Решение № 975 от 28.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. Пазарджик, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220100430 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „А. к. п. з.“АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., ул.“П. В.“№29, ет.3, представлявано от изпълнителния директор Я. Б. Я. срещу Е. И. М. от село М. К., община Б., ул.“Д. и п.“№41одадена е искова молба, в която се твърди, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения едномесечен срок ответницата М. е възразила срещу същата, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск..

Твърди се, че между „В. К.“ ООД като заемодател и Е. И. М. като заемател е бил сключен договор за паричен заем № ***** от 21 януари 2023 г. , сключен при спазване на разпоредбите на от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договарянето между страните е осъществено чрез средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уебсайт/, като договорът за заем е сключен във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите условия, приложими към договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Подписвайки договора за заем заемателят удостоверява, че е запознат предварително от заемодателя с преддоговорна информация, 1 предоставена под формата на Стандартен европейски формуляр и Общи условия, приложими към договор за паричен заем, който има за предмет предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.

Твърди се, че при сключването на процесният договор за кредит заемателят е подписал декларация, посредством която е потвърдил, че въведената от него парола има силата на саморъчен електронен подпис съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, който в отношенията му с „В. К.“ ООД има действие на саморъчен подпис. Съгласил се е, че всяко изявление, направено от него, след което е въведена уговорената между страните парола, имаща действие на саморъчен електронен подпис, е обвързващо за него. Задължил се е да пази в тайна паролата за достъп до своя акаунт при „В. К.“ ООД, като вземе всички необходими мерки срещу узнаването й от трети лица. Съгласил се е и се е задължил да подписва със своята парола за достъп (електронен подпис) всички документи, изпратени до него от „В. К.“ ООД на посочения него e-mail. Заемателят е длъжен да запази всички документи, изпратени му от заемодателя по електронната поща, посочена в договора на хард диска на компютъра си, на C D или друг траен носител, както и да съхранява същите до приключване изпълнението на договора.Всички документи, изпратени към заемателя са във формат, непозволяващ промяна/корекция и т.н. по документите, като същите са предоставени на заемателя в PDF формат.

Твърди се, че между иищцовото дружество и „В. К.“ООД с ЕИК ***** е бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 05 март 2024 г. вземането по горевизирания договор за заем е прехвърлено в полза на „А. к. п. з.” ООД (правоприемник на което е „А. к. п. з.“ АД, ЕИК ****, считано от 25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Твърди се, че „В. К.“ ООД е упълномощило „А. к. п. з.“ АД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. В тази връзка на 08.03.2024г. ищцовото дружество е изпратило уведомително писмо за извършената цесия до Е. И. М., като същото е получено от ответника.

Твърди се, че съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 3000 лева, под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клиеновата мрежа на „И.“ АД. С подписването на договора ответникът М. е удостоверила, че е получила от заемодателя заемната сума от 3000,00 лева, 2 като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 3774,60 лева, ведно с договорната лихва на 30 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 125,82 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). Размерът на ГПР по договора е фиксиран и е определен в съответствие с изискванията на чл. 19 ал. 2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, както и такси за допълнителни, незадължителни услуги, предоставени на Кредитополучателя по негово искане. Следва заключението, че законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

Твърди се, че по договора за паричен заем ответницата е извършвала плащания в общ размер на 928.30 лв.Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 2675.35 лв.За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № ***** от 21 януари 2023 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, а именно 774,60 лева. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 595.97 лева за периода от 04 февруари 2023 г. - датата на първата вноска до 16 март 2024 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Твърди се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 16 март 2024 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 296.04 лева от 17 март 2024 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 26.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Моли се съдът да постанови решение, с което да приемете за установено в отношенията между страните, че ответникът Е. И. М. дължи на „А. к. п. з.“ АД следните суми: сумата от 2675.35 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем №***** сключен на 21.01.2023г.;сумата от 595.97лв., представляваща договорна лихва за периода от 04.02.2023г. дата на първа погасителна вноска , сумата от 296.04лв., представляваща лихва за забава върху непогасената главница от 17.03.2024г,датата, следваща деня на последната погасителна вноска до 26.11.2024г.- датата на подаване на 3 заявлението по чл.410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.Претендират се сторените по делото разноски.Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който не се оспорва, че между „В. К.“ ООД и ответника е сключен договор за потребителски кредит № *****/21.01.2023г. по смисъла на който дружеството-кредитор е предоставило кредит на ответника в размер на 3000 лв. Противопоставя се възражение, че договорът за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК поради следното:договорът е сключен при следните параметри: срок на кредита - 60 седмици, размер на годишен лихвен процент на кредита - 40.32%,Годишен процент на разходите (ГПР) е 49.37 %, такса експресно отпускане на заема: 1887лв. Общата сума по кредита, дължима от потребителя към момента на сключване на договора е 5661.60лв., с включена такса експресно разглеждане на документите. В чл.4, т.1 от договора било уговорено, че заемателят се задължава да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:поръчител, физическо лице при условия и с изисквания подробно описани в договора или Б. гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем.Твърди се, че съгласно чл. 4, т. 2 от договора страните се уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 1257.90лв. Страните се уговорили неустойката да се разсрочи и да се плаща на равни части, ведно с погасителната вноска. По този начин, общото задължение по договора става: 6919.50 лв.Така сключеният между страните договор е недействителен на основание чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК. В нарушение на императивните правни норми годишният процент на разходите (ГПР) е посочен единствено като процент, а именно 49.37%., при което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно-неустойката при непредоставяне на обезпечение. В процесният случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за обезпечаване на главно то задължение и като такова има вторичен характер 4 неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената в заем сума.

Уговорената между страните неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по договора, а евентуални такива от непредоставяне на обезпечение чрез поръчителство или Б. гаранция. Чрез неустоечната клауза от договора се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение е посочено като условие, при което разходите по кредита могат да се повишат. Този факт е индикация, че предоставянето на обезпечение е условие, от което зависи размера на разходите по кредита, т. е. "неустойката" се явява разход по кредита, а не обезщетение, който в противоречие на правилото на чл. 11, т. 10 от ЗПК не е включен в ГПР. Въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му - 3-дневен от сключване на договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия.Според ответника е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Твърди се, че съгласно чл.23 от ЗПК ответницата дължи на ищцовото дружество само чистата стойност на кредита/ главница/ и отчитайки направеното признание в исковата молба за извършени частични плащания по договора за кредит, в размер общо на 928.30лв. същите следвало да се калкулират към дължимата главница , 5 поради което искът се явявал частично основателен и следвало да се отхвърли за разликата над 2071.70лв. главница. Претендират се разноски.