022 г., сумата от 157,82 лева – лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 15.11.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, както и направените в заповедното производство разноски.

С обжалваното решение, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като съществувало облигационно правоотношение между страните и е доставена топлинна енергия в процесния период на установената стойност.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, 3 както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Ответникът – въззивник е юридическо лице, а имотът се ползва за нежилищни нужди. В този случай, при снабдяване на имота с топлинна енергия приложение намира разпоредбата на §1, т. 3а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Съгласно този законов текст „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В чл. 149, ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката е предвидено, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че със заявление от 28.06.2017 г. „Маркетинг Груп“ ООД е направило искане до „Топлофикация София“ ЕАД е направило искане да бъде открита партида за ползване на топлинна енергия за имот на ул. „Узунджовска“ № 8. Към заявлението е представен договор за наем от 20.04.2017 г., по силата на който на ответното дружество е предоставен за временно и безвъзмездно ползване недвижим имот – магазин, находящ се на ул. Узунджовска № 8. Срокът на договора е 3 години, считано от 01.05.2017 г. Въз основа на заявлението е сключен Договор № 34379/1059652/28.06.2017 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и „Маркетинг Груп“ ООД при общи условия за продажба на 4 топлинна енергия за топлоснабдения имот. В договора е уговорено, че договорът се сключва за срок от пет години, считано от 01.06.2017 г.

При така установеното и доколкото не се установява, че договорът е прекратен преди изтичането на срока, за който е сключен при условията на чл.

68, ал. 1 от приложимите общи условия, правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния период от м. май 2021 – м. април 2022 г. задължението за заплащане на топлинна енергия е възникнало за „Маркетинг Груп“ ООД.

Без правно значение за конкретния спор е дали приетия по делото Договор за наем е бил прекратен с изтичане на срока му от три години. При прекратяване на договора за наем и при преустановяване на ползването на предоставените от „Топлофикация София“ ЕАД ответникът е следвало да предприеме действия по прекратяване на договора за продажба на топлинна енергия преди изтичане на срока му съгласно чл. 68 от приложимите общи условия.

Следователно и поради съвпадане на фактическите и правни изводи на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 155 състав, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева (25,56 евро) за изготвено становище по въззивната жалба На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4669/18.03.2025 г. по гр. д. № 42604/2024 г. по описа на СРС, 43 състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК „Маркетинг Груп“ ООД, ЕИК – 131470287, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. Георги Пеячевич № 67А на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК-831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец № 23Б сумата от 25,56 евро, представляваща 5 юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД - Техем Сървисис“ ЕООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6