Определение № 2542 от 14.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2542 гр. София, 14.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002102575 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община, която обжалва изцяло въззивно решение № 365 от 28.03.2025 г. по гр.с.№ 1856/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 554/30.01.2024г, постановено по гр.д.№ 15295/2021г по описа на СГС, в частта, с която са уважени предявените Н. Г. Г., ЕГН [ЕГН] против нея искове на основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД за претърпян от Г. деликт на 17.07.2018 г., в [населено място],[жк], [улица], като Общината е осъдена да й заплати сумата 25000 лв.– обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2021 г. до окончателното изплащане, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 70000 лв., сумата 8715.28 лв., съставляваща законната лихва за периода 17.07.2018 г. 21.12.2021 г.. върху главницата от 25000 лв., като този иск е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 24404,73 лв.; сумата 9,10 лв.– имуществени вреди (претърпяна загуба) – разходи за лечение, като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 2953,58 лв., сумата 2 592,34 лв.– имуществени вреди (пропуснати ползи) – разлика между получено обезщетение за временна неработоспособност за периода 17.07.2018 г. - 30.11.2018 г., като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 3568 лв. и за периода 01.12.2018 г. – 05.02.2021 г. На основание чл.

78, ал. 1 ГПК, Общината е осъдена да плати държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно уважената част от иска в размер на 1585,07 лв. и на адв. Т. Л. Х., на основание чл. 38 ЗАдв. - сумата от 2874,84 лв. адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно на решението поради 1 противоречие с материалния закон, като се твърди, че не са доказани елементите на деликта, защото не е установено, че причината за увреждането на ищцата е неравност на тротоара.

Твърди съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради непълен и неправилен анализ на доказателствата и необоснованост на изводите. Основните доводи са за неправилни фактически изводи относно механизма на инцидента, като поддържа теза, че ищцата е паднала вследствие на влошеното здравословно състояние и прилошаване, а не поради неравност на тротоара и спъване на него. За това твърдение се позовава на запис на център 112 и снетата анамнеза при приема в УМБАЛ „Св.Анна.”АД, които счита, че не са обсъдени задълбочено от съда, а е надценено приетото от заключението на комплексната СМЕ, че поради подпирането с ръка от пострадалата, тя не е губила съзнание преди падането. Възразява евентуално и по приложението на чл. 52 ЗЗД, защото не е отразено кой критерии как се е отразил върху присъденото обезщетение.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК по следните въпроси: 1.Допустимо ли е първоинстанционния съд, а в последствие и въззиния да допуснат съществено нарушение на правилата за обсъждане на доказателствата по чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, като погрешно е тълкувал изолирано твърдение на вещо лице и това погрешно тълкуване е възприето безкритично от въззивния съд, водещо до неправилни фактически констатации за механизма на инцидента? 2.Налице ли е явна необоснованост на въззивното решение, когато се повтаря погрешно тълкуване на първоинстанционния съд относно тълкуване на изолирани твърдения на вещите лица, без да извърши самостоятелна и критична преценка на твърдението в контекста на всички събрани по делото доказателства, включително медицинските документи и записа на център 112?

3.Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила формирането на фактически констатации, основани единствено на погрешно тълкуване на изказвания на вещо лице, без да извърши задълбочен анализ и съпоставка с други релевантни писмени доказателства /медицински документи и запис от телефон 112/, които съдържат конкретна информация за настъпилия инцидент лично от твърдения от ищцата, противоречаща на това погрешно тълкуване и това е довело до неправилно установяване на механизма на инцидента? 4.Противоречи ли въззивното решение на логиката и здравия разум, като се основава на погрешно тълкуване на твърдение на вещо лице, при положение, че другите доказателства или дори контекста на експертизата противоречат на това тълкуване?

5.Необосновано ли е решение на въззивня съд, което приема за установено, че причина за падането „спъване в дупка на тротоара“, въпреки липсата на каквито и да е преки свидетелски показания, очевидци на такова спъване и падане, и писмени доказателства, игнорирайки категорични писмени доказателства /медицински документи и запис на тел.

112/, които установяват механизма на падане, предшестващо състояние на прилошаване, като вероятна и логична причина за загуба на равновесие? 6.Превратно ли тълкувал въззивния съд изолирано твърдение на вещо лице за опит за задържане при падане, пренебрегвайки същевременно категоричните данни от медицинските документи и записа от телефон 112, описващи симптоми, съответстващи на внезапно влошаване /усещане все едно някой я бута/и е изпуснала тазови резервоари/? 7. Достатъчно ли е при определяне на 2 обезщетението за неимуществени вреди съдът само да спомене, че е съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД или е необходимо да бъдат изброени конкретните критерии и как те се отнасят към конкретно установените обстоятелства по делото? Следва ли да се съобразят времетраенето на увреждането, благоприятното възстановяване, начина, по който е настъпил инцидента и релевантните обстоятелства за определяне на размера на обезщетението да се преценяват съвкупно? 8.В какво се състои оценката на обстоятелствата, които обуславят вредите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди? Достатъчно ли е съдът да изброи обстоятелствата или е необходимо да обоснове влиянието на всяко едно върху размера на обезщетението?

Ответницата по касация Н. Г. Г. оспорва касационната жалба и допускането до касация.

Счита, че механизма на деликта е достатъчно изяснен от характера на уврежданията, факта на подпирането с ръка и липсата на констатация за неврологични увреждания след инцидента. Оспорва се допускането до касация по поставените въпроси, тъй като доказателствата са обсъдени във взаимната им връзка и задълбочено, а изводите са обосновани, включително и относно размера на обезщетението, кореспондиращ на претърпените болки и страдания от ищцата.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е обаче против въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване в частите, в които Столична община е осъдена да плати сумата 9,10 лв.– имуществени вреди (претърпяна загуба) – разходи за лечение, като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 2953,58 лв. и сумата 2 592,34 лв.– имуществени вреди (пропуснати ползи) – разлика между получено обезщетение за временна неработоспособност за периода 17.07.2018 г. - 30.11.2018 г. като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 3568 лв. и за периода 01.12.2018 г. – 05.02.2021 г. Цената на всеки от на тези два иска за имуществени вреди е под 5000 лв. и на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Затова касационната жалба против тези части от въззивното решение ще се остави без разглеждане като недопустима. В останалата част, касационната жалба на столична община е подадена против въззивно решение по иск за обезщетение за неимуществени вреди с цена над 5000 лв. и законната лихва върху него и е допустима.

По делото е установено следното:

Ищцата твърди в исковата молба, че на 17.07.2018 г., около 21,30 ч., излизайки от магазин „Кауфланд“ в [населено място],[жк] част, при движение по тротоара на [улица], в посока метростанция „Ал. Малинов“ се е спънала в неравност (дупка), обхващаща целия тротоар.

Била видяна от неин познат – П. Н., който й помогнал да се изправи, заедно с двама младежи, непосредствено вървящи след нея. Ищцата не могла да се задържи права, прималяло й и паднала отново на тротоара, като си ударила главата. В този момент получила мозъчно сътресение. Била повикана линейка. Ищцата била приета в болница „Света Анна“ АД и оперирана по спешност поради фрактура на дясна лъчева и лакътна кост, и е установено счупване на фибула. В резултат на този инцидент са ограничени движенията на лява китка и ляв глезен. В началния период на лечение разчитала на грижите на трето 3 лице, поради което изпитвала неудобство. На 26.05.2020 г. при преглед било констатирано, че поради щадене е необходима операция за корекция на тазобедрената става, поставена й по-рано и в периода 26.05.2020 г. – 02.06.2020г. претърпяла болнично лечение и операция в УМБАЛ „София Мед“. Ищцата била освидетелствана с експертно решение на ТЕЛК, която й определила 75% трайна неработоспособност. В резултат от инцидента изпитвала в нервно напрежение, безпокойство, тревожност, не си позволявала да тича, постоянно се страхувала да не падне, при лошо време се чувства неустойчива, затруднено е изкачването на стълби, нощем се буди поради крампи.

Относно механизма на инцидента, св. П. Д. Н. заявява, че познава ищцата, която е майка на негов познат. В деня на инцидента видял как я качват в линейка. Попитал хората наоколо как се е случило и те отговорили, че вероятно е стъпила в дупка и е паднала, но било тъмно и не е гледал имало ли е дупка на мястото на инцидента.

В епикризата от УМБАЛ „Св. Анна“ АД, Клиника по ортопедия и травматология, където е е приета първоначално по спешност на 18.07.2018 г. е отразено, че има оплакване за болки и ограничени движения на дясна гривнена става и лява глезенна става. Констатирани са фрактурите и е извършено закрито наместване на фрактурата под анестезия. След това е преведена в Клиника то неврохирургия, където видно от епикриза за лечение № 745 е пролежала в периода 18.07.2018 г. – 23.07.2018 г. В анамнезата в тази епикриза е отразено, че докато ходела, ищцата усетила все едно някой я бута и паднала, след около 30 минути преживяла същото усещане, но вече изгубила съзнание, като се събудила, видяла, че се е изпуснала по малка и голяма нужда, имала главоболие, гадене, световъртеж, дразнимост от светлина, изтръпване в дясната половина на главата, болки в крайниците. Приета е за диагностично уточнение. Отразено е, че не се установяват данни за неврологичен дефицит по време на престоя в клиниката и не са настъпили усложнения.

От заключението по приетата Комплексна съдебномедицинска експертиза /КСМЕ/, изготвена от д-р Г. О. (невролог) и д-р Б. К. (ортопед- травматолог)., се установява, че те приемат, че при инцидент на 17.07.2018 г. ищцата е получила фрактура в дисталната (долна) трета на десните лъчева и лакътна кости и външния (фибуларен) малеол на левия глезен, че това са две ниско енергийни фрактури, получени по индиректен механизъм, който може да се реализира при спъване и падане от собствен ръст, но такива фрактури не са закономерна последица при всяко падане, според експертите. Проведено е консервативно лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ АД – мануална репозиция (наместване) на фрактурата и имобилизирането й с гипсова шина. Гипсовата имобилизация е носена от пострадалата за период от 30-35 дни. Фрактурата на левия фибуларен малеол е била лекувана консервативно посредством мануална репозиция и гипсова имобилизация тип „ботуш“. Според вещите лица, срока на зарастване на фрактурите 25-40 дни, а общия възстановителен период е 2,5 – 3 месеца. Няма данни за развитие на дълбока венозна тромбоза или белодробна тромбоемболия възможни усложнения, които се профилактират с „Фраксипарин“. Прекарана към предходен момент флеботромбоза на двете подбедрици представлява значителен рисков фактор при ищцата. Според експертите получените травматични увреждания в резултат на процесния инцидент не биха могли да окажат някакви съществени трайни последици върху 4 общото здравословно състояние и нормалното функциониране на жизнените процеси на ищцата. В периода на имобилизация обаче, ищцата почти не е могла да се придвижва самостоятелно, дори и с помощта на патерица или проходилка. Имала е непрекъсната нужда от чужда помощ при извършване на ежедневни дейности: обличане и събличане, поддържане на лична хигиена, приготвяне на храна, както и при дейности, свързани с напускане на дома, пазаруване, плащане на сметки и др. При правилно проведено консервативно лечение с последваща рехабилитация и при липса на настъпили усложнения, процесните фрактури са напълно възстановими. Ищцата е освидетелствана от ТЕЛК за първи път на 04.12.2008 г. – около десет години преди инцидента, със 75% трайно намалена работоспособност, но е отразено, че е била в запазено общо състояние с походка без помощни средства, но с накуцване вляво, с ограничен обем на движения на двете ТБС поради болка, артрозно променени крайници МКФС и ИФС. Двете тазобедрени стави са били протезирани преди настъпване на инцидента – дясната през септември 2014 г., лявата – март 2015 г. Към момента на клиничния преглед за изготвяне на експертизата, вещите лица са констатирали самостоятелна походка без помощни средства, с накуцване надясно. Не е констатирана разлика в силата на захвата между двете ръце, няма данни за хипотрофия или обемна разлика в мускулатурата на двете бедра и подбедрици, циркулаторни смущения на дисталните отдели на долните крайници. Активните и пасивни движения в засегнатите стави да са частично болезнени. Констатирано е пълно зарастване и на двете счупвания с остатъчно ограничение в обема на воларната флексия на ръката. През 2015 година ищцата е претърпяла фрактура на другата ръка - на лява лъчева кост при битова злополука.