Решение № 518 от 30.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Павлина Ив. Х. като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000503004 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №261119/01.09.2023 г. по гр. д. № 12360/2020 г. по описа на Софийски градски съд, е: осъдено „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, да заплати на П. Г. И., ЕГН **********, на основание чл. 405, ал.

1 КЗ, сумата от 1192.49 лв. - неизплатен остатък от застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № 111219220002958/16.11.2019 г. за застраховка „Комфорт за дома“, което обезщетение се дължи за вреди, причинени в резултат на настъпило на 24.03.2020 г. застрахователно събитие - пожар, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска в останалата част, до пълния предявен размер от 31 456.19 лв., като неоснователен; осъдено „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, да заплати на П. Г. И., ЕГН **********, на основание чл. 409 КЗ, сумата от 27.49лв. - обезщетение за забава за периода от 11.07.2020г. до 01.10.2020 г. върху сумата от 1192.49 лв. неизплатен остатък от застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №111219220002958/16.11.2019 г. за застраховка „Комфорт за дома“, като е отхвърлен иска в останалата част, до пълния предявен размер от 725,29 лв., като неоснователен; осъдено „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, да заплати на П. Г. И., ЕГН **********, на основание чл. 409 КЗ, 1 сумата от 1327.47лв. - обезщетение за забава за периода 22.04.2020 г. до 10.07.2020 г. върху главница от 59 736.30 лв., като е отхвърлен иска в останалата част, до пълния предявен размер от 2000 лв., като неоснователен.

Посоченото решение е обжалвано от П. Г. И., действащ чрез процесуалния си представител, съответно в неизгодните за него отхвърлителни части - в частта, в която съдът отхвърля иска по чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата над 1192.49 лева до пълния предявен размер от 31 456,19 лева, иска по чл. 409 КЗ за сумата над 27.49 лева до пълния предявен размер от 752.29 лева и иска по чл. 409 за сумата над 1327.47 лева до пълния предявен размер от 2000 лева.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да допусне повторна тройна пожаро- техническа експертиза, при положение, че приетата от СГС единична такава е била надлежно и обосновано оспорена от процесуалния представител на ищеца. В тази насока се поддържа, че е налице основание чл. 200, ал. 3 ГПК, което първоинстанционният съд е пренебрегнал, като по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение. Заявява се, че СГС напълно необосновано при твърдян от застрахователя 25 % съпричиняване от страна на ищеца, го е увеличил на 35 % без искане от страна на застрахователя за това. Посочва се, че по делото не било доказано правото на застрахователя да намали претендираното обезщетение съгласно императивното правило на чл.

395 КЗ. В тази насока се изтъква, че застрахователят при сключване на застрахователния договор е извършил оглед на имуществото на място и е бил наясно с разположението на процесната печка, която се твърди да е причината за пожара и не е дал предписания на застрахования за преместването й.

Твърди се също, че не е налице налице нито една от хипотезите на чл. 408 КЗ за неизпълнение от страна на застрахования, поР. което застрахователят няма право да откаже да изплати застрахователното обезщетение. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове да бъдат уважени изцяло, като бъдат присъдени сторените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство - „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал съответно отговори на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност, като се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части. Оспорва се като недопустимо и неоснователно искането за допускане на повторна пожаро-техническа експертиза. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

2

Въззивната жалба е допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 - чл.

263 ГПК, поР. което образуваното дело следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде указана възможността за доброволно уреждане на спора.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ.

За да бъде уважен предявеният главен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ следва да се докаже следния фактически състав: 1/между страните да е сключен застрахователен договор; 2/да е настъпило застрахователно събитие; 3/застрахованият да е уведомил в срок застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, както и да е представил поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и размера на вредите; 4/да не е заплатено застрахователно обезщетение в срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 КЗ; 5/ да е доказан размерът на иска.

В първоинстанционното производство е прието за безспорно между страните наличието на валидна застраховка „Комфорт за дома“ със срок на действие през периода 17.11.2019г. - 16.11 2020г. за къща с РЗП - 200 кв.м. в с.Габра при договорена застрахователна сума 80 000 лв. и за движими вещи при договорена застрахователна сума от 10 000 лв. Предвидено е заплащане на обезщетение и за други разходи, сред които разчистване на развалини и останки до 5 % от застрахователната сума, но не повече от 50 000 лв. Сред посочените в застрахователния договор покрити рискове е и „пожар“ по клауза “А“ от ОУ. В полицата е заявено, че застрахованият е запознат с общите условия, действащи към датата на сключване на зсатрахователния договор, както и че те са неразделна част от договора.

От удостоверение от 06.04.2020 г. на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - гр.София, се установява, че на 24.03.2020 г. е настъпило застрахователно събитие – пожар в застрахования имот.

Безспорно е и че на 27.03.2020 г. застрахователят е бил допуснат до имота и е съставил констативен протокол за извършен оглед и опис на констатираните увреждания. На 30.03.2020 г. е образувана застрахователна щета.

Не се спори по делото, че на 10.07.2020 г. ответникът е изплатил на 3 ищеца застрахователно обезщетение в размер на 58 543.81 лв., а от писмо изх.

№ 0-92- 9543/27.07.2020 г. се установява, че е оценил щетите по сградата, движимите вещи и разходите за разчистване общо на 78 058.41 лв., както следва: група имущество „Сграда“ - 66 156.41 лв., определено на база констатираните видове и количества работа, необходими за възстановяване; група „Домашно имущество“ - 10 000 лв., определено на база констатирани повредени движими вещи до размера на застрахователната сума, договорена по полицата; други разходи - 1902 лв. Застрахователят е намалил размера на дължимото застрахователно обезщетение с 25 %, на основание т.9.2.2 от ОУ, тъй като е приел, че причина за възникването на пожара е съвкупността от натрупани материали в близост до отоплителното тяло, високата температура на печката и оставянето й без надзор, с което застрахованият е допуснал нарушение на чл. 32, ал.4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите и на т.9.1.2 от ОУ.

Спорни въпроси по делото са какъв е размерът на дължимото обезщетение и дали застрахователят има право да намали неговия размер.

Съгласно приетата от първоинстанционния съд съдебно-пожаротехническа експертиза източник на пожара е хоризонталният участък на димоотводната тръба на камината, разположен в близост до окачения таван от гипсокартон и допуснатото нарушение на чл. 40, ал.1, т.8 на раздел IV от Наредба № 81213-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, който не разрешава разполагането на димоотводни тръби на разстояние, по-малко от 0.5 метра от „конструктивни елементи, стенни покрития и тавани с класове по реакция на огън В - F“. Според това заключение в конкретния случай димоотводната тръба на камината е била разположена на разстояние 0.15 метра от окачения таван, т.е разстоянието е било над три пъти по- малко от разстоянието, определено в наредбата. Същата забрана е била, предвидена и в чл.134 от предходна Наредба № 1з-1971 от 29 октомври 2009 г. за строителнотехнически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. От заключението не се установява застрахованият да е допуснал останалите посочени в отговора на исковата молба нарушения по чл. 32, т. 4 и чл. 40, ал.

1, т. 3 и т. 7 от Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Чл. 32, т. 4 от наредбата предвижда, че „в сгР.те и помещенията не се разрешава оставяне без наблюдение на отоплителни и нагревателни уреди и съоръжения/ с изключение на такива с автоматичен режим на работа, осигурени със съответна защита/“, а чл. 40, ал.1, т. 3 от наредбата предвижда, че „при експлоатация на отоплителните и вентилационните инсталации, уреди и съоръжения, не се разрешава: сушенето и поставянето на материали и оборудване върху уреда и на разстояние, по-малко от определеното в инструкциите на производителите“; чл. 40, ал. 1, т. 7 от наредбата предвижда, че „при експлоатацията на отоплителните вентилационни инсталации, уреди и съоръжения не се разрешава оставянето без наблюдение на печки с твърдо, 4 течно и газово гориво и други отоплителни уреди /с изключение на тези с автоматичен режим на работа/“. Печката е била модел камина - Prity W17, произведена от „Прити 95 ООД“.

От приетите във въззивното производство единична и съответно тройна съдено-пожаро-технически експертизи се установява, че процесният обект представлява еднофамилна жилищна сграда е клас на функционална пожарна опасност Ф1, подклас Ф1.4. Вложените при изграждането на обекта материали отговарят на изискванията за III степен на огнеустойчивост, съгласно таблица 3 на чл. 12, ал.1 от Наредба 1з-1971/2009г. Хоризонталните междуетажни прегР. до под покривното пространство се състоят от носеща конструкция, ръчно обработени дървени греди с правоъгълно сечение и приблизителни размери 120x120 mm, монтирани върху тях дъски и летви, измазани с хоросан с монтиран гипсокартон от долната страна. Състои се от първи етаж включващ: кухненско помещение, входно антре, баня и мокро помещение. Над първия етаж е изграден втори етаж включващ: 2 бр. спални, антре и дневна. Ограждащи стени са от тухлена зидария, горима таванска преграда и горима покривна конструкция покрита с цигли. В обема на жилищната сграда има преминаване на 1бр. комин. В комина е включено димоотвеждането на монтираната в приземния етаж печка тип „PRITI“, W 17 /камина на твърдо гориво с водна риза/ с размери 65/55/116 см., като същият преминава вертикално през първата и втората междуетажни конструкции.

Част от електроинсталацията на помещенията е изпълнена скрито под мазилката в бергманови тръби. За възникналия пожар е подаден сигнал на 24.03.2020 г. в 13,48 ч. в РСПБЗН Елин Пелин. Пожара е посетен и ликвидиран от дежурната смяна на РСПБЗН Елин Пелин. По данни на свидетеля Л. З. участвал в извършването на ремонта, с който е проведен разговор при огледа на място, стаята където се е намирала камината е с височина 2,40 м. При ремонта на тавана над камината е монтиран гипсокартон на цвят червен, отговарящ на противопожарните изисквания.