Решение № 72 от 03.06.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Сандански, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20231250200321 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от "***" ЕООД, със седалище и адрес на управление – град ***, улица „***“ №1, ЕИК***, със законен представител Ц. С. Ц., против Наказателно постановление № *** от ***г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград , с което на дружеството за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

Жалбоподателят в жалбата атакува наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно и прави искане за неговата отмяна. Оспорва се изводът на АНО, че е налице нарушение, като се твърди, че между дружеството жалбоподател и лицето Ш. е бил налице сключен трудов договор в писмена форма към момента на проверката. Твърди се освен това, че е било изпратено уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ до НОИ, но същото не било обработено на деня, в който било изпратено поради сгрешени данни за лицето, сключило трудов договор. Твърди се още, че тези документи били представени при проверката в офисите на НАП, но това обстоятелство не било отразено в АУАН. В самото НП пък не било обсъдено направеното писмено възражение именно относно представените документи – трудов договор и подадено уведомление, поради което и същото се явява незаконосъобразно, като издадено при нарушена процедура, довела до ограничаване правата на санкционираното лице.

В съдебно заседание законния представител на жалбоподателя не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище, с което не се възразява производството да протече при отсъствие на представител на жалбоподателя. Правят се доказателствени искания. Поддържа се жалбата по изложените в същата съображения и се иска отмяна на НП.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Портоколска моли 1 съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Депозира и писмено становище, в което излага подробни съображения за законосъобразност на издаденото НП, чието потвърждаване се иска. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е санкциониран, за това че в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на 25.11.2022г. не е сключил писмен трудов договор с Н. А. Ш. за предоставяната от нея работна сила в експлоатирания от дружеството обект – ТИР паркинг със санитарни помещения „***“, находящ се на АМ „***“, км.***, в землището на село ***.

На ***г. от служители в Д“ИТ“ Благоевград – свидетелите И. и Ц. била извършена проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство в обект – Тир паркинг със санитарни помещения „***“, находящ се на АМ „***“, км.***, в землището на село ***, стопанисван от жалбоподателя „***“ ЕООД. При извършената проверка на място било установено лицето Н. А. Ш., ЕГН**********. Ш. собственоръчно попълнила Декларация на осн. чл. 399, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КТ, в която записала, че работи при юридическото лице като хигиенист, с работно време от 08. 00 до 20. 00 часа, с две почивки по десет минути, като два дни работела и два дни почивала, с трудово възнаграждение в размер на 1000 лв. В декларацията било отбелязано също, че Ш. работи от 22.11.2023г. Тъй като на място не присъствал представител на жалбоподателя свидетелката И. изготвила призовка за явявани в офис на Д“ИТ“ Благоевград и представяне на документи във връзка с извършената проверка.

На ***г. в офисите на Д“ИТ“ Благоевград се явило упълномощено от законния представител на дружеството лице, което представило част от исканите документи, представило писмен договор – граждански – за отношенията между „***“ ЕООД и свидетелката Ш., но не представил трудов договор. Били представени график на ангажираните в обекта лица, в който е включена Ш., както и график за ежедневен инструктаж, в който отново е включена Ш. от дата ***г. От свидетелката И. на същата дата – ***г. била извършена справка за сключвани трудови договори и било установено, че за Ш. не е подавано уведомление в ТД на НАП.

В присъствието на представителя на дружеството били съставени протокол за извършена проверка, постановление за обявяване на трудово правоотношение между Ш. и „***д“ ЕООД за сключено и покана до жалбоподателя за съставяне на АУАН на ***г. в офисите на Д“ИТ“. Поканата за съставяне на АУАН била връчена на представителя на дружеството, а постановлението за обявяване за съществуване на трудово правоотношение и протокол за извършена проверка били изпратени но жалбоподателя по пощата. На ***г. в офисите на Д“ИТ“ Благоевград не се явил законен или упълномощен представител на „***“ ЕООД, при което в отсъствие на представител бил съставен АУАН №*** от свидетелката И.. В АУАН било описано извършването на проверка, установените обстоятелства по полагане на труд от страна на Ш., извършената проверка по документи, представени от представител на дружеството на ***г. Бил направен извод, за е извършено нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Били описани събраните доказателства и изготвените при проверката документи. АУАН бил изпратен за връчване по пощата и бил връчен на упълномощен представител на „***“ ЕООД на ***г. Въпреки че АУАН бил официално връчен на ***г., още на ***г. в Д“ИТ“ Благоевград постъпило възражение срещу него от дружеството, предмет на проверката. С възражението се оспорват изводите направени в АУАН като фактическа обстановка и се твърди наличието на документи – сключен трудов договор и подадено уведомление.

Въз основа на изготвения АУАН и събраните в хода на проверката документи АНОдиректора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград – издал обжалваното наказателно постановление №***/***г. В НП било описано подробно извършената проверка, направените констатации – включително и след проверката на събраните документи, като на дружеството работодател – „***“ ЕООД за нарушение на чл.62, ал.1, 2 вр. с чл.1, ал.т.2 от КТ на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ било наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите И. и Ц., както и от писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и представени в съдебно заседание, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. В по-голямата си част свидетелските показания безпротиворечиво установяват възприетата по-горе фактология. Служителите в Д“ИТ“ са категорични, че при извършване на проверката са възприели Ш. да осъществява трудова дейност, което се потвърждава от попълнената от Ш. саморъчно декларация и останалите приложени документи – график за смени и график за ежедневен инструктаж. Твърденията за сключен трудов договор – препис от който е представен едва с подаденото възражение, но не и при проведената проверка по документи – не изключва обстоятелството, че Ш. е полагала труд и осъществявала трудова дейност, а не е предоставяла услуга, по силата на сключен граждански договор. Същевременно е безспорно, че към момента на проверката на място и по документи трудов договор не е бил представен.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставянето на АУАН не са налице процесуални нарушения, както и посочената в него фактическа обстановка, не се опровергава от събраните доказателства. Актът е съставен от главен инспектор И., която с оглед заеманата длъжност и разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ, като контролен орган има право да съставя АУАН при констатиране на нарушения на трудовото законодателство. Актосъставителят при изпълнение на служебните си задължения е установил нарушението на разпоредбите на КТ от страна на дружеството жалбоподател и е съставил АУАН съгласно изискванията за това. Атакуваното НП е издадено от Директор на "Инспекция по труда" Благоевград, в изпълнение правомощията му произтичащи от разпоредбата на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 399 от КТ. С оглед изложеното съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия произтичащи от КТ.

Актът е съставен в отсъствието на упълномощен представител на дружеството – жалбоподател, но след редовно и своевременно призоваване на законния представител с покана, връчена на представител на дружеството. Актът е подписан от всички лица посочени в него, като е връчен на упълномощен представител с удостоверяване на връчването. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на дружеството жалбоподател. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а според чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се установява, че към 25.11.2022г. Н. Ш. е полагала труд , без с нея да е сключен писмен трудов договор. Горното е в пълна корелация с писмените и гласни доказателства, приобщени по делото. В случая отношенията между дружеството и Ш. се явяват трудови правоотношения съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, които следва да бъдат уредени със сключване на писмен трудов договор. По своето естество трудовия договор предпоставя престирането на работна сила при упражняването на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези признаци, определящи трудовото правоотношение са установени от контролния орган, както и от показанията на самия работник .

Отделно от това от посочените характеристики на дейността в декларацията, попълнена от Ш. и подписана от нея , може да се приеме, че е налице трудово правоотношение, включващо основните елементи, представляващи минималното необходимо договорно 3 съдържание на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ - да е постигнато съгласие за мястото на работа, за характера на работата и за трудовото възнаграждение. Същевременно съдът приема, че представеният едва с възражението срещу АУАН трудов договор не е бил сключен към момента на проверката и не е бил представен на проверяващите, поради което и единственият извод е, че към момента на проверката такъв не е съществувал.

Следва да се има предвид, че самото нарушение е формално и е довършено с постъпването на работа от работника, без да има сключен трудов договор в писмена форма.

По отношение на размера на наказанието нормата на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. В процесния случай, финансовата санкция е определена над законово определения минимален размер, а именно – 2000 лева, но далеч под предвидения максимум, като при определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е отчел степента на обществена опасност на конкретното нарушение и че освен конкретното нарушение са налице и други нарушения на трудовото законодателство, установени при извършване на проверката.