Решение № 366 от 22.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Пловдив, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330108987 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. Е. К., ЕГН **********, против „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 405, ал. 1 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на *** г. сключила с ответника Договор за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“ с клауза „Пълно каско“, с полица № **** за лек автомобил „Н.“, модел „Н.“, с рег. № ****, с валидност от 01.10.2021 г. до 30.09.2022 г.

Твърди още, че на **** г. спрямо застрахования автомобил били извършени злоумишлени действия от неизвестни лица, вследствие на което били увредени следните детайли на автомобила: *** стъкло със сензор, *** стоп, панел над стопа – ***, панел над стопа – ***, *** стоп, *** броня, врата багажник, *** *** калник, *** *** врата, *** **** врата, *** **** калник, *** броня, *** *** калник, *** *** врата, *** *** врата, *** **** калник, *** капак и таван.

По повод настъпилото застрахователно събитие, ищецът завел щета № ***/**** г. при ответното дружество „Дженерали Застраховане“ АД, за установяване на щетите по автомобила. Бил извършен оглед на л.а. от представител на застрахователя и били установени уврежданията на автомобила, за което бил съставен Опис-заключение за вреди на МПС по Застраховка „Каско“ на МПС. Предоставил на ответника банковата си сметка, по която да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, както и изисканата от застрахователя служебна бележка за инцидента от *** РПУ – П., за което му било издадено Удостоверение с рег. №***/*** г. и представено на застрахователя на *** г.

Сочи, че за гореописаните щети на автомобила, получил обезщетение само в размер на 1007 лева, който размер на обезщетение е недостатъчен да репарира в цялост претърпените щети. Твърди, че срещу изплатеното обезщетение подал възражение пред застрахователя на 10.01.2022 г. В отговор получил писмо от ответника, че на основание т.

1

26.4 от Общите условия към сключения помежду им застрахователен договор, следвало да поеме 50 % от щетата като самоучастие, тъй като автомобилът му бил на възраст над 10 години от датата на първата регистрация. Излага съображения, че посочената клауза е неравноправна, противоречаща на добрите нрави клауза, поради което и счита за недействителна, тъй като застрахователят едностранно е ограничил отговорността си до само 50 % от застрахователната сума.

Сочи, че по сключения застрахователен договор за процесния автомобил, е следвало да се заплатят дължимите застрахователни вноски от застрахования на 4 равни вноски, всяка по 107.44 лева, с падежи, както следва: 30.09.2021 г., 31.12.2021 г., 31.03.2022 г. и на 30.06.2022 г., като към датата на настъпване на застрахователното събитие е била заплатена само дължимата първоначална вноска (на 30.09.2021 г.), а последващите такива в общ размер на 322.32 лева - не са заплащани, а е следвало да бъдат удържани от ответника от размер на застрахователното обезщетение на основание т. 77.4 от ОУ.

Твърди, че необходимата сума за възстановяване на щетите по процесния л.а. възлиза на стойност 2 307 лева, след приспадане на сумата на остатъчните вноски от разсрочената премия в общ размер на 322.32 лева, поради което твърди, че е ощетен от ответното дружество със сума в размер на 1300 лева, представляваща разлика между действителния размер на щетите и изплатената сума от ответника.

Моли се за осъждане на застрахователя да заплати на ищеца сумата от: 1300 лева, представляваща разликата от заплатеното обезщетение в размер на 1007 лева, до действителния размер на причинените вреди, ведно със законна лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 27.09.2023 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение размера на иска, а именно: от първоначалния размер от 1300 лева на 1763.56 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

На първо място прави възражение за недопустимост на предявения иск, тъй като от обстоятелствената част на исковата молба, уточнена с молба от 19.07.2022 г., ищецът е посочил, че процесния л.а. се е намирал в паркирано състояние в гр. П., ул. „А.“ пред № *, а в отправеното Искане за обезщетение на вреди по застраховка „Каско на МПС“ е заявил, че процесния автомобил е бил паркиран на ул. „А.“ № *. Затова, счита, че за процесното събитие не е предявена доброволно претенция пред застрахователя, съгласно изискванията на чл. 380, ал. 1 КЗ, поради което и счита, че производството по делото - следва да бъде прекратено.

На следващо място оспорва иска по основание и размер.

Възразява, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, тъй като се твърди, че са налице изключения от покритите застрахователни рискове. На първо място, твърди, че е налице изключение от застрахователното покритие, обективирано в т. 16.12. б) във вр. с т. 16 от Общите условия, доколкото в предявената доброволно претенция за установени вреди на процесното МПС, се твърдяло, че същите са установени на *** г., **** ч., а в Удостоверение от ОД на МВР – П., ищецът е заявил, че е на **** г., в **** ч. са установени вредите на същото МПС. В тази връзка се позовава на т.

16.12 б) във вр. с т. 16 от Общите условия, съгласно които не покрива вреди в резултат от рискове, проявили се поради или във връзка с умишлена заблуда от застрахования при предявяване на претенция за изплащане на обезщетение. Сочи, че ищецът е имал изрично задължение, съгласно ОУ, обективирано в т. 67.5 във вр. т. 67 от ОУ да уведоми писмено Застрахователя в срок от три работни дни от узнаване за настъпването на дадено събитие.

Затова сочи, че при положение, че ищецът е знаел за настъпването на събитието на **** г., както било описано в Удостоверението, издадено от ОД на МВР – П., то същият не е 2 изпълнил своето задължение, съгласно ОУ и е пропуснал възможността надлежно да предяви искането си за обезщетение, поради което и обезщетение не следвало да му се дължи.

На следващо място оспорва причинно – следствената връзка между застрахователното събитие и вредите, причинени на процесното МПС, доколкото по представените писмени доказателства по делото се установявали две отделни събития с процесното МПС – на 10.10.2022 г. и 15.10.2022 г., като не ставало ясно дали е едно е също събитие, съответно какви са причинените вреди на автомобила, възникнали в резултат на застрахователното събитие на **** г., по което е предявена и претенцията на ищеца.

Възразява и, че част от претендираните увреждания по преписка № **** и по – конкретно вредите по тавана, *** капак, *** *** калник и *** **** калник не са реализирани в резултат на настъпването на покрит по застраховката, риск, т.е. че не е налице причинно – следствена връзка между претърпените от ищеца вреди и твърдяното от ищеца застрахователно събитие. Твърди, че посочените увреждания са настъпили по друг начин, място и обстоятелства, преди сключването на застраховка „Каско на МПС“ (*** г.), тъй като същите фигурирали в заснетия при сключването на полицата снимков материал, съгласно т. 54 ОУ, според която, когато МПС е с увредени външни детайли се заснемат уврежданията задължително и/или се описват като „невъзстановени щети“ в протокола за оглед на МПС. Затова счита, че в случая, не може да бъде ангажирана отговорността му като Застраховател за тези увреждания, тъй като същите представлявали случаи на невъзстановени щети, съгласно т. 80.2 от ОУ.

На следващо място, възразява за наличие на ограничения от отговорността на Застрахователя. По – конкретно сочи, че съгласно т. 27.4 от ОУ се прилага 50 % самоучастие за щети по МПС, което на възраст над 10 години от датата на първа регистрация до датата на начало на застраховката /в настоящия случай, датата на първата регистрация е 2010 г./ и когато причинените вреди изискват боядисване на над три основни детайла на увреденото МПС, която хипотеза също била налице. Излага съображения, че посочената клауза не е неравноправна, тъй като длъжникът се е запознал с нея при сключването на застраховката и съзнателно се е съгласил да сключи договор с дружеството, като в същото време е декларирал това обстоятелство в представената по делото Полица от 30.09.2021 г.

Сочи, че съгласно т. 27.1 от ОУ за събития с незначителни щети, които не пречат МПС да се движи на собствен ход и които застрахования има право да получи общо обезщетение до 15 % от застрахователната сума на МПС за едно или повече събития, настъпили през срока на застраховката. Твърди, че за да е налице хипотезата на т. 27.1 от ОУ е необходимо за събитието да не са представени документи, издадени от компетентните държавни органи или двустранен констативен протокол за ПТП, както било и в процесния случай, доколкото Удостоверението от ОД на МВР – П. било относимо за събитие, настъпило на **** г., което било 5 дни преди процесното. Затова счита, че е приложима разпоредбата на т. 27.1 от ОУ.

На следващо място оспорва предявения иск и по размер, като възразява, че търсения от ищеца размер на вредите е значително завишен и не съответства на реално претърпените от застрахования имуществени вреди. Сочи, че на ***** г. на ищеца е изплатил обезщетение в размер на 1007 лева, която сума е определена по експертна оценка, която била определена, съобразно Методиката за определяне на размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МСП“ на Застрахователя, за която ищецът изрично се е съгласил при сключването на застраховката.

На следващо място, твърди, че съгласно т. 77.4 от ОУ, при обезщетение на частична щета по експертна оценка се удържат остатъчните дължими вноски от разсрочената премия.

Сочи, че в настоящия случай, застрахователната премия е разсрочена на 4 бр. вноски по 107.44 лева, всяка. Предвид заплатената от ищеца само първа вноска, от застрахователното 3 обезщетение следвало да се удържат останалите 3 бр. вноски или 322.32 лева. Затова счита, че в случай, че на ищеца бъде определено застрахователно обезщетение по предявената застрахователна претенция, от същото следва да бъде удържан остатъка от дължимата застрахователна премия в размер на 322.32 лева.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

При условията на евентуалност, в случай, че предявеният от ищеца иск за главница в размер на 1300 лева бъде приет за основателен, ответното дружество предявява възражение за прихващане между главницата от 1300 лева със сумата в размер на 322.32 лева, представляващи три броя вноски застрахователна премия, дължими по застрахователната полица за л. а. „Н.“, модел „Н.“, с рег. № ****, с валидност от 01.10.2021 г. до 30.09.2022 г.

Съдът, с протоколно определение от проведено о.с.з. от 29.05.2023 г., като е преценил, че няма процесуална пречка да се приеме направеното възражение за прихващане, за което са налице съответните предпоставки за съвместното му разглеждане в настоящия процес, е приел за съвместно разглеждане при условията на евентуалност, възражението за съдебно прихващане.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По допустимостта:

Възражението на ответника за недопустимост на предявения иск е неоснователно, доколкото ищецът представя доказателства за предявена писмена претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение – за причинени имуществени щети на застрахования лек автомобил за застрахователно събитие, настъпило на 15.10.2021 г., преди депозирана на исковата молба.

За пълнота, съдът отбелязва, че предвид направените оспорвания относно размера на иска и липсата на признанието му, следва, че предявеният иск е допустим.

По основателността:

За основателност на иска - в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение със сочените в исковата молба параметри; настъпване в срока на застрахователното покритие на твърдяното застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили описаните вреди по МПС в претендирания размер; отправянето на искане до застрахователя за заплащане на причинените вреди - обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, което е предпоставка за допустимост на настоящите искови претенции и размера на претърпените вреди. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на клауза в Общите условия към договор за застраховка „Каско на МПС“, съгласно която следва да поеме 50 % от щетата като самоучастие, тъй като автомобилът е на възраст над 10 години от датата на първата регистрация, както и наличието на предпоставки за нищожност на тази клауза, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност.