Решение № 142 от 24.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. П., 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20235000500288 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№12783/20.04.2023 г., подадена от И. А. И., чрез адв. Н. К., против Решение №403/27.03.2023 г. по гр.д.№839/2022 г. на ОС – П. – 2 с-в, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против С. Г. И., иск с правно основание чл.23 от СК, за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищеца е изключителен собственик на недвижим имот – Апартамент, представляващ СОС с идентификатор ......, находящ се в гр.

П., р-н С., ЖК „Г.-с.“, на адрес: ул.“Б.“ №1, ет. 12, ап.57, ведно с 1,287 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот е бил придобит по време на брака между ищеца и ответницата, с договор за покупко-продажба от 14.09.1999 г., сключен с Нотариален акт №...... на Н-с В.Б., с рег.№..., поради придобИ.ето му при условията на пълна трансформация на лично имущество на ищеца. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка, налице е противоречие между установената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина.

Неправилно съдът е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване, че жилището е придобито изцяло с негови лични средства, и не е оборил презумцията по чл.21, ал.3 от СК за съвместен принос на двамата съпрузи. Неоснователно са кредитирани изцяло показанията на свидетелите на ответницата, като показанията на св. Й. са приети за нелогични и 1 необосновани. След като е приел липса на пълна трансформация на лично имущество на ищеца, съдът е следвало да се произнесе и да признае частична трансформация на лично имущество на ищеца, за сумата от 5708,36 лв. – вложените лични средства на ищеца, придобити от продажбата на неговия дял от наследствения имот, в размер на 4258,36 лв., и доплатените от него 1450 лв. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на ново по същество, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен, като се признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на процесния имот, въз основа на настъпила пълна трансформация на негово лично имущество.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№16373/22.05.2023 г., подаден от С. Г.

И., чрез адв. Р. М.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Съдът обосновано и правилно е приел, че не е проведено пълно главно доказване, че процесното жилище е придобито изцяло с негови лични средства, и не е оборена презумпцията по чл.21, ал.3 от СК за съвместен принос на двамата съпрузи. Правилно съдът е приел, че достоверността на показанията на св. Г. И. е разколебана от показанията на свидетелите В.,С., и К., като е изложил убедителни мотиви защо кредитира показанията на тази група свидетели. Ответницата е провела успешно насрещно доказване, което не е необходимо да е пълно, за да разколебае несъмнения извод на съда по релевантните факти. По делото не са налице писмени доказателства, подкрепящи показанията на свидетелите на ищеца, и такива не се сочат. Съдът няма задължение да се произнася по иск за частична трансформация по чл.23, ал.2 от СК, тъй като такъв иск не е предявен, и решение в този смисъл би било недопустимо. Наред с това, ищецът не е доказал да е вложил каквато и да е сума, представляваща негови лични средства в придобИ.ето на процесното жилище, поради което и такъв иск би бил неоснователен. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение, и потвърждаване на постановеното решение. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски за въззивната инстанция.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово и местно компетентен съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни – бивши съпрузи, поради което е обжалваният съдебен акт допустим. По правилността му съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.

На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:

С исковата молба ищецът И. А. И. е предявил срещу ответницата С. Г. И. – негова бивша съпруга, иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК, с който иска да бъде признато за 2 установено в отношенията помежду им, че придобитият по време на брака им с договор за покупко-продажба от 14.09.1999 г., сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот Акт №....... г. по описа на нотариус Д.С., с рег.№... на НК, вписан в СВп-П. с акт №197, т.32, дело №7879/1999 г., недвижим имот - Апартамент, представляващ СОС с идентификатор ......, находящ се в гр. П., р-н С., ЖК „Г.-с.“, на адрес: ул.“Б.“ №1, ет. 12, ап.57, ведно с 1,287 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, е изключителна собственост на ищеца И. А. И., тъй като е бил придобит изцяло с лично имущество на ищеца – парични средства в общ размер на 27 000 лв.

Посочената сума сочи да е формирана, както следва:

- от сумата 4258,36 лв., получена от продажбата на собствената му идеална част, придобита по наследство от неговия баща А. Г.ев И., от съсобствен наследствен недвижим имот, представляващ Апартамент №7, находящ се в гр. П., ул.“К.“ №10-а, на 4-ти етаж, по договор за продажба на недвижм имот от 14.09.1999 г., сключен с Нотариален акт №..... г. по описа на Нотариус В.Б., рег.№...., вписан в СВп-П. с Акт №173, т.32, дело №7848/99 г.;

- от сумата 21 291,83 лв., получена на 14.09.1999 г. по дарение от неговата майка М.И. И. и неговия брат Г. А. И., представляваща получената от същите продажна цена от техните наследствени дялове от същия съсобствен наследствен имот;

- от сумата 1450 лв. – лични средства на ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата С. Г. И. е оспорила иска изцяло. Оспорва твърдяното от ищеца основание за придобИ.е на сумата от 21 291,82 лв. – получено от него дарение на същата сума от майката и брата на ищеца, представляваща получената от тях част от продажната цена на съсобствения им апартамент на ул.“К.“ №10. Оспорва се поредността на двете сделки – продажбата на наследствения имот на ул.“К.“ №10, и покупката на семейното жилище - процесния апартамент на ул.“Б.“№1. Поддържа се жилището на ул.“Б.“ №1 да е придобито в режим на СИО, с принос на ответницата в придобИ.ето му, като е работела през цялото време на брака с ищеца, грижила се е за семейното домакинство и отглеждането на родените от брака им деца, за поддръжката и подобряването на процесния недвижим имот, заплащане със семейни средства на данъците и таксите за имота, семейството е било подпомагано от нейните родители с труд и пари, като продължили и по време на брака й да внасят средства в открития на нея детски влог, и открили детски влогове и на двамата сина на страните и внасяли средства по тях. Тези средства – както от нейната сметка, така и от влоговете на децата им, били изтеглени по настояване на ищеца, и използвани за покупката на процесното жилище. На тези основания се поддържа становище за придобИ.е на имота в режим на съпружеска имуществена общност. При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че сумата от 21 291,82 лв., придобита от майката и брата на ищеца от продажбата на наследствения имот, е била дарена за закупуването на семейното жилище на ул.“Б.“ №1, то се настоява да се приеме, че сумите са дарени на двамата съпрузи.

Във връзка с релевираните от страните твърдения и възражения, съдът намира 3 следното:

От Решение №1649/01.10.2021 г. по гр.д.№6351/2021 г. на РС-П., II бр.с. /на л.10 от делото на ПОС/ се установява, че страните са бивши съпрузи, като са сключили брак на 21.03.1992 г., който е бил прекратен по взаимно съгласие на двамата съпрузи по реда на чл.50 от СК, със същото решение на 01.10.2021 г., което е окончателно. От брака им страните имат две деца, които към момента на прекратяването му са били пълнолетни. С решението е постановено семейното им жилище, находящо се на адрес: гр. П., ул.“Б.“ №1,ет.12, ап.57, след прекратяването на брака да се предостави за ползване на С. Г. И., като на основание чл.57, ал.2 от СК считано от датата на влизане в сила на решението, същата ще заплаща на И. А. И., месечен наем за ползването му в размер на 300 лв./месечно.

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №....... г. по описа на нотариус Д.С., с рег.№... на НК, вписан в СВп-П. с акт №197, т.32, дело №7879/1999 г. /на л.7 от делото на ПОС/ се установява, че на 14.03.1999 г. ищецът И. А. И., като купувач, е сключил договор за покупко-продажба, с който е купил недвижим имот, представляващ Апартамент №57 , на 12 жилищен етаж от блок 20, находящ се в гр. П., комплекс „Г.-с.“, на ул.“Б.“ №1, със застроена площ от 84 кв.м., ведно с избено помещение №17 и ведно с 1,287% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за сумата от 27 000 лв. която сума пълномощникът на продавача е получил изцяло и в брой от купувача.

От Схема №15-1343683-10.12.2021 г. /на л. 9/ се установява, че процесният недвижим имот е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 10.12.2021 г., като за негов собственик по данни от КРНИ е вписан И. А. И. с дял 1/1 от правото на собственост, въз основа на НА за покупкопродажба акт №197, т.32, дело №7879/1999 г. от 14.03.1999 г. на СВп-П..

От Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх.№66090001036/19.01.2022 г. /на л.8/ за имот, находящ се в гр. П., р-н С., ул.“Б.“ №1, вх.А, ап.57, ет.12, се установява, че в данъчната служба на Община П. имотът е вписан с партиден №**********001, с единствен собственик И. А. И..

От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №..... г. по описа на Нотариус В.Б., рег.

№...., вписан в СВп-П. с Акт №173, т.32, дело №7848/99 г. /на л.5/ се установява, че на 14.09.1999 г. М.И. И., Г. А. И. и И. А. И. са продали свой съсобствен имот, представляващ Апартамент №7, находящ се в гр. П., ул.“К.“ №10-а, на 4-ти етаж, с площ89,43 кв.м., ведно със избено помещение №13 с полезна площ от 5,98 кв.м. и таванско помещение №7 с площ от 16 кв.м., както и 10,19% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото от 406 кв.м., съставляващо парцел XV, имот план.№795 от кв.66 по плана на гр. П., кв.“Хр. С.“, за сумата от 25,555,20 лв., която сума продавачите са получили изцяло и в брой от купувачите. При сключването на договора продавачите са се легитимирали като собственици на имота с Нотариален акт №..... и удостоверение за 4 наследници от 1999 г.

От Удостоверение за наследници на А. Г.ев И. №94а-А-95/14.01.1996 г. /на л.6/ се установява, че А. Г.ев И., роден през 1936 г., е починал на 08.01.1996 г. и е оставил за свои наследници по закон съпруга М.И. И. /р.1938 г./ и синове Г. А. И. /роден 1963 г./ и И. А. И.