Решение № 1017 от 26.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. Варна, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110101564 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление **********, с която против К. И. Д. с ЕГН ********** и адрес: *********, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД, са предявени искове за установяване вземанията, в общ размер на 353,93 лева - сбор от дължими суми поради неизпълнение на Договор за мобилни услуги от 14.04.2020 г. с предпочетен номер +******* и Договор за услуга Интернет за дома от 15.04.2020 г. с предпочетен номер +**********, сключени между К. И. Д. и „Й.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, за която сума е издадена фактура № 7310008639/20.09.2020 г. за клиентски номер **********, както следва: дължими месечни и еднократни такси и използвани мобилни и интернет услуги за отчетен период 20.05.2020 г. до 19.07.2020 г. в размер на 112,15 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент в размер на 145,78 лева и дължима неустойка, представляваща цената на устройството, което потребителят не е върнал при прекратяването на договор за услуга Интернет у дома в размер на 96,00 лева, ведно със законна лихва за период от 10.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №*/* г. по ч.гр.д.№ **** по описа на ВРС за 2022 г. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № **** по описа на ВРС за 2022 г., за претендираните в настоящото производство суми, както и сторените в 1 заповедното производство разноски.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което на кредитора е указана възможността да предяви установителен иск в едномесечен срок. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на ответника мобилни услуги, а абонатът се е задължил да заплаща ползването на същите.

За процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за предоставяне на услуги, но ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните услуги по издадените фактури.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът не представя отговор на исковата молба.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, чл. 345, ал.1 ТЗ вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

За успешното провеждане на исковете, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. При възражение от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им. По отношение на твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че със сключване на договор за мобилни услуги от 14.04.2020 г. с предпочетен номер +******* и договор за услуга Интернет за дома от 15.04.2020 г. с предпочетен номер +**********, между страните по делото е възникнала облигационна обвързаност, по силата, на която ищецът е поел задължението да предостави на ответника мобилни услуги, за срока на действие на договорите и при условията, посочени в същите, както и да предаде на абоната за временно и възмездно ползване на устройство - Router *********, модел B311-221 with Antenna, IMEI ********, срещу насрещното задължение на ответника да заплаща в срок предоставените му далекосъобщителни услуги, като при прекратяване на договора, потребителят се задължава да върне оборудването в пълен комплект и в добър външен вид, както е описано 2 в договора за услугата. Договорите са подписани от ответника, като в графа „за потребителя“, същият ръкописно е изписал името си. Горните обстоятелства се установяват от приети по делото преписи от процесните договори и от приемо-предавателен протокол №8090082986/15.04.2020 г.

Видно от приложената към всеки от договорите, декларация-съгласие, подписана от ответника при сключване на съответния договор, същият е декларирал, че е получил от ищеца екземпляр от Общите условия /ОУ/ на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или Общите условия /ОУ/ на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласен е със същите и се задължава да ги спазва.

Авторството на положените от ответника подписи в представените от ищеца: договор за мобилни услуги от 14.04.2020 г. с предпочетен номер +******* и договор за услуга Интернет за дома от 15.04.2020 г. с предпочетен номер +**********, декларации – съгласие и приемо-предавателен протокол, не се оспорва.

Съгласно чл. 26 ОУ, за ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Съгласно договорите за мобилни услуги, отчетен период е периодът, за който се начисляват използваните услуги, месечни такси и отстъпки, съгласно условията на абонаментната програма. Този период е с продължителност един месец и започва всеки месец на една и съща дата, наречена дата на фактуриране, когато се начислява използването на мобилни услуги през последния отчетен период. В договора за мобилни услуги е посочена дата на фактуриране - 20-то число на всеки месец.

От издадена фактура № 7310008639/20.09.2020 г., с получател К. И. Д., се установява, че към датата на издаване на счетоводния документ, задължението на ответника към ищеца е в общ размер на 353,93 лева.

Горепосочената фактура обединява всички непогасени и изискуеми вземания към ответника, в т.ч. начислените с фактура № 7305956779/20.06.2020 г. и фактура № 7307259155/20.07.2020 г.

Съгласно чл.27 ОУ, Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването , като при неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Операторът може да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на дължимите суми.

Съгласно чл.75 ОУ, операторът може незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуален договор с потребител, в случай, че последният не изпълнява задълженията си по индивидуалния договор и/или ОУ. Сключените между страните договори са прекратени от ищеца едностранно, считано от 14.09.2020 г., като на основание чл.19б б. „в“ ОУ, операторът не дължи предизвестие за прекратяването, доколкото потребителят не е платил дължимите суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалните договори.

Страните по делото не спорят, че ищецът е предоставил услугите, за 3 които са сключени договорите. По делото е безспорно установено, че след настъпване на крайния падеж, както и към датата на предявяване на иска, ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на предоставените му мобилни услуги по сключените договори, както и не е върнал предоставеното му за ползване устройство, на ищеца.

При горните доводи, съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна и същата следва да бъде уважена изцяло.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените от него разноски общо в размер на 605 лева, за които е представен списък по чл.80 ГПК.

В съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. В полза на ищеца се следват сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на 325 лева.

Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ***********.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК, в отношенията между страните по делото, че К. И. Д. с ЕГН:

********** и адрес: *********, ДЪЛЖИ на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление **********, сума в общ размер на 353,93 лева, представляваща сбор от дължими суми поради неизпълнение на Договор за мобилни услуги от 14.04.2020 г. с предпочетен номер +******* и Договор за услуга Интернет за дома от 15.04.2020 г. с предпочетен номер +**********, сключени между К. И. Д. и „Й.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, за която сума е издадена фактура № 7310008639/20.09.2020 г. за клиентски номер **********, както следва: дължими месечни и еднократни такси и използвани мобилни и интернет услуги за отчетен период 20.05.2020 г. до 19.07.2020 г. в размер на 112.15 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент в размер на 145.78 лева и дължима неустойка, представляваща цената на устройството, което потребителят не е върнал при прекратяването на договор за услуга Интернет у дома в размер на 96.00 лева, ведно със законна лихва за период от 10.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №*/* г. по ч.гр.д.№ **** по описа на ВРС за 2022 г.

ОСЪЖДА К. И. Д. с ЕГН: ********** и адрес: *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление **********, сумата от 605 лева, представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 325 лева разноски по ч.гр.д.№ **** по описа на ВРС за 2022 г. , на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба пред 4

Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5