Решение № 163 от 05.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Пловдив, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Търговско дело № 20225300900196 по описа за 2022 година

Ищците С. Б. К. с ЕГН **********, от с. *****, община ****, област *****, ул.

"**" № *, и Д. Б. К. с ЕГН **********, от с. *****, община ****, област *****, ул. „**“ № *, представлявани от пълномощника им адвокат Р. М. твърдят, че са съответно син и дъщеря на И.С. К., чиято смърт е настъпила на ***** г. при пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от водача на товарен автомобил марка и модел „Ивеко *****“ с peг. № *****, на път ****, при км. ***, в посока гр. ****** – гр.

******, във връзка с което е образувано д.п. № 179 по описа на РУ – ****за 2021 г. Тъй като към датата на произшествието гражданската отговорност на виновния водач за причинените от него вреди на трети лица във връзка с притежанието и/или използването на гореописания товарен автомобил е била застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД във формата на полица № *******, ищците поканили последното да им заплати обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на майка им с молба вх. № 1554/09.04.2021 г., по която е образувана извънсъдебна претенция № *******, по която в законовия срок не са определени и изплатени никакви суми.

Твърди се още, че ищците трудно приемат загубата на майка си, както и че : били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг; били отгледани от майка си в атмосфера на любов и взаимопомощ; членовете на семейството им имали изградена силна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство; майка им винаги била опора за тях.

Покойната била силно привързана към децата си, подкрепяла ги, подпомагала ги с каквото може и споделяла ежедневието си с тях, обичала да прекарва време с всеки от двамата, била до тях винаги и им показвала майчината си обич и отдаденост във всеки важен момент от живота. Тя успяла да създаде специална връзка с всяко от децата си, общувала ежедневно с дъщеря си и сина си, интересували се един от друг и 1 били изключително близки.

Ищците съхранили дълбоката връзка с майка си и след като всеки от тях създал свое семейство. Отбелязвали заедно семейните празници, обичали да прекарват време заедно, уважавали се, взаимно се подкрепяли в ежедневието, заедно преодолявали житейските несгоди и били силно привързани един към друг, нямали пререкания помежду си.

След неочакваната смърт ритъмът на живот на ищците е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба, като без съмнение ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Д. К. станала мрачна и затворена. Постоянно се разстройва и всичко в дома й и напомня за починалата. С. К. също е изцяло променен след загубата на майка му. Той е дълбоко опечален и почернен. Загубата на родител го е направила тревожен и апатичен към всичко около него.

След загубата на толкова близък човек ищците страдат от безапетитие, нарушение на съня и тревожност.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка всеки от ищците моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева ведно със законната лихва от датата на уведомяването на ответника – 09.04.2021 г., до окончателното му изплащане.

Субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането.

Ответникът „ЗАД ДалБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представляван от пълномощника му адвокат Д. С., признава съществуването на валидно застраховатлено провоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на товарен автомобил марка и модел „Ивеко *****“ с peг. № *******, към момента на процесното ПТП, но оспорва предявените искове по следните съображения : пешеходката И. К. на ** г., страдаща от психическо заболяване в нарушение на правилата за движение в тъмната част на денонощието се е движила по пътното платно, по посока на движението, без светлоотразителна жилетка, след употреба на алкохол с концентрация 0.66 промила, което е вредно за нейното здравословно състояние, като е предприела рязко и внезапно пресичане на платното от дясната му страна, с което е поставила в техническа невъзможност водача на товарния автомобил да реагира, като задейства спирачната система и да избегне удара и така тя е допринесла за настъпването на вредоносния резултат; налице е съпричиняване на вредата и от самите ищци, тъй като са допуснали съзнателно майка им, страдаща от деменция и лишена поради това от способност да осъзнава и ръководи действията си, да остане без назор, както и да употреби алкохол, което е недопустимо предвид заболяването й; неверни са твърденията на ищците, че са се грижили за майка си; не е налице противоправно и виновно деяние на водача на автомобила, не е налице и причинно-следствена връзка между действията му и ПТП и настъпилите вреди; неверни са твърденията на ищците за търпени от тях болки и страдания от кончината 2 на майка им - последната е живеела в примитивна къща в края на с. *****, изолирано, самотно и с изключително нередовно присъствие само на една от дъщерите си – С. К., като ищците по настоящото дело изобщо не са полагали грижа за майки си, не са живеели не само заедно с нея, но дори и в селото, не са били сплотено и задружно семейство, не са я обгрижвали и подпомагали; неверния са и твърденията за безапетитие, нарушение на съня и тревожност у ищците; претендираните обезщетения са прекомерни.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните, а също и признанието на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Предмет на делото са искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което се твърди да е покрит посредством сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, предявени срещу застрахователя на причинителя на вредите, поради което за уважаването им следва да се установят както елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ : непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно; вреди; причинно-следствена връзка между увреждането и вредоносния резултат/, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което е покрит посредством сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, така и наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие и спазване на изискването по чл. 380, ал. 1 Кодекс за застраховането /КЗ/ за предявяване на писмена застрахователна претенция за плащане на застрахователно обезщетение преди завеждане на исковата молба в съда.

Видно от служебно изисканото нохд № 1663 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2022 г. по него е постановена Присъда № 32/28.03.2023 г., влязла в сила на 13.04.2023 г., с която третото лице М. Х. Ц. е признато за виновно в това, че на ***** г., на път ***, в зоната на километър *****, в землището на с. ******, област *****, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № *****, е нарушило правилата за движение, а именно : чл. 20, ал. 2, изр. 1-во ЗДвП :

„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“, и по непредпазливост е причинил смъртта на И.С. К.

- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

3

Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съгласно чл. 300 ГПК. Ето защо по силата на закона и на постановената от Окръжен съд – Пловдив по нохд № 1663/2022 г. и влязла в сила на 13.04.2023 г. присъда съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че е налице случайно деяние, както и в дисонанс със застъпеното в отговора на исковата молба становище приема за установено, че е налице противоправно деяние – нарушение на установеното в чл. 20, ал. 2, изр. 1 от Закона за движението по пътищата правило за движение, съставляващо престъпление, извършено виновно от третото лице М. Ц. на ***** г., на път ***, в зоната на километър **+00, в землището на с. ******, област *****, при управление на товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № *****, вследствие на което е причинена смъртта на И.С.

К.. Следователно налице са част от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане : противоправно деяние; вреда; вина и причинно-следствена връзка между противоправното деяние на третото лице и произтеклия вредоносен резултат – смъртта на И.С. К..

Последната съобразно приетото като доказателство заверено копие на Удостоверение за наследници изх. **, издадено на 12.04.2021 г. от Община ****, ***ство с. *****, е майка на ищците С. Б. К. и Д. Б. Д..

Не се спори, също така, че към ***** г. гражданската отговорност на третото лице М. Ц. за причинените вреди на трети лица във връзка с притежаването и/или използването на товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № *****, е била застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен във формата на застрахователна полица № *** ****** с ответника, въпреки което, обаче, последният оспорва предявените срещу него преки искове, сочейки, че твърденията за търпените от ищците болки и страдания са неверни, както и навеждайки възражения за съпричиняване на вредоносния резултат както от пострадалата, така и от нейните наследници по закон.

Принципно законът – чл. 45, ал. 1 ЗЗД, постановява, че всеки има право на обезщетение за вреди от непозволено увреждане. В случая, обаче, се търси обезщетение не от самия увреден, а се иска обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на увредения. Въпросът за имащите право на такова обезщетение лица не е законодателно решен, поради което отговор на същия е даден от съдебната практика. Така в т. 1 от задължителното по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт за всички съдилища Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. постановено от ВКС на РБ, ОСНГТК по т. д. № 1/16 г. е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са : лицата посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. - най-близките на пострадалия :

4 низходящи /деца/, съпруг и възходящи и то след като се установи, че действително са претърпели вреди; лицата посочени в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд - отглежданото, но неосиновено дете, отглеждащият го, лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен граждански брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала; по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Следователно въз основа на горните задължителни разрешения настоящият състав приема, че за уважаване на предявените искове съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на всеки от ищците, тъй като същите доказаха, че са съответно син и дъщеря на починалата вследствие на престъпното деяние на застрахованото лице, е да установи, че действително е претърпял вреди от смъртта на майка си.